Решение № 14366 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2012 г.

Решение № 14366 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Христо Илиев Христосков, с адрес с. Щърково, обл. Пазарджик, срещу решение № 289 от 08.06.2012 г. по адм. д. № 373/2012 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба против отказ № З-121 от 01.03.2012 г. за издаване на разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на началника на РУ "Полиция" Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, счита за неправилни изводите на съда относно твърдяните от него нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Излага доводи, че при обжалване на административния акт по административен ред пред по- горестоящия административен орган, съгласно чл. 97, ал. 1 АПК, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на 14-дневния преклузивен срок за произнасяне на по- горестоящия административен орган и непроизнасяне по жалбата по същество, съгласно чл. 97, ал. 2 АПК. Позовава се на тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС съгласно което необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че жалбоподателят е представил всички изискуеми от закона документи, но не е доказал да има основателна причина която по несъмнен начин да обосновава необходимост от издаване на разрешително за носене на оръжие, при установена от закона доказателствена тежест за него. Направил е извод, че оперативната самостоятелност е упражнена в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Посочил е, че административният орган се е съобразил с всички обстоятелства касаещи конкретния случай - средата на живот на жалбоподателя, работата му и неговата личност, които в тяхната съвкупност не обосновават необходимостта от оръжие с цел самоотбрана, като се има предвид, че срещу него е било образувано наказателно производство за нанасяне на лека телесна повреда, независимо, че последствие е наложено административно наказание - глоба. Изложени са мотиви, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с твърдението, че не е спазен регламентирания 14-дневен срок за произнасяне на административния орган, тъй като срокът за произнасяне по чл. 83, ал. 5 от от ЗОБВВПИ е едномесечен и инструктивен и пропускането му не опорочава процедурата по издаване на административния акт. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е обосновал, не е изложил и доказал конкретни факти и обстоятелства, които да доведат до несъмнен извод, че неговият или на семейството му живот, здраве и имущество персонално са застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите му за ползване боеприпаси. Пред настоящата инстанция не се излагат доводи или представят писмени доказателства от които да се направи друг извод за наличие на необходимост за издаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Неоснователни са доводите за съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, за немотивиране на акта и необсъждане на доводите и възраженията на страната. В законоустановения срок жалбоподателят се е възползвал от възможността си за обжалване на акта на началника на РУП Пазарджик по административен ред и с решение № 16105 горестоящият административен орган е потвърдил първоначалния административен акт. Неоснователни са доводите, че по-горестоящият административен орган не е произнесъл по същество на жалбата, както и че не е обсъдил възраженията на жалбоподателя. В потвърждаващото решение на зам. директора на ОДМВР Пазарджик е посочено, че в заявлението няма мотиви за необходимостта от притежаване и огнестрелно оръжие, обсъдени са доводите на жалбоподателя, че оръжие му е необходимо като бивш кмет на с. Щърково и във връзка с представените договори за зимно поддържане и снегопочистване на общинска пътна мрежа и за обработка на земеделска земя, като е прието, че те не дават основание за издаване на разрешение за носене и употреба на оръжие, посочено е, че при извършена проверка в информационните системи на МВР не са установени данни за отправяни заплахи срещу жалбоподателя като физическо лице или в качеството му на кмет. Противно на доводите в жалбата, административният съд е изследвал обстоятелствата по делото в резултат на което е стигнал до правилни изводи и е постановил законосъобразно решение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение