Решение № 4180 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2020 г.

Решение № 4180 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10785/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД /"ВиК" ЕАД/, с [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Г. Т., чрез процесуалния представител гл. юрк. Д. З., срещу Решение № 766/30.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2995/2019 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на "ВиК" ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 27/2019 от 13.11.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който е установено задължение на "ВиК" ЕАД в размер на 9 873, 24 лв. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяната му. Твърди се, че административният съд погрешно е възприел механизма за изчисляване на такси за водовземане в процесния АУПДВ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., като не е съобразил относимите материални разпоредби. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за касационната инстанция. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" не взема отношение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е бил АУПДВ № 27/2019 от 13.11.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – Бургас ("ВиК" ЕАД – Бургас) е установено публично държавно вземане в размер на 9 837, 24 лева, ведно с дължимата лихва, считано от 15.02.2019 г. до окончателното й изплащане, представляващо непогасен остатък от такса за периода 01.01 - 31.12.2018 г., за правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно разрешително № 23140035/17.09.2014 г., изменено с решение № 1708/23.12.2015 г. за ползване на воден обект - Аланско дере, приток на река Айтоска, водно тяло - река Айтоска от извор до вливане в река Съдиевска, за заустване на непречистени отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект "канализационна система на град Айтос", община Айтос, Бургаска област, издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ във вр. с § 143, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ. От фактическа страна съдът е установил, че Община Айтос е титуляр на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23140035 от 17.09.2014 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите. По силата на договор от 25.02.2016 г. канализационната мрежа на гр. Айтос е предадена за ползване на "ВиК" ЕАД. С писмо с вх. № 08-00-119/А2/25.01.2019 г. "ВиК" ЕАД – Бургас е подало в Басейнова дирекция за черноморски район (БДЧР) декларация по чл. 194б по Закона за водите (ЗВ), като таксата, отразена в нея и изчислена от дружеството касатор, е в размер на 5 360, 59 лв. и е за 582 562 куб. м. Въпросната такса е изчислена на база фактурирано водно количество. След извършена проверка Директорът на БДЧР е уведомил дружеството, че действителният размер на задължението за периода 01.01. -31.12.2018 г. е 15 197, 83 лева. Този размер на задължението е изчислен на база заложеното в разрешителното количество отпадни води, което е 1 651 625 куб. м. Дружеството е възразило срещу така изчислената от страна на административния орган такса, който, от своя страна, се е позовал на чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ във вр. с § 143, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ. На 06.03.2019 г., по сметка на БДЧР, е преведена сумата 5 360, 59 лв. от "ВиК" ЕАД. На 16.05.2019 г. Директорът на БДЧР е изпратил на жалбоподателя покана за доброволно изпълнение, с която го кани да заплати сумата 9 837, 24 лева, представляваща разликата между изчисленото от страна на касатора и сумата, която следва да се внесе според административния орган. След като не е постъпило плащане, органът е уведомил "ВиК" ЕАД, че започва производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). На 15.07.2019 г. е съставен Констативен протокол за липсата на изградена пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ), както и за невнесените 9 837, 24 лева. Въз основа на това, на 13.11.2019 г., Директорът на БДЧР е издал процесния АУПДВ, с който е установено задължение на касатора "ВиК" ЕАД в размер на 9 837, 24 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019 г. до окончателно изплащане на сумата за периода 01.01. -31.12.2018 г. По делото има назначена ССчЕ, която не е оспорена от страните, като потвърждава, че и двата начина на пресмятане на дължимата такса са правилни – както въз основа на максимално допустимо количество отпадни води според разрешителното, така и съгласно отчетеното от страна на дружеството. От правна страна, съдът е установил, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Погрешно обаче съдът е сметнал, че АУПДВ е съобразен с приложимите материални разпоредби, като след подробно обсъждане на механизма за пресмятане на дължимата такса, съдът е приел, че приложима е нормата на § 143, ал. 2 ЗИД на ЗВ, в сила за 2017 г. Страните не спорят по фактите. Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото, като основният спор по делото е по тълкуването и приложението на материалния закон. Актът за установяване на публичното държавно вземане е за периода 01.01. -31.12.2018 г. На основание чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ за замърсяване от канализационни системи на населените места, селищни и курортни образувания, какъвто е и процесният случай, таксата се определя въз основа на годишното фактурирано водно количество от оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. За процесния период от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. размерът на таксата, редът и начинът за нейното определяне са определени в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2017 г. обн. ДВ бр. 2. В конкретния случай касаторът не оспорва използването на водните обекти, посочени в разрешителното за заустване на отпадъчни води в повърхностни води във връзка с осъществяваните от него канализационни услуги. За това свидетелстват и представените от дружеството декларации по чл. 194б от ЗВ. за процесния период. Съгласно сега действащата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ /съгласно изм. ДВ бр. 58 от 2015 г./, таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. С § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015 г.) е предвидено, че до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. Посочената правна норма е претърпяла изменение, на което е придадено обратно действие и точното й съдържание гласи, че до 31 декември 2016 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред и в досегашните размери. От 1 януари 2017 г. таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по новия ред и в новите размери, определени с тарифата по чл. 194, ал. 6 (изм. с ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.08.2016 г.). На основание чл. 194, ал. 6 ЗВ с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. е приета сега действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата), която предвижда формула за изчисляване на таксата, включваща не само годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" – в куб. м, но и корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води /конкретно в казуса относима е тази по чл. 16/. Поради това и по аргумент от изричното правило на § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (съгласно изм. с ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 01.08.2016 г., т. е. на което е придадено и обратно действие), и констатирайки, че тарифата по чл. 194, ал. 6 ЗВ е приведена в съответствие на чл. 194, ал. 5 ЗВ с приемането именно на сега действащата такава, считано от 01.01.2017 г., изцяло приложим е редът по сега действащата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ във вр. и с чл. 16 от Тарифата. Като е определил таксата за замърсяване въз основа на формула, използваща разрешеното за заустване годишно водно количество, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, като се е позовал на § 143, ал. 2 от ПЗР на ИЗД на ЗВ, обн. с ДВ бр. 61/2010 г. Аргументи в тази насока се извеждат и от същността на предвидените корекционни коефициенти по чл. 15, ал. 1 от Тарифата, отчитащи замърсяването с отпадъчни води и по-точно този по т. 2 – "КЗ, отчитащ степента на пречистване", б. "в" за случаите на непречистени отпадъчни води, при съобразяване и легалното определение на "непречистени отпадъчни води", дадено с § 1, т. 5 във вр. с т. 4 и т. 7 от ДР на Тарифата, т. е. при липсата на изградена пречиствателна станция, какъвто е и процесният случай. Като е достигнал до различни правни изводи и е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" - Бургас ЕАД, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като постановено в противоречие с материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Доколкото спорът е разрешен изцяло от фактическа и правна страна, касационната инстанция следва да постанови съдебен акт по съществото на спора, с който отмени атакувания АУПДВ на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" като незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон. При този изход на спора, касаторът има право да му бъдат присъдени направените разноски в двете съдебни инстанции, представляващи заплатени държавни такси в размер на 50 лв. и 78, 70 лв., разноски за експертиза в размер на 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,