Решение № 8469 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 291/2012 г.

Решение № 8469 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 291/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Стайко Асенов Стайков от гр. Велико Търново против решение № 475 от 16.11.2011 г., постановено по адм. дело № 819 от 2011 г. на Административния съд - Велико Търново. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Административния съд - Велико Търново. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Велико Търново, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - Велико Търново, е решение № 42 от 18.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. В. Търново, с което решение е изменено разпореждане № 431 от 08.04.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Велико Търново, като се определя размер на задължение за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсия от 4213,42 лв. и лихви върху тази сума в размер на 2179,17 лв., или сума в общ размер на 6393,19 лева. Задължението е за периода от 01.01.2006 до 31.12.2006 г. Съдът е отхвърлил оспорването, извършено с жалба на Стайко Асенов Стайков срещу решение № 42 от 18.07.2011 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - РУ "Социално осигуряване" - гр. Велико Търново, в обжалваната част, в която е потвърдено разпореждане № 431 от 08.04.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Велико Търново, и го е осъдил да заплати разноски по делото в размер на 527,57 лв. (петстотин двадесет и седем лева и петдесет и седем стотинки). За да постанови този резултат, Административният съд - Велико Търново, е приел, че на Стайко Стайков е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.12.2000 г. При подаването на заявление за отпускане на пенсия той е декларирал, че не е бил осигуряван, считано от 05.05.1993 г. При извършена проверка от органите на ТП на НОИ - Велико Търново, е било установено, че Стайков има осигурителен стаж за периода от 01.01.1997 до 31.12.1999 г. като ръководител на производство при ЕТ "Стама-Марияна Асенова" - гр. Габрово, както и че е бил самоосигуряващо се лице в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ "Стама-Марияна Асенова-Стайко Стайков" за периода от 01.01.2000 до 01.01.2001 г. Тези обстоятелства Стайков не е декларирал пред РУСО - Велико Търново, с подаването на заявлението си за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед гореизложеното административният съд приема, че правилно органите по приходите са приели, че е налице основание за изменение на получаваната от Стайков пенсия по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Издадено е разпореждане № 5209141562 от 01.04.2011 г., с което е изменен размерът на получаваната от жалбоподателя пенсия, като е намален нейният размер, като това разпореждане не е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО и е влязло в сила. На основание това разпореждане е било издадено и разпореждане № 431 от 08.04.2011 г., с което жалбоподателят е задължен да възстанови неправилно изплатена пенсия за периода от 01.01.2001 до 28.02.2011 г. С решението на директора на ТП на НОИ са уважени възраженията за изтекла погасителна давност по чл. 115 от КСО по отношение на част от тези задължения за периодите от 01.01.2001 до 31.12.2005 г. С жалбата до Административния съд - Велико Търново, се прави възражение за изтекла давност по отношение на периодите от 01.01.2006 до 31.12.2006 г. Тези възражения съдът е счел за неоснователни и е приел за верни изводите на административния орган, че е погасено по давност задължението за възстановяване на изплатени пенсии за периодите от 01.01.2001 до 31.12.2005 г. За периодите от 01.01.2006 г. съдът по съществото е констатирал, че давността започва да тече, считано от 01.01.2007 г., и изтича след 31.12.2011 г. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От доказателствата по делото е установено безспорно, че същият е бил недобросъвестен при заявяването на обстоятелствата относно осигурителния стаж, посочвайки, че не се осигурява от 1993 г., което е дало отражение върху размера на получаваната пенсия в негова полза. В резултат на извършена проверка е установено наличие на осигурителен стаж на лицето за времето от 01.01.1997 до 01.01.2001 г., с оглед на което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО размерът на пенсията е намален. По първоначалното дело е било установено, че жалбоподателят не е оспорил правилността и законосъобразността на изчисленията на размера на новата му пенсия. С оглед на това изразеното в съдебно заседание на 12.04.2012 г. несъгласие с определения размер е недопустимо. Възраженията пред административния съд са били за изтекъл давностен срок за периода от 01.01.2006 до 31.12.2006 г. и за добросъвестност на лицето при получаване на процесните осигурителни плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1. Кодекса за социално осигуряване законодателят е установил обща 5-годишна давност за вземанията на НОИ за невнесени осигурителни вноски, неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихви върху тях. Под "неправилно извършвани осигурителни плащания", в случая - неправилно изплатени суми за пенсии, следва да се разбират както пенсии, получени в по-голям размер от дължимия, така и пенсии, получени без законово основание, при липса на необходимите предпоставки за това. Вземанията от неправилно извършени осигурителни плащания и надвзети пенсии се отнасят само до недобросъвестно получените суми (чл. 114 КСО). Точно такъв е и настоящият случай. Жалбоподателят е получавал пенсията си в размер, който е бил неправилно определен поради укрит от него стаж, положен в ЕТ "Стама-Марияна Асенова" - гр. Габрово, както и като самоосигуряващо се лице в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ "Стама-Марияна Асенова-Стайко Стайков", и при условие, че осигуряването му не е прекратено, каквото е императивното изискване на чл. 94, ал. 1 от КСО, действащ към момента. Според текста на горецитираната норма пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. В случая безспорно е доказано, че осигуряването не е прекратено, при което сумата е недобросъвестно получена. Ето защо както административният орган, така и съдът са приели, че неправилно изплатената сума следва да бъде върната. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не е изтекла давността по гореизложения чл. 115, ал. 1 КСО, за периодите от 01.01.2006 г. давността започва да тече, считано от 01.01.2007 г., и изтича след 31.12.2011 г., а разпореждането, с което се определя дългът на Стайков, е от 08.04.2011 г. Петгодишният давностен срок за погасяване на публичните вземания е установен и от чл. 171, ал. 1 от ДОПК (в сила от 1.01.2006 г.). Срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Към датата на издаване на оспореното разпореждане - 08.04.2011 г., петгодишният давностен срок не е изтекъл и вземането на НОИ не е погасено по давност. Касаторът изтъква единствено съображения за добросъвестност при получаването на процесните осигурителни плащания. Тази теза е трудно защитима, при условие, че лицето е декларирало, че не работи от 05.05.1993 г., а впоследствие е установено, че към момента на отпускане на пенсия Стайков има осигурителен стаж, който предхожда заявлението и не е бил деклариран. Не може да се възприеме, че лицето е полагало труд, както и че е било надлежно осигурявано, без да съзнава това, и че това е ставало въпреки неговото знание и по самоинициатива на сестра му. В тази връзка съдът правилно и законосъобразно и приел, че процесните осигурителни плащания за периода с неизтекла погасителна давност са дължими и са получени недобросъвестно. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,