Решение № 6664 от 31.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2502/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. А., гражданин на Афганистан, подадена чрез адвокат Илиев от САК, в качеството му на упълномощен представител, срещу Решение 353 от 12.01.2024г., постановено по адм. дело 10324/ 2023г. по описа на Административен съд София- град. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно. Смята се за необоснован извода на съда, че липсват основания за предоставяне на закрила, което е в противоречие с въведеното в закона изискване за пълно и всестранно изследване на обстановката в страната на произход. Намира, че анализ на обстановката в страната по произход, въобще не е правен от първоинстанционния съд, а вместо това безкритично е кредитирана справката, изготвена от органи на самия ответник. Моли за отмяна на съдебното решение и да се уважи като основателна жалбата на лицето. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния представител А. Георгиева началник отдел Качество на производството, в писмен отговор моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение 353 от 12.01.2024г., постановено по адм. дело 10324/ 2023г. по описа на Административен съд София-град е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Л. А., гражданин на Афганистан, срещу Решение 14266 от 02.10.2023г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. За да постанови оспорения резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган Председателя на ДАБ, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразено с целта на ЗУБ. Преценил за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Достигнал до извода, че липсва осъществено преследване или съществуване на риск от преследване. След извършена преценка на фактите от бежанската история, приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. На следващо място решаващият съд е счел, че решението на административния орган е законосъобразно в частта за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Преценявайки бежанската история на жалбоподателя и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й форми по чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Съдът изложил мотиви, че съгласно чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО при определяне на тежестта на посегателствата, административният орган е приложил правилно начините, предвидени в чл. 4 от Директивата, като е оценил фактите и обстоятелствата по предвидените критерии в чл. 4, § 3 от Директива 2004/83/ЕО. Приел, че законосъобразно административния орган е достигнал до извода, че за Л. А. не са налице основанията по чл. 9, ал. 1 ЗУБ и чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО за предоставяне на международна закрила. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, в съответствие с критериите на чл. 146, т.1-5 от АПК. Съобразно изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани и логични правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя - чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради наличието на нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно решаващият съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. От събраните доказателства се установява, че за Л. А. основната причина за напускане на Афганистан, е целта му е да достигне до Швейцария, където по негови твърдения живее брат му. Правилен е извода на първостепенния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Лицето не е преследвано, заради неговата религия и етническа принадлежност. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че касаторът е икономически имигрант, което не съответства на изтъкнатите причини в заявлението за предоставяне на статут. Той се е насочил към Швейцария, страна с висок стандарт, където брат му се е установил. Обосновани са изводите на адм. съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Същите са подкрепени и от предоставената от самия жалбоподател информация, че е завършил средно образование и е преподавал на деца. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съдът е изследвал всестранно бежанската история. Анализирал е и събраните в хода на административното производство обстоятелства, свързани с личната история на лицето. Липсват данни, че е бил изложен или за него да съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 ЗУБ. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Във връзка с представената в настоящото съдебно производство актуална справка за положението в Афганистан е видно, че след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е подобрена. Жалбоподателят не е предоставил на административния орган или на съда публично известна информация, която да е различна от информацията в справките и от която да се направи извод, че завръщайки се на територията на Афганистан, той ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства поради безогледно насилие вследствие на вътрешен въоръжен конфликт, което да сочи на необходимост от предоставяне на хуманитарна закрила. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С-465/ 2007г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,