Решение № 9890 от 20.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2015 г.

Решение № 9890 от 20.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, против Решение № 249 от 12.02.2015 г. по адм. д. № 3518 по описа за 2014 г. на Административен съд В., в частта му, с която по жалба на С. Б. П., действащ като ЕТ Т.-К.-С. Пенев", от гр. В., м - ст. "Св. Никола", № 127, ет. ..., ап. ..., е отменен Ревизионен акт № 031401308/21.07.14 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В. в частта, потвърдена с Решение № 593/10.10.14 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - В., с която са му установени задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 376.54 лв. до 12 782.83 лв. и съответните лихви и за 2008 г. и за разликата над 213.58 лв. до 7 058.98 лв. и съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената част, е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: неправилно определяне на данъчната основа за облагане за 2007 г. на годишна база, а не като сбор от моментните разлики между направените разходи и доказаните приходи в рамките на годишния данъчен период; необосновано съдът признал, че сумата от 35 000 евро, получена от ревизираното лице по банков път през 2008 г. от физическото лице Й. М. И. не следва да участва в паричния поток за годината като доход с неустановен произход. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против посочената част на РА. Ответникът по касационната жалба - С. Б. П., действащ като ЕТ Т. - К. - С. Пенев", от гр. В., чрез адв. адв. Топалова и Георгиева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: 1.Относно метода на определяне на данъчната основа за облагане. В случая органът по приходите е направил паричен поток на постъпленията на парични средства и на изразходвани парични средства, като при изготвянето му в годишен аспект при формиране на данъчната основа са съобразени конкретните моменти, в които паричните средства са излезли от патримониума на лицето и всички последващи постъпления на парични средства през съответната година представляват бъдеща финансова разполагаемост за разплащания от страна на лицето, но не влияят на вече извършени до съответния момент разходи. Формираните отрицателни разлики за 2007 г. в общ размер на 51 692.85 лв. е приел за парични средства с недоказан произход към момента, в който фактически са извършени и следва да участват при формиране на основата за облагане по реда на чл. 122 ДОПК за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно са определени паричните потоци на лицето за ревизираните данъчни периоди, поради което органът по приходите е направил и неправилни и необосновани фактически и правни изводи. Основано на материалния закон е заключението, че органът по приходите не е взел предвид, че ЗДДФЛ предвижда облагането на доходите да се извършва на годишна база. Независимо, че облагането се извършва по особения ред на чл. 122 от ДОПК, изчисляването на данъка следва да се извърши в съответствие с материалния закон, в който е предвиден. Съгласно чл. 48 ЗДДФЛ размерът на данъка се определя върху годишната данъчна основа. След като ЗДДФЛ регламентира размерът на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ да се определя за календарната година, при данъчна основа за съответната календарна година, незаконосъобразно органите по приходите са приели, че към определена дата в рамките на годишния период е налице отрицателна величина, формирана от направените разходи до тази дата и съобразяване на доходите на ревизираното лице до този момент, която сума следва да е такава с неустановен произход, като не са съобразили извършените разходи и получени доходи до края на ревизирания период - 31-во число на м. 12 за всяка една от ревизираните години, т. е. не са съобразили извършените разходи и получени доходи за цялата календарна година. С оглед на гореизложеното, за целите на облагането по ЗДДФЛ независимо, че облагането се извършва по особения ред, органите по приходите е следвало да извършат анализ на паричните потоци за цялата 2007 г., съответно 2008 г., т. е. на годишна база. 2.Относно основанието за получаване на банков превод от 35 000 евро през 2008 г. От представения отчет по сметката на жалбоподателя в Първа инвестиционна банка АД е установено, че по сметката му са постъпили 35 000 евро с наредител Й. И. на 29.02.08 г. От споразумение от 29.02.2008 г. между Е. Т. и жалбоподателя е установено, че са се споразумели Турченков лично или чрез Илиев да предаде на жалбоподателя в брой или по банков път парични преводи и суми, които жалбоподателят ще използва за разплащания от името и за сметка на Турченков във връзка със закупуването на имот на територията на Р. Б. при условията на споразумението. От представените потвърждения от 02.03.10 г., 01.01.10 г. и 02.08.09 г. се установява, че Турченков е потвърдил, че е получил от жалбоподателя съответно 24 000 евро, 9000 евро и 2000 евро. От писмените обяснения на Илиев във връзка с връчено му искане за представяне на доказателства е установено, че е декларирал, че при посещение на изложения в Русия по молба на жалбоподателя е получил от Турченков 35 000 евро, които е следвало да предаде на жалбоподателя по тяхната уговорка, като след получаване на сумата я е внесъл по своя сметка и я е превел на жалбоподателя, като е приложил разписка, съгласно която на 29.02.08 г. е получил от Турченков сумата от 35 000 евро, която се е задължил да предаде на жалбоподателя, а от представения трудов договор от 12.04.07 г. се установява, че е работил при "Дрийм хоум"ЕООД. Представена е и декларация от Турченков, че сумата от 35 000 евро, която е предал м. 02.08 г. чрез Илиев му е възстановена на три пъти 2009 г. и 2010 г. и няма повече претенции. Относно получената сума от ревизираното лице по банковата му сметка на 29.02.08 г. в размер на 35 000 евро с наредител Илиев, органът по приходите е приел, че представлява недеклариран от жалбоподателя облагаем доход към датата на получаването му, тъй като с оглед събраните доказателства на датата на сключване на представеното - 29.02.08 г., същите не са могли да бъдат сключени между лицата на посоченото в него дата и място -гр. В. Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че твърденията на ревизираното лице, че въпросната сума му е дадена от посочения чужд гражданин с посредничеството на Й. И., с определена в посоченото споразумение цел и после е върната на чуждия гражданин, който не е имал претенции към получателя на сумата, са доказани чрез пълно и пряко доказване. На всички събрани доказателства, които се подкрепят взаимно не може да се противопостави само формалното твърдение, че не било възможно подписването на посоченото споразумение в гр. В. Това би имало значение, ако сключването, съдържанието и изпълнението на споразумението небяха потвърдени от лицето, дало сумата и от посредника, който фактически я е предал. Затова обосновани са изводите на административния съд, че с основание органът по приходите е включил сумата в приходната част на съставения паричен поток, тъй като сумата е получена от жалбоподателя, била му е на разположение през 2008 г., поради което и е използвана от жалбоподателя за покриване на текущите му разходи, но тази сума неправилно е приета приети като укрит облагаем доход. Правилно съдът е приел, че извън хипотезите по чл. 123 от ДОПК, при които по силата на закона се предполага получен облагаем доход, в останалите случаи, в които се твърди получен недеклариран и необложен приход/доход, в тежест на органите по приходите е да го установят както по източник, така и по основание и размер, каквито доказателства по делото не са събрани. Отделно от това, органите по приходите не са се усъмнили в автентичността и съдържанието на декларациите на Илиев и Турченков и в тази връзка не са предприети никакви процесуални действия. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение в обжалваната му част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 2 000 лв. разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение