Решение № 13416 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2010 г.

Решение № 13416 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2010 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Максим Валентинов Попов, в качеството му на управител на "София ленд ТВ" ЕООД, срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) под № 37 от 16.07.2010 г. на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на основание чл. 32, т. 18, във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 4 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТ), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) е установено публично държавно вземане в размер на 11 472,07 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. В жалбата са изложени съображения относно нейната допустимост, поради неизпълнение на задълженията на административния орган да осъществи съобщаване за издадения административен акт на неговия адресат, според изискванията на чл. 61 от АПК. В жалбата са развити доводи по съществото на спора, а именно относно незаконосъобразността на същия акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Конкретно жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че не може да възникне задължение за годишна регистрационна такса за надзор при спряно или незапочнало излъчване на телевизионна програма. Ответната страна по жалбата - Съветът за електронни медии, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Златка Георгиева, иска отхвърляне на оспорването, като в съдебно заседание и в писмена защита излага доводи за компетентност на издателя на акта, дължимост на таксата и законосъобразност на АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, първо отделение, след като обсъди фактите по делото и направените възражения, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима. По делото не се оспорва фактът, че жалбоподателят има за адрес на управление, който е вписан и в търговския регистър, следния адрес: гр. София, кв. Лозенец, бул. "Никола Вапцаров", увеселителен парк "София ленд", административна сграда. На този адрес е изпратено съобщение за издадения административен акт, като писмото с обратна разписка (стр. 22 от съдебното досие) е върнато с отбелязване, че получателят е "преместен на друг адрес". Възражението на процесуалния представител на ответната страна в настоящото производство се основава на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК, според която, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Според него, след като конкретно по делото се установява от протокол № 19 от 6.08.2010 г. (стр. 24 от съдебното досие), че на 6.08.2010 г., 10.15 ч., на Интернет страницата на СЕМ е публикуван процесният АУПДВ, като на същия ден е било поставено съобщение и в сградата на съвета, то срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл и жалбата, подадена на 12.11.2010 г., се явява недопустима. Жалбоподателят се аргументира с факта, че поканата за доброволно изпълнение му е връчена редовно на 28.10.2010 г. на същия този адрес, видно от обратната разписка (стр. 27 от съдебното досие), като по време това е станало след неуведомяването за процесния акт на същия този адрес. Според него няма данни, а и по този начин се доказва, че не е сменял адреса си на управление. Настоящият съдебен състав намира, че не е извършено надлежно уведомяване за обжалвания акт, поради неустановяване по категоричен начин, че дружеството е променило адреса си на управление, поради което оспорването е направено в срок, респективно жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото се установява, че в изпълнение на решение № 15-00-40 от 7.08.2003 г. на СЕМ, на основание чл. 125а, ал. 3, във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 16 от ЗРТ, дружеството - жалбоподател е регистрирано като търговски оператор за производство и разпространение на телевизионна програма със специализиран профил. От данните по административната преписка е видно, че от страна на Ива Минкова - счетоводител в дирекция "Финансови дейности" на СЕМ е изготвена докладна записка, изх. № 30-06-96 от 27.05.2010 г. до председателя на СЕМ, в която е посочен размерът на възникнали и изискуеми задължения за регистрирани телевизионни оператори, които не са изпълнени доброволно в срок. От страна на СЕМ по протокол № 29 от 1.06.2010 г. във връзка с представената докладна записка е взето решение за стартиране на процедура по установяване на публични държавни вземания на посочените в справката оператори относно дължими такси към 26.05.2010 г. Във връзка с това СЕМ е изплатил до управителя на дружеството - жалбоподател уведомление, в което е посочено, че за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. то дължи общо сума от 11 472,07 лв. такси, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионната дейност, като в 14-дневен срок от откриване на административното производство могат да бъдат дадени обяснения и да се заплати дължимата такса, след което ще бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане. Същото не е връчено, видно от обратната разписка, с отбелязване, че адресатът е непознат. Изготвена е докладна записка, вх. № 30-06-131 от 2.07.2010 г. от Ива Минкова - счетоводител в дирекция "Финансови дейности" на СЕМ, в която е посочено, че за оператори, изброени в приложен списък, следва да бъдат издадени АУПДВ. Във връзка с тази записка по протокол № 46 от 15.07.2010 г. СЕМ взима решение за издаване на АУПДВ, в резултат на което е издаден и процесния № 37 от 16.07.2010 г. на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на основание чл. 32, т. 18, във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 4 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТ), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) е установено публично държавно вземане в размер на 11 472,07 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата за периода 2006 г. - 2009 г. С решение № 102 от 28.04.2009 г. на СЕМ служебно са заличени всички оператори с регистрация за създаване на радио-телевизионна програма, непредставили документи в срока по чл. 111, ал. 2 от ЗРТ, между които и " "София ленд ТВ" ЕООД за телевизионна програма "София ленд ТВ". Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон, а според ал. 1 от нея, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, което се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Когато в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата в него се набират от първоначалните и от годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Предвид посочената правна регламентация и фактите по делото следва да бъде прието, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Основното оплакване, което се поддържа в жалбата, е че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен, понеже дружеството е регистрирано като търговски оператор за производство и разпространение на телевизионна програма със специализиран профил, но е преустановило да извършва тази дейност от м. 11.2004 г., съответно и през процесните години, поради което не може да се формира задължение за годишни регистрационни такси. Настоящият съдебен състав намира, че направеното възражение е неоснователно. Посочената такса се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио- и телевизионна дейност, като не следва заплащането/незаплащането на такава такса да се свързва само с предоставянето на "услуга" от СЕМ по надзор върху дейността на оператора, още повече когато същият фактически не осъществява дейност. Лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Осъществяваната от СЕМ надзорна дейност, предмет на обсъждане, представлява част от дейността му по чл. 20 от ЗРТ, като времевото й дефиниране е от датата на издаване на лицензия, респ. от датата на решението за регистрация до датата на решението за прекратяване на лицензията, респ. до датата на решението за заличаване на регистрацията. Това е свързано и с дължимостта на лицензионните такси, които са установени по основание и размер чрез законови и подзаконови норми. При условие, че лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122, от ЗРТ, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този, установен в закона. Лицензията на дружеството е действаща за процесния период, независимо как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност. Неосъществяването на последната, според твърденията на задълженото дружество, не е правноизключващ факт по отношение на визираната в чл. 102, ал. 3, т. 3, б."а" от ЗРТ дължимост на годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Процесната такса се явява законосъобразно определена и по размер, като съобразно изложеното е и дължима. Последното обстоятелство следва да бъде обвързано и с чл. 98 от ЗРТ, според който се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като съгласно чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата в този фонд се набират и от първоначалните, и от годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Очевидно законодателят определя за тези такси и друга функция, а именно финансово обезпечаване дейността на регулаторния орган. Оспорването следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 679,44 лв., на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,