Решение № 10745 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3683/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Н., действащ като ЕТ С. С. Н. , с ЕИК 202527310, чрез пълномощник адв. Станчев, срещу Решение 319 от 15.02.2024 г., постановено по адм. дело 286 по описа за 2023 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-03000822003100-091-001/23.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 288/09.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че са изпълнени всички предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит по процесните доставки. Предвид и реалното получаване на спорните доставки на услуги счита, че не било налице отклонение от данъчно облагане. Подробни съображения в тази насока развива в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение, като вместо това бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Варна, чрез юрк. Ганев, оспорва касационната жалба в писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Добрич е бил РА Р-03000822003100-091-001/23.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 288/09.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на ЕТ С. С. Н. за данъчни периоди м.05, м.07, м.08 и м.10.2018 г. са определени задължения по ЗДДС общо в размер на 14 853.40 лв. и лихва в размер на 6 446.64 лв., поради непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от П. комерс 2018 ЕООД, Л. трейд ЕООД и Зевита ЕООД, както и задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2018 г. в размер 3 962,41 лв. и лихва 1 434,29 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: През ревизирания период ЕТ е осчетоводил фактури, издадени от П. комерс 2018 ЕООД, касаещи селскостопански операции на лозов подложков маточник, съгласно договор и протокол и опаковане ръчно на лавандула; фактури от Л. трейд ЕООД за ремонтни дейности на селкостопанска техника и фактури, издадени от Зевита ЕООД, за консултантски услуги и набиране на общи работници. Органите по приходите са констатирали липсата на реалност на доставките, отразени във фактурите, тъй като не са събрани доказателства за тяхната обезпеченост. Правото на данъчен кредит по тях е отказано на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС вр. чл. 9 и чл. 25 от същия закон. На основание чл. 26, т.2 от ЗКПО е увеличен декларираният счетоводен финансов резултат за 2018 г. с отчетените разходи по процесните фактури. Назначена е съдебно-икономическа експертиза и са разпитани свидетели. Извършвайки преценка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е стигнал до извод за законосъобразност на процесният РА. За да отхвърли жалбата на ЕТ съдебният състав е счел, че административният акт е издаден от компетентен орган, спазени са изискванията за форма на РА по чл. 120 от ДОПК, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на ревизията. Касателно издадените от П. комерс 2018 ЕООД фактури съдът е приел, че липсват доказателства за изпълнение на процесните селскостопански услуги именно от това дружество. Не са налични трудови или граждански договори, няма никакви доказателства за това кои са лицата, които се твърди да са извършили фактурираните услуги. Административният съд е стигнал до извод, че по отношение фактурите, издадени от Л. трейд ЕООД, не е посочено кой протокол - работна карта към ремонта на коя машина е относим. Във връзка с фактурите, издадени от Зевита ЕООД, съдът се е аргументирал, че в тези, имащи за предмет консултантски услуги, не е посочен конкретният договор, за който документите са съставени, нито са ясни обема и вида на работата, предадена му, както и отчет за нейното свършване. Вследствие липсата на реални доставки по спорните фактури, съдът е преценил като законосъобразно преобразуването на финансовия резултат на ЕТ С.-С. Н. в посока на увеличение с отчетените от търговеца разходи по процесните фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорният въпрос се концентрира върху наличието на реално осъществени от процесните доставчици доставки на услуги по процесните фактури. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. В своята константна практика по аналогични казуси, съставите на ВАС са се мотивирали, че за доказване реалността на доставките следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства за тяхното изпълнение. Осчетоводяването на процесните доставки е косвено доказателство, което при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Установяването на предпоставките за ползване на данъчен кредит, като положителен факт, попада изцяло в доказателствената тежест на лицето, претендиращо правото, съобразно практиката на ВАС и на СЕС. В случаят, РЛ не е установило действителното извършване на процесните доставки. Наличието на еднотипни договори към фактурите, издадени от П. комерс 2018 ЕООД, и приемо-предавателни протоколи, без изясняване на механизма на доставката, не може в случая да обоснове извод за нейното действително осъществяване. На следващо място, от приложените по делото приемо-предавателни протоколи, не може да бъде направен еднозначен извод за реализиране доставката на селскостопански услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и за възникване на данъчно събитие по реда на чл. 25 от ЗДДС. В приемо - предавателните протоколи са положени само подписи и печати срещу приемаща, респективно предаваща страна, без идентификационни данни за лицата, участвали в този процес, което обстоятелство е спорно между страните по делото. За да бъдат обвързани приемо - предавателните протоколи в случая с процесните фактури и за да се опровергае констатацията, че документите са съставени за целите на ревизионното производство, би трябвало протоколите да съдържат такива конкретизиращи доставката данни. По отношение на спорните доставки, фактурирани от Л. трейд ЕООД, са събрани протоколи - работни карти , но в тях липсват данни за коя селскостопанска машина се отнасят, както и идентификационни данни за лицата, участвали в стопанската операция. Ревизираното лице не е представило доказателства, удостоверяващи подлежаща на ремонт техника, въпреки че доказателствената тежест за това обстоятелство пада върху С. Н.. Във фактурите, издадени от Зевита ЕООД, не е отбелязан конкретният договор, за чието изпълнение са съставени, нито пък са описани вида и обема на предадената работа, както и отчета, с който е приключено предаването. Не са събрани доказателства за извършеното на практика действие, кой го е осъществил и как е остойностен труда във връзка с тази негова дейност. Следва да се има предвид и че за доставките от Зевита ЕООД съществуват фактури, притежаващи едни и същи номера/ дати - веднъж те са написани ръчно от кочан и втори път - съставляват компютърна разпечатка, което дублиране разколебава твърдението за тяхната доказателствена сила. Действително, неустановената обезпеченост на доставката, не представлява сама по себе си нормативно закрепено основание за отказ на правото на данъчен кредит, но по настоящото делото и от горните мотиви е видно, че това не са единствените констатации на административния орган за формирания отказ. Съдът подробно е обсъдил приложените към фактурите документи, стигнайки до обоснован извод за липсата на убедителни данни, потвърждаващи реално осъществените доставки. Във връзка с гореизложеното се налага извода, че разходите, отчетени от РЛ въз основа на процесните фактури, не са документално обосновани, респективно законосъобразно на основание чл. 26, т.2 ЗКПО с РА е увеличен счетоводният финансов резултат на ЕТ с отчетените разходи по фактурите, издадени от П. комерс 2018 ЕООД, Л. трейд ЕООД и Зевита ЕООД. Въз основа на изложеното съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото, в полза на приходната администрация следват да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 785,74 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение