Решение № 4917 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7591/2012 г.

Решение № 4917 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7591/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ирина Иванова Кочева от гр. София срещу решение № 2289 от 27.04.2012 г., постановено по адм. дело № 11321 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно съдът не се е позовал на разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД с оглед факта, че е продължила да плаща наемната цена след прекратяване на наемните правоотношения, и не е приел доводите за неправилно връчване на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - Столичната община - район "Надежда", в писмен отговор релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следното. В протеклото производството първоинстанционният съд по жалба на Ирина Кочева на всички основания по чл. 146 АПК е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-09-567 от 30.11.2011 г. на кмета на район "Надежда", издадена на осн. чл. 65, ал. 2 ЗОС, за изземване от Кочева на общински жилищен имот, държан без правно основание. Няма спор по делото, че имотът - предмет на обжалваната заповед, е общинска собственост, както и че Кочева го е държала на правно основание - по силата на създадено наемно правоотношение. Няма спор по делото и че наемните отношения са прекратени по силата на заповед № РД-09-579 от 12.11.2010 г., връчена лично на касаторката, която заповед не е обжалвана. Този факт е признат от Кочева. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че е отпаднало правното основание, на което жалбоподателката държи процесния имот. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Обжалваното решение е правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Правните изводи на съда са в съответствие с доказаните по делото факти и обстоятелства. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай първата предпоставка е налице, тъй като се касае за имот - общинска собственост, който факт не се оспорва. Налице е и втората предпоставка за издаване на заповед на основание чл. 65 от ЗОС - имотът се държи без основание. По делото безспорно е установено, че Ирина Иванова Кочева е настанена със заповед № 41 от 11.09.2001. на кмета на СО - район "Надежда". Въз основа на заповедта е сключен договор за наем от 14.07.2005 г. Със заповед РД-09-579 от 12.11.2010 г. на кмета на район "Надежда", издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столичната община, са прекратени наемните правоотношения между Ирина Иванова Кочева и СО - район "Надежда", за отдаденото под наем общинско жилище. Няма спор по делото, че наемните правоотношения между общината и касаторката са прекратени и заповедта не е била оспорена и е влязла в сила. В тази насока са и признанията на касаторката в съдебно заседание на 25.03.2013 г. След заповед № РД-09-579 от 12.11.2010 г. няма издадена нова заповед за настаняване. Няма и подписан нов договор, въпреки твърденията на касаторката, че е провела разговори с кмета на общината и са постигнали договорка, но доказателства не са представени. Доводитеq които касаторката излага са относими към заповедта за прекратяване на наемните отношения, но тя не е предмет на настоящото съдебно производство и не могат да бъдат обсъждани в това съдебно производство. Доводите на касатора, че с оглед заплащането на наема е налице ново наемно правоотношение, са неоснователни. Действително според чл. 236 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Плащането на наема, който се приема от общината, са отношения, наподобяващи продължаване на наемните отношения, но липсва елементът от учредителния състав за възникване на ново наемно правоотношение - нова заповед и кореспондиращ с нея договор, както се посочи по-горе в мотивите. Настъпилата след прекратителната заповед липса на наемно правоотношение е довела до ползване на имот без правно основание, което обуславя законосъобразното прилагане на нормата на чл. 65 от ЗОС. Следва да се има предвид, че разпоредбите на ЗОС са специални и нормите на чл. 228 - 239 от Закона за задълженията и договорите не намират приложение при отдаването под наем на общински жилища, което се извършва по ред, определен от общинския съвет чрез нарочна наредба. В случая с оглед фактите по делото, неопровергани от касатора в насрещно доказване, правилно съдът е приел, че са налице двете предпоставки по чл. 65 ЗОС - имотът да е общинска собственост и да се държи без правно основание, и законосъобразно е потвърдил административния акт в съответствие с материалния закон. Доводът на касатора за нередовно връчване на съобщението и неуведомяването за процесната заповед не води до отмяна на оспорената заповед. Това действително е нарушение на процесуалните правила, но в случая е несъществено, тъй като на касатора му е гарантирано в пълен обем право на защита в съдебното производство, където е имал възможност да представи всички документи, които намери за относими към оспорения акт. Всички доказателства и възражения, които е могла Кочева да представи и изложи пред административния орган, е могла да представи и изложи и пред съда, без по този начин да бъде злепоставен интересът й. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК, и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,