Решение № 8929 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2009 г.
ВАСI отделение06.07.2009 г.докладчик т Бисерка Коцева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 2 от 6.02.2009 г. на адм. съд-София град по адм. дело № 6618 от 2008 г. Осъжда директор на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати на "Унико 99" ЕООД, гр. Перник сумата 1320 лв. Разноски за тази инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8929 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от директора на Д "ОУИ" - гр. София срещу решение № 2 от 6.02.2009 г. на адм. съд-София град по адм. дело № 6618 от 2008 г., с което отменен РА № 140800234 от 4.08.2008 г., мълчаливо потвърден от директора на Д "ОУИ". Решението било неправилно поради касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и чрез процесуалния представител в съдебното заседание. Иска решението да бъде отменено и да се потвърди ревизионния акт. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции като юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Унико 99", представлявано от управителя Иван Анев я оспорва в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, първо ДА" отделение, преценява следното: Касационната жалба е допустима и неоснователна. Административният съд е отменил процесния ревизионен акт, мълчаливо потвърден от директора на Д "ОУИ, с който акт на "Унико 99" са били определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) в размер общо на 34088, 51 лв. за данъчни периоди на 2005 и 2006 г. За да достигне до този извод съда е приел, че органите по приходите са приложили неправилно материалния закон, тъй като в случая не следвало да се прилага разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗОДФЛ за облагане платеца на дохода с окончателен данък, тъй като сделките по закупуване от дружеството на метални отпадъци не следва да се квалифицират като по чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ. Разпоредбата касаела доходите от случайни сделки и от всички други източници, които не били посочени в чл. 12 от закона. Безспорно металните отпадъци, закупувани от дружеството представлявали движимо имущество е доходите от него не попадат в предвидените от закона изключения. Нормата на чл. 12, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗОДФЛ (отм.) не поставяла никакви ограничения, поради което доходите от метални отпадъци, по които дружеството е платец попадат в обхвата на чл. 12 и са изключени от облагаемите доходи по чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.). Решението е правилно. Основният предмет на дейност на дружеството е изкупуването на метални отпадъци и тези сделки се явяват търговски по смисъла на Търговския закон. В случая са изкупувани метални отпадъци от физически лица, които са получили от дружеството суми. Изплатените суми не подлежат на облагане с окончателен данък при платеца на дохода. На основание чл. 12, ал. 1 б. "г" от ЗОДФЛ (отм.) необлагаеми са доходите от продажба на всякакво движимо имущество, което не е предмет на търговската дейност, с изключение на тези по б. "в" и по чл. 10, т. 8 и 9, независимо от момента на придобиване. Както и да се приеме - дали е реализирана продажба на лично имущество, по която продажба дохода е необлагаем или продажбата на движимото имущество е предмет на дейност, дохода от който е облагаем за физическите лица, то задължение за дружеството не възниква. Както правилно е приел съда. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноски за тази инстанция - видно от приложената фактура и банков превод за плащане, в размер на 1320 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо ДА" отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 35 ЗОДФЛ