Решение № 6003 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2893/2021 г.

Решение № 6003 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2893/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. чрез адв. Е. Ж. против Решение № 7303/16.12.2020 г. на Административен съд С. – град, постановено по адм. дело № 4991/2018 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Експертно решение № 69/1 от 16.04.2018 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия при Медицински институт към Министерство на вътрешните работи (ЦЕЛК при МИ към МВР) и го е осъдил да заплати 100 лева разноски. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което жалбата срещу административния акт да бъде уважена. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Централна експертна лекарска комисия при Медицински институт към Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт М. Т., оспорва подадената касационна жалба, както в съдебно заседание, така и в писмен отговор по делото. Счита същата за неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение за правилно и обосновано, поради което да се остави в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд С. – град се е произнесъл по жалбата на Д. Т. против Експертно решение № 69/1 от 16.04.2018 г. на Централната експертна лекарска комисия при Медицински институт към Министерство на вътрешните работи относно годността му за служба в МВР. При постановяване на решението си административният съд е посочил кои факти приема за установени, като въз основа на тях е изложил и своите правни изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. В съдебното производство съобразно осъществения контрол за законосъобразност на акта по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът намира, че ЕР е издадено от компетентен орган съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 8121 з-345/25.07.2014 г. за определяне на медицинските изисквания за работа в Министерството на вътрешните работи (само "Наредбата"), позовавайки се на нормативните правомощия на ЦЕЛК при МИ към МВР. Във връзка с казуса е приел, че ЦЕЛК има право да осъществява специализирано медицинско освидетелстване на служителите на МВР, какъвто се явява и жалбоподателя съобразно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съдът счита, че ЕР на ЦЕЛК е съобразено с предвидената от закона форма и има установено нормативно съдържание, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до отмяната му. Във връзка с приложението на материалния закон, съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта по същество. С оспореното Експертно решение № 69/1 от 16.04.2018 г. Централната експертна лекарска комисия при Медицински институт към МВР се е произнесла относно годността на Т. за работа в МВР, като държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Изводите за годността му да изпълнява служба в МВР са изведени от ЦЕЛК, след като е анализирала медицинската му документация, съотнесена и към Разписание на болестите и физическите недостатъци за медицинско освидетелстване за работа в МВР от Наредбата - Клас IV "Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата (ЕОО- Е90)". Административният съд е обсъдил здравословното и физическото състояние на жалбоподателя, позовавайки се на приетите по делото доказателства и експертните заключения на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно – медицинска експертиза. Обосновал е извод, че физическото и здравословното му състояние, сочи, че е негоден за служба в МВР, вкл. и като младши полицейски инспектор, в какъвто смисъл е било даденото експертно заключение на ЦЕЛК. Първоинстанционният административен съд е преценил, че съобразно предвиденото в чл. 7, ал. 2 от Наредбата, ЦЕЛК е спазила нормативно заложените изисквания и е направила индивидуална преценка на жалбоподателя. Тази оценка е била съобразена със здравословното му състояние към момента на освидетелстване, характера, протичането и прогнозата на установеното заболяване, възрастта на освидетелстваното лице, квалификацията, специфичните изисквания за изпълнение на длъжността. Приемайки във връзка с установеното му тегло, че при ИТМ над 45 кг/м2 Т. е негоден да изпълнява заеманата длъжност в МВР, съдът е отхвърлил жалбата му срещу процесното ЕР. Решението на Административен съд С. – град е валидно и допустимо, но не е приложен правилно материалният закон, което е касационно основание за неговата отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата обжалваният административен акт представлява експертно решение за годност за изпълнение на държавната служба в МВР, по отношение на жалбоподателя, който е държавен служител и служи в ОДМВР – В. като младши полицейски инспектор. Установяването на годността за работа в МВР по отношение на Д. Т. е в правомощието и компетентността на ЦЕЛК при МИ към МВР. Комисията осъществява специализирано медицинско освидетелстване на лицата – държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР, като съблюдава дали тяхното физическо и психическо състояние съответства на медицинските изисквания за заемане на длъжност в МВР, посочени в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от нея. Експертното й заключение следва да бъде изготвено по Образец - Приложение № 3, видно от чл. 6, ал. 2 от Наредбата и да отговаря на въведените с нея изисквания. В конкретната хипотеза компетентният орган е обективирал своето експертно решение в законоустановената форма, съгласно посочения Образец № 3. Процесното ЕР следователно съдържа минимално изискуемите се реквизити и с него се дава оценка за годността на Д. Т. за работа в МВР, включително и за изпълнение на длъжността, която заема – младши полицейски инспектор. Настоящият