Решение № 5989 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2017 г.

Решение № 5989 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Е. Й. Ф.- Ерменкова, чрез адвокат Д. Т., против решение по адм. д. № 13173/2015 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.

Иска отмяна на решението с доводи за нарушаване на справедлив процес, употреба на съдебен произвол, поради липсата на връзка между факти, мотиви и приложимо право, "тотален произвол", извращаване на закона, безцеремонно манипулиране на факти и пълно игнориране на доказателствата по делото (л. 5 ) поради липсата на връзка между факти, мотиви и приложимо право. Твърди, че решението е "абсурдно незаконосъобразно"-л. 12, осъществено е "злоумишлено смачкване на делото и жалбата на съдия Ерменкова"- л. 12. Съдът е останал "глух и сляп" за главните оплаквания и осъществената срещу нея "пряка дискриминация", а е налице демонстративна употреба на произвол, нагло манипулиране на фактите и закона-л. 12. Нарушено е правото на личен живот по чл. 8 вр. с чл. 14 от ЕКПЧ. Твърди, че са налице касационни основания по чл. 348 от НПК. Приложимото право е ЗСВ, НК и НПК относно дисциплинарната отговорност на магистратите, като е нарушен чл. 46 от ЗНА наказателната, административна и дисциплинарна отговорност да не може да се обоснова по аналогия. Самият чл. 309 от ЗСВ посочва, че се взема предвид формата на вината, без да определя формите на вина в ЗСВ. Твърди, че е налице особено тежко, пристрастно и криминално нарушаване на материалния закон, основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, защото през този период от време Е. Е. е представлявала държавата в институциите на ЕС чрез упражняване на мандат на международен съдия. Твърди, че първоинстанционният съд има "извратени представи за "справедливост"- ( л. 4 ). В дисциплинарното обвинение не става ясно кои са неизпълнените служебни задължения, няма индивидуализация на нарушеното правило за поведение. Практиката на ВАС в случая "явно нарочно не е приложена" за делото на съдия Ерменкова. " Истинско безумие би било упражняването на мандата на международен съдия в мисия на институция на ЕС да е обявен за противопровно поведение от националното законодателство". Твърди, че дисциплинарният състав и първоинстанционният съд "употребявайки злонамерена умисъл, подлост и произвол и въпреки, че не притежават никакво дисциплинарна власт за това" са си позволили да обосноват дисциплинарно наказание чрез повдигане на нови дисциплинарни обвинения, в това число да реализират и съществена промяна в обстоятелствата от съществуващото вече такова. Не е спазен чл. 312 от ЗСВ, защото само трима от членовете на ЗСВ не могат да повдигат дисциплинарно предложение за дисциплинарно санкциониране на магистрати. Наведени са оплаквания за позорни манипулации от дисциплинарния състав, който реализирал "заговор за криминално маскиране на материална незаконосъобразност" на обвинението. Дисциплинарното наказание освен това е явно несправедливо. Твърди, че съдът е допуснал фактически произвол поради липсата на каквито и да било доказателства. Освен това се мотивирал с това, че съдия Ерменкова и "досега не се е завърнала към изпълнение на функциите си съдия в окръжен съд. Решението е оспорено и като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 3, т. 3 от НПК, като постановено от незаконен съдебен състав, тъй като към 17.08.2016 г. докладчикът Ал. Еленков е избран като чл. на постоянна Комисия по атестиране и конкурси към Съдийската колегия на ВСС, където вече е бил ангажиран в преки лични и служебни контакти с целия състав на ВСС. Н. оплаквания срещу постановени в хода на делото определения и грешки. Иска отмяна на решението на всяко едно от касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК и чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. На л. 18 развива твърдение, че решението е нищожно като грубо погазващ свръхповелителни правила за безпристрастност на съда. При евентуалност решението се оспорва като неправилно. Посочва "гражданско възмущение" като заявява, че "подобни незаконосъобразни и злоумишлени писмени изложения, обективирани от очевидни пристрастни и зависими магистрати са абсолютно недопустими от правния ред"-л. 18. В жалбата е посочено, че "тричленката Еленков, Папазова и Арнаудова, при условията на недопустима пристрастност са реализирани криминална саморазправа с правата на жалбоподателката"-л. 18, а "арогантността на нарушенията и злоупотребите по случая нямат край". Развити са и други оплаквания в същия стил. Под жалбата са поставени подписи от името на жалбоподателката и нейния пълномощник. В съдебно заседание представител не се явява.

Ответната страна Съдийската колегия на ВСС оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че Комисията по атестиране и конкурси към съдийската колегия е конституирана на 20 септември 2016 г., решението е на СК, което е обявено на сайта. На сайта е публикуван и пълния стенографски протокол, в който подробно са изложени мотиви, че от 20 септември нататък вече се препоръчва на съдиите, които са от съответните органи на съдебната власт, членове на тази комисия, да не им се разпределят дела за участие.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209 от АПК. Съдът се е произнесъл по възраженията на страните, обсъдил е доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон. С решение по т. 11 от протокол № 47/17.09.2015 г. на Висшия съдебен съвет, на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" на жалбоподателката за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, тъй като Ерменкова не се е явила на работа, въпреки отказ на административния ръководител да й разреши ползването на неплатен годишен отпуск. Решението на ВСС е в изискуемата писмена форма с мотиви в решение № 10-00-035/21.07.2015 г. на Дисциплинарния състав, така и в изказванията на четирима члена на ВСС. Р. е взето с необходимия кворум-15 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се". Неоснователни са доводите на жалбоподателката, депозирани в касационната й жалба пред Върховния административен съд. В противоречие с Административнопроцесуалния кодекс госпожа Ерменкова приема, че основанията за отмяна на съдебното решение са по чл. 348 от НПК, но редът по който следва да оспори решението на първоинстанционния съд е Г. дванадесета от АПК "Касационно производство", а основанията са посочени в чл. 209 от АПК. В жалбата си до ВАС жалбоподателката не посочва конкретни касационни основания по този текст от закона, които да обусловят отмяна на съдебното решение. Съдът е изяснил релевантните по делото факти и обосновано приема че наказващият орган е събрал доказателства относно дисциплинарното нарушение, поведението на нарушителя, настъпилите вредни последици. Не са допуснати процесуални нарушения в хода на производството. Не е основателен доводът, че е налице превратно тълкуване на доказателствата в хода на дисциплинарното производство. Дисциплинарната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарното производство, когато се установи дисциплинарното нарушение на служебните задължения. От доказателствата по делото е видно, че България не е страна по договор и няма задължение да запази работното място на Ерменкова в България. Същата е съдия в Окръжен съд- Б. и е следвало да се завърне и да изпълнява служебните си функции. Съдът е отчел, че е спазен и принципът на съразмерност, отчетена е и тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя.

Върховният административен съд, втора колегия, петчленен съсъстав, намира касационната жалба за допустима поради подаването й в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира за необходимо на първо място да посочи, че производството се развива по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а не по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, поради това касационните основания се намират в чл. 209 от АПК, а не в чл. 348 от НПК, на който се позовава касационната жалбоподателка. Касационните основания за три: нищожност, недопустимост и неправилност на постановения първоинстанционен съдебен акт, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационната инстанция следи служебно- чл. 218, ал. 2 от АПК. "Явната несправедливост" не представлява касационно основание по АПК. В случая петчленният съдебен състав извежда от наведените доводи, смесени с оценки, прилагателни и квалификации за ответната страна и съдии във ВАС, две касационни основания за нищожност и неправилност на първоинстанционното съдебно решение.

С оспореното решение № 9506/17.08.2016 г. по адм. д. № 13173/2015 г. по описа на ВАС, шесто отделение, е отхвърлена жалбата на Е. Й. Ф. -Ерменкова против решение на ВСС по т. 11 от протокол № 47 от заседание на 17.09.2015 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ дисциплинарно освобождаване от длъжност съдия в Окръжен съд- Б. за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, редакция ДВ бр. 1/2011 г. Дисциплинарното производство е започнало по предложение на председателя на Окръжен съд-Б. № 11-06-778/8.08.2013 г., в което е посочено, че в периода от 1.07.2013 г. до 17.07.2013 г. Е. Е. не се е явила на работа и виновно не е изпълнила каквито и да било служебни задължения за продължителен период от време без уважителни причини. Дисциплинарното производство е започнало с решение на ВСС по т. 23 от протокол от№ 34/12.09.2013 г. За да наложи дисциплинарно наказание ВСС е обсъдил, че в периода от 27.01.2012 г. до 30.06.2013 г. Ерменкова е ползвала неплатен годишен отпуск, за да изпълнява функции на международен съдия в Апелативния състав на Агенция за вещни искове във Върховния съд на Р. К., действайки като граждански личен състав в мисията на ЕС в областта на върховенството на закона в К.- EULEX KOSOVO. В молба до ВСС- л. 392 Ерменкова обяснява, че ръководителят на мисията й е направил предложение за продължаване на срока на нейния писмен договор, сключен на основание чл. 9, § 3 от Съвместно действие 2008/124/ ОВППС на Съвета от 4 февруари 2008 за следващ период от 1.07.2013 г. до 14.06.2014 г., което тя приела. Затова с писмо от 8.03.2013 г. до ВСС- л. 54, ръководителят на EULEX KOSOVO е посочил, че без удължаването на националния неплатен отпуск на Ерменкова същата ще следва да се завърне в Окръжен съд-Б., което ще се отрази неблагоприятно върху оперативния капацитет на EULEX KOSOVO досежно екзекутивния мандат в областта на разрешаването на вещни спорове. Тъй като цялостният принос на Ерменкова е високо оценен, посочено е, "че нейният ангажимент вероятно ще бъде подновен". В същото писмо е посочено, че ще бъде високо оценено, ако ВСС одобри по-нататъшното участие на Ерменкова в EULEX KOSOVO и на тази база председателят на ОС-Б. да разреши отпуск. Жалбоподателката е поискала с молба от 2.11.2012 г. (л. 85) и втора молба вх. № 330/5.06.2013 г. да й бъде удължен срока на неплатения годишен отпуск по чл. 331, ал. 4 от ЗСВ за период от 1.07.2013 г. до 14.06.2014 г. Председателят на ОС-Блегоевград е сезирал с писмо № 23/15.01.2013 г. Висшия съдебен съвет за становище- л. 83, като с решение по протокол № 10/19.02.2013 г. на Комисията по предложенията и атестациите е указано, че Е. Е. няма повече право на неплатен отпуск, а с решение на ВСС от 28.03.2013 г. протокол № 12, т. 8 е посочено, че разрешаването на отпуск на магистрати е в правомощието на административните ръководители предвид чл. 338 от ЗСВ вр. с чл. 160, ал. 1 от КТ, а не на ВСС. П. на ОС-Б. е отказал продължаването на неплатения отпуск, за което жалбоподателката е уведомена с писмо от 12.06.2013 г. - л. 56, . С писмо изх. № 271/13.06.2013 г. е уведомена да се яви на работа на 1.07.2013 г. С констативни протоколи е доказано, че Ерменкова не се е явила на работа.

Спорът по делото е дали е допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, редакция ДВ бр. 1/2011 г. "неизпълнение на други служебни задължения", извън посочените в чл. 307, ал. 3, т. 1-4, основание за дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ.

1. Решението е валидно.

Постановено е от тричленен съдебен състав на Върховния административен съд, съгласно правилото на чл. 165 от АПК и чл. 323, ал. 3 от ЗСВ, редакция ДВ бр. 33/2009 г. Делото е обявено за решаване на 19.04.2016 г., като решението е обявено на 17.08.2016 г. И към двете дати докладчикът съдия А. Е. е съдия във Върховния административен съд, което качество не е променено с обстоятелството, че след приключване на съдебните прении по делото е избран за чл. на постоянна Комисия по атестиране и конкурси към Съдийската колегия на ВСС. К. по атестирането и конкурсите е конституирана на 20.09.2016 г. с Решение на Съдийската колегия на ВСС, т. е. след обявяване на съдебния акт. Освен това избраните членове на комисията от съответните съдилища не губят статуса си на магистрати, защото са командировани. Жалбоподателката твърди пристрастие на съдиите постановили решението, което обстоятелство не е основание за нищожност на съдебното решение, а освен това не е обосновано с никакви данни по делото.

1. Решението е допустимо.

Постановено по жалба срещу подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК административен акт, каквото представлява решението на ВСС за налагане на административно наказание на магистрат, предвид разпоредбата на чл. 323 от ЗСВ. Жалбата е подадена от магистрат, за който административният акт е неблагоприятен.

1. Решението е правилно.

Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил наведените от жалбоподателката доводи срещу оспореното решение на ВСС в рамките на очертания предмет на спора, като правните изводи са обосновани с установени в дисциплинарното производство факти с допустими доказателствени средства. Изложени са мотиви по релевантните за спора обстоятелства. В съдебното производство е участвал упълномощен процесуален представител, поради което не е нарушено право на участие в съдебен процес.

Решението е материално законосъобразно.

Дисциплинарното нарушение е индивидуализирано в решението на дисциплинарния състав № 10-00-035/21.07.2015 г., мотивите към решението на ВСС и представлява неявяване на окръжен съдия Ерменкова на работа в Окръжен съд-Б. в периода 1.07.2013 г до 14.11.2013 г., което е доказано с представените по делото констативни протоколи. В предложението на председателя на Окръжен съд-Б. нарушението е посочено за период от 1.07.2013 г. до 2.08.2013 г. Неявяването на работа представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ вр. с чл. 339 от ЗСВ, а продължителността е обусловила вида на дисциплинарното наказание. При отказ на административния ръководител да продължи неплатен годишен отпуск, съобщаването на този отказ, поканата до магистрата да се яви на работа на 1.07.2013 г и неявяването на работа за продължителен период от време, е налице доказано виновно неизпълнение на служебни задължения. Спазен е принцип на съразмерност, отчетена е и тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. В заседанието на ВСС на 15.09.2015 г. в изложението на члена на ВСС С. П. изрично е посочено, че в хода на дисциