Решение № 12339 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9064/2011 г.

Решение № 12339 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9064/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила определение № 4342 от 28.03.2011 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 3255/2011 г., с което е оставено в сила определение № 302 от 24.01.2011 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 8860/2010 г. Молителят Иван Стоянов Савков от гр. София се позовава на разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК и твърди, че тричленният състав на Върховния административен съд е следвало да укаже на Административен съд София - град да му осигури правна помощ по Закона за правната помощ /ЗПП/, не е допуснато вещо лице от ССЕ и делото е гледано в закрито съдебно заседание. Ответникът - "Столичен автотранспорт" ЕАД, гр. София оспорва молбата за отмяна с писмено становище, в което пледира за отхвърлянето й. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Разгледана по същество молбата на Иван Стоянов Савков е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С атакуваното определение № 4342 от 28.03.2011 г. Върховният административен съд, трето отделение, е оставил в сила определение № 302 от 24.01.2011 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 8860/2010 г. За да достигне до този резултат тричленният съдебен състав на Върховния административен съд е констатирал, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Иван Стоянов Стефанов срещу "Столичен автотранспорт" ЕАД, поделение "Малашевци" - София, с която е предявен иск за сумата от 130 000 лв. за претърпени имуществени и неимуществени вреди и е направено искане за установяване размера на трудовия стаж, за периода 1971- 1979 г.. Административният съд София - град правилно е приел, че оспорените два броя удостоверения образец УП-2 и УП -3, издадени от "Столичен автотранспорт" ЕАД, поделение "Малашевци" - София нямат характер на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК - не съдържат властническо изявление на административен орган, което непосредствено да се отразява върху правната сфера на трети лица. Установено е, че се касае за документи с предвиден специален ред за обжалване и че не са налице предпоставките на чл. 204, ал. 2 от АПК - за съединяване иска за обезщетение с оспорване на административния акт, тъй като административният съдне е компетентен да обсъжда съдържанието на документи с удостоверителен характер. С оглед на това първонистанционният съд е преценил, че искането за установяване на трудов стаж е родово подсъден на районен съд и с оглед правилата на местната подсъдност е прекратил производството пред себе си и го изпратил по компетентност на Софийскиа районен съд. При обжалването му по реда на чл. 229 и сл. от АПК горепосоченото определение № 302 от 24.01.2011 г. на Административен съд София - град е прието за законосъобразно и е оставено в сила с мотиви, че актът въз основа на който ищецът претендира обезщетение за вреди не е административен, от което следва, че и търсените вреди не произтичат от такъв акт и е недопустим иска, подаден по реда на чл. 204 АПК. С молбата за отмяна на гореописаните определения молителят се позовава на чл. 239, т. 5 от АПК, като според него нарушаването на процесуалните правила се изразява в неуказване на първоинстанционния съд да му осигури правна помощ по чл. 5 и чл. 23 от ЗПП, недопускане на вещо лице - съдебносчетоводна експертиза и гледане на делото в закрито съдебно заседание. Нормата на чл. 239, т. 5 от АПК регламентира основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или и не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Настоящият съдебен състав счита, че в случая нито едно от твърденията на молителя не се включват в хипотезите, изчерпателно изброени от законодателя във визираната разпоредба. Освен това релевираните от молителя обстоятелства не съставляват нарушаване на съответните правила по смисъла на АПК. Това е така, защото за съда, разглеждащ административни дела не е предвидено задължение за осигуряване на правна помощ, а при подаване на частната жалба от Иван Стоянов Савков пред Върховния административен съд и при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, той не е направил искане в този смисъл. Пред Административния съд София - град молителят е поискал само освобождаване от държавна такса и това искане е уважено. Относно другите две оплаквания на молителя, петчленният съдебен състав намира, че също не обосновават нарушаване на процесуалните правила, защото производството по адм. д. № 8860/2010 г. е образувано като частно производство, което се провежда в закрито заседание, защото искането за обезщетение за вреди е оставено без разглеждане по чл. 159, т. 1 от АПК и частните жалби срещу определения на посоченото основание се разглеждат в закрито заседание, съобразно чл. 160, ал. 2 от АПК /редакцията на кодекса преди ДВ, бр. 39 от 2011 г./ Към настоящия момент всички частни жалби се разглеждане в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в закрито заседание. Относно оплакването, че съдът не е назначил вещо лице - съдебносчетоводна експертиза - нарушение не е осъществено, защото относно установяването на трудовия стаж на молителя делото в тази част е изпрането по подсъдност на Софийския районен съд, който е компетентния съд, който следва да разгледа спора за установяване на трудовия стаж на Иван Стоянов Савков. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза не е налице твърдяното основание за отмяна на влезли в сила съдебни актове, което налага отхвърляне на искането за отмяна като неоснователно. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия