Решение № 11679 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2010 г.

Решение № 11679 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Областен управител на Област с административен център - Плевен, против решение № 720/18.12.2009 г. постановено по адм. дело № 846/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменена негова заповед № РД-15-49/10.09.2009 г. и е върната административната преписка за произнасяне, съгласно дадените указания за прилагане на закона. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това касаторът моли съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването. Ответната страна - Стоянка Илиева Николова, Маринелла Пиер Ангелова и Величко Пиер Николов - оспорват жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, но неоснователна поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Стоянка Илиева Николова, Маринелла Пиер Ангелова и Величко Пиер Николов, срещу заповед № РД - 15-49/10.09.2009 г. на областен управител на област Плевен, с която им е отказано изплащането на еднократно парично обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по заявление вх. № 118/12.08.2009 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Административният съд е отменил заповедта и върнал административната преписка за ново произнасяне по искането, намирайки, че административния орган е постановил заповедта и в противоречие с материално-правните разпоредби. Въз основа представените по делото доказателства, обосновано и правилно съдът е приел за установено, че областният управител се е произнесъл по искането на лицата, без да изясни всички относими към спора факти. Безспорни за страните са следните факти: през 1990 г.- наследниците на репресираното лице са получили обезщетение, в общ размер от 10 728,72 лева; както и, че репресията е - изтърпяване на наложено, с влязла в сила присъда, наказание лишаване от свобода, за срок от 99 пълни календарни месеци. Липсват доказателства- присъденото обезщетение какъв размер от репресията обхваща. При тези факти-не може да бъде споделен обаче довода на административния орган, че през 1990 г., с получената него време сума правоимащите лица са обезщетени за целия период на репресия; както и, че в конкретиката на разглеждания спор-разпоредбата на § 12 от Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с ПМС 88 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г., в сила от 28.04.2006 г., изм. и доп., бр. 86 от 3.10.2008 г., доп., бр. 43 от 9.06.2009 г., изм., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 30.07.2010 г., е неприложима. Напротив Съгласно изричния текст на новелата - правоимащите имат право на доплащане за пълен размер на претърпяната репресия, при зачитане на периода, за който вече е получено обезщетение. Присъденото обезщетение от 10 728,72 лева през 1990 г. е на основание 38 ПМС/1990 г., предвиждащо изплащане на обезщетение от 140 лева за всеки пълен месец репресия, но не повече от 15 000 лева. Посочено бе - няма спор между страните, че цялата репресия по отношение наследодателя на правоимащите е продължила 99 месеца. По правилото на соченото постановление - при 140 лева месечно - обезщетението би възлязло на обща сума от 13 860 лева. Налага се изводът, че със сумата от 10 728,72 лв. - наследниците на репресираното лице не са обезщетени за целия период на упражнена репресия. Неправилно е също така становището на административния орган, че приложното поле на § 12 от наредбата, е за доплащане само на тези обезщетения, които са били ограничени от съществуващият лимит от 15 000 лева, но е неотносим за онези, които макар и фактически да не обхващат целия период на репресия, са определени в рамките на лимита; актът за това е влязъл в сила и сумите са изплатени. Предвид изложеното, обоснован и правилен се явява направеният от решаващия състав извод, че заповедта на областния управител не е с материалния закон. Тъй като не се установява наличието на никое от релевираните касационни основания, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.