съдебен състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ЕР е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила при неговото издаване. Административният орган е допуснал съществено нарушение на тези правила, защото е нарушил изискването по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Така направения извод за наличие на основанието по чл. 146, т. 3 АПК, касационната инстанция извежда от приложените по делото ЕР на ТЕЛК и ЕР на НЕЛК, отнасящи се за жалбоподателя. Видно от ЕР № 0808 от заседание № 142 от 20.09.2018 г., специализиран състав на НЕЛК по хирургични болести е отменил обжалваното пред него ЕР № 0186 от 16.04.2018 г. в частта по трудовата препоръка и е предписана нова, изложена подробно в становището на НЕЛК, дадено от специалисти по трудова медицина. Според предписаното в ЕР на НЕЛК, предвид специфичните условия на труд, се приема, че работата на лицето като младши полицейски инспектор на безсменен режим в помещение и на открито, е свързана с нервно – психично напрежение. Експертната оценка на условията на трудовия процес позволява да се заключи, че лицето не може да работи при обичайните условия на труд. Може да работи като трудоустроен на заеманата или на друга подходяща длъжност, при спазване на противопоказанията по т. 19 от ЕР на НЕЛК. Следователно, при преценката дали за жалбоподателя са спазени медицинските изисквания за работа в МВР, ЦЕЛК е следвало да изясни въпроса може ли да работи като трудоустроено лице на длъжността в МВР, която е заемало до момента. Още повече, че спрямо категорията държавни служители, към която принадлежи жалбоподателя – тези визирани в чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМР, ЦЕЛК е именно компетентният орган за медицинска експертиза. Нарушението е съществено, защото ако не беше допуснато, би се постановил акт, в смисъл различен от процесния и не биха се ограничили възможностите за работа на лицето в структурата на МВР. Установените по делото фактически обстоятелства позволяват на касационната инстанция да заключи, че изводът на ЦЕЛК, че Т. е негоден да изпълнява служба в МВР, е незаконосъобразен. Във връзка с касационните доводи относно неправилност поради нарушение на материалния закон съдът намира, че разпоредбите за извършване на специализирано медицинско освидетелстване са установени в чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Видно от данните по делото и приетото заключение на СМЕ, осъщественото специализирано медицинско освидетелстване за годност по медицински показатели за работа в МВР на жалбоподателя е сторено съгласно критериите и нормативите в "Разписание на болестите и физическите недостатъци за медицинско освидетелстване за работа в Министерството на вътрешните работи" (Приложение № 1), въз основа на съдържащото се в медицинската документация на установеното заболяване, прегледи и изследвания за актуалното здравословно състояние на освидетелстваното лице. При тези данни обаче е следвало органът да осъществи индивидуален подход към физическото и здравословното състояние на лицето и на основание изискването по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, преди да заключи за неговата негодност да изпълнява служба в МВР. Такъв подход вече е бил приложен към жалбоподателя, видно от съдържанието на ЕР на НЕЛК, която по друг повод и в непродължителен период от време след издаване на процесното ЕР, е приела, че лицето може да продължи да работи като държавен служител в МВР, но като трудоустроен на същата длъжност. В случая спорният по делото въпрос незаконосъобразно не е бил изследван от органа издал оспорения административен акт, поради което и решението му не е било обективно. Такава преценка е необходимо да бъде направена от административния орган, защото видно от чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121 з – 311 от 17 юли 2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, решението на ЦЕЛК в този случай би било основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител по чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР - по здравословни причини. Законодателят в посочената хипотеза на чл. 7, ал. 1 от последно цитираната Наредба, изисква по безспорен начин да бъде установено, че характерът на заболяването или наличните здравословни противопоказания на лицето, не позволяват на служителя да изпълнява служебните си задължения. Материална предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение в този случай, която се явява и гаранция за защита правото на труд на лицето, е преди това служителят да е отказал да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга вакантна длъжност, подходяща за него. Установените пороци на акта по чл. 145, т. 3 и т. 4 АПК обосновават неговата незаконосъобразност и са основание за отмяната му, противно на доводите и съображенията на първоинстанционния административен съд. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а въпросът решен по същество като се отмени ЕР на ЦЕЛК и делото се върне като преписка на административния орган. Съобразно предвиденото в чл. 173, ал. 2, предл. второ АПК ЦЕЛК следва да определи дали Д. Т. е годен или негоден за служба в МВР, съответно кои длъжности в МВР може да изпълнява като трудоустроено лице. По разноските: С оглед изхода на правния спор и предвиденото в чл. 143, ал. 1 АПК, основателно е своевременно заявеното искане от касатора за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции. Съобразно представените доказателства в тежест на органа следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер общо на 80 лева за двете съдебни инстанции и 1511 лева за заплатено възнаграждение на вещите лица по допуснатите СМЕ пред първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение