Решение № 12736 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу Решение 19509/06.06.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 11266/2024 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 8121К-13424 от 18.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която е изменена т.2 от разпоредителната част на Заповед 8121К-11374/30.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи като е удължен срокът на временното отстраняване от длъжност на старши комисар П. Г. С. с 1 (един) месец, считано от 21.10.2024 г.; Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на П. Г. С. разноски по делото; Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на адв. Д. Петрунова адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно се преразказва какво е приел съдът. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи обстоятелството, че съдът, въпреки че е бил информиран, че Заповед 8121К-11374/30.07.2024 г. издадена от министъра на вътрешните работи, в частта по т. 2 относно временното отстраняване от длъжност, е била обжалвана и е било образувано адм. дело 1157/2024 г. по описа на Административен съд София-област (АССО), неправилно не е прекратил делото и не го е изпратил за присъединяване към адм. дело 1157/2024 г. по описа на АССО. Счита, че правилно с оспорваната заповед е изменена Заповед 8121К-11374/30.07.2024 г. издадена от министъра на вътрешните работи, в частта по т. 2, като оспорва изводите на съда, че обжалването на тази заповед води до невъзможност за нейното изменение от органа. Счита, че съдът неправилно е приел, че в обжалваната заповед не били изложени конкретни съображения, че служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина. Твърди, че оспорваната заповед съдържа мотиви, защо се налага временното отстраняване от длъжност на служителя. Моли обжалваното решение да се отмени, алтернативно да се върне за ново разглеждане. Претендира разноски за държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Стоев. Ответникът по касация П. Г. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът по касация се представлява от адв. Петрунова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и от фактическа страна е установил следното: Към момента на издаване на Заповед 8121К-13424 от 18.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи старши комисар П. Г. С. е заемал длъжността директор на Регионална дирекция Гранична полиция Аерогари при Главна дирекция Гранична полиция Министерство на вътрешните работи (ГДГП - МВР). С постановление от 11.06.2024 г. по досъдебно производство ДП-КПК-95/2024 г. по описа на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), пр. пр. 8130/2024 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП), П. Г. С. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 1, б. в , б. д и б. ж от Наказателния кодекс (НК), вр. чл. 20, ал. 4 от НК и е взета мярка за неотклонение гаранция в размер на 20 000 лв. До министъра на вътрешните работи е отправено Предложение рег. 3282р-20368 от 24.07.2024 г. от директора на ГДГП МВР за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от старши комисар П. С.. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Със Заповед 8121К-11374 от 30.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу старши комисар П. Г. С.. Изложено е, че при разследването по досъдебно производство ДП-КПК-95/2024 г. по описа на КПК, пр. пр. 8130/2024 г. по описа на СГП, старши комисар С. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че в гр. София, като длъжностно лице което е в непосредствена връзка с митническата служба, действайки по поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, е участвал като помагач (умишлено е улеснил извършването на престъпна дейност чрез съвети, разяснение, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин) в контрабанда пренасяне през границата без знанието и разрешението на митниците, на стоки и предмети за търговски или производствени цели в особено големи размери, като случаят е особено тежък. Със заповедта (т.2) П. С. е отстранен временно от длъжност за срок от 2 (два) месеца, считано от датата на връчване на заповедта 20.08.2024 г. и е разпоредено изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие на старши комисар С.. До министъра на вътрешните работи е отправено Предложение рег. 3282р-27748 от 11.10.2024 г. от председателя на дисциплинарно разследващия орган за продължаване на срока на отстраняване от длъжност на старши комисар П. С. до 20.11.2024 г. Със Заповед 8121К-13424/18.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи е изменена т. 2 от разпоредителната част на Заповед 8121К-11374/30.07.2024 г. за образуване на дисциплинарно производство и временно отстраняване от длъжност за срок от 2 месеца на ст.комисар П. С., считано от 20.08.2024 г., като е удължен срокът на временното отстраняване от длъжност с 1 (един) месец, считано от 21.10.2024 г. С Постановление от 04.11.2024 г. на прокурор при СГП П. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.242, ал.4 вр. ал.1, б. в , д и ж вр. чл.20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 НК като е прецизирано обвинението, предявено с постановление от 11.06.2024 г. на разследващи инспектори при КПК. Със Решение 1629/18.12.2024 г. по адм. дело 1157/2024 г. на АССО, е отменена Заповед 8122К-11374/30.07.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частта по т. 2, с която жалбоподателят временно е отстранен от заеманата длъжност - директор на Регионална дирекция Гранична полиция Аерогари при Главна дирекция Гранична полиция при Министерството на вътрешните работи за срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Със Решение 5136/19.05.2025 г. по адм. дело 1509/2025 г. на ВАС е оставено в сила решението на АССО. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена в писмена форма, от компетентен административен орган. Приел е, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като била издадена след като е бил налице висящ съдебен процес по оспорването на Заповед 8121К-11374 от 30.07.2024 г. образувано адм. дело 1157/2024 г. по описа на АССО. Посочил е, че от 25.09.2024 година ответникът по оспорването не е притежавал правомощия да извършва промени и да изменя заповедта от 30.07.2024 година и да удължава срока за временно отстраняване от длъжност с 1 месец. Посочил е, че заповедта е незаконосъобразна и защото в нея липсват изложени мотиви, защо служебното положение на служителя ще затрудни разкриването на обективната истина, каквото е изискването на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, поради което не следва да ги преповтаря. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпратил адм. дело 11266/2024 г. за присъединяване към адм. дело 1157/2024 г. на АССО. Оспорват се отделни административни актове и не са били налице основанията по чл. 213 ГПК вр. чл. 144 АПК за съединяване на делата в едно за постановяване на общо решение. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че решението е необосновано. Съдът е установил относимите към спора факти въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Изводите му са логични и последователни. Не е нарушен и материалният закон. Правилно съдът е посочил, че административният орган не би могъл да измени т. 2 от разпоредителната част на Заповед 8121К-11374/30.07.2024 г., защото не са били налице предпоставките за това. Разпоредбата на чл. 214, ал. 3 ЗМВР дава възможност за еднократно удължаване на срока на временното отстраняване. Поради тази причина административният орган издава нов самостоятелен акт, в който следва да обоснове необходимостта от удължаване на срока на временното отстраняване, а не да изменя предходния и защо е необходимо продължаване на временното отстраняване на служителя. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че заповедта не съдържала мотиви, защо е необходимо временното отстраняване. Мотиви защо е необходимо продължаване на срока на временното отстраняване не са посочени в административния акт. Посочено е, че основанията за отстраняване на служителя, изложени в Заповед 8121К-11374/30.07.2024 г., не са се променили или отпаднали. Заповед 8121К-11374/30.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи е отменена, видно от представените и пред настоящата инстанция, съдебни решения на АССО по адм. дело 1157/2024 г. и ВАС по адм. дело 1509/2025 г. поради липса на изложени фактически и правни основания по т. 2 на заповедта, от които да се установи, поради какви причини е прието, че служителят следва да бъде отстранен. Прието е, че органът не е доказал наличието на необходимата по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР втора предпоставка служебното положение на служителя да обуславя затрудняване на разкриването на обективната истина. Процесната заповед препраща към мотивите за необходимостта от временно отстраняване изложени в Заповед 8121К-11374/30.07.2024 г., а такива липсват. Поради тази причина правилно съдът е приел, че и процесната заповед не съдържа мотиви за наличието на втората предпоставка по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката осъществил процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗА се явява основателна и следва да се уважи, като на адв. Петрунова се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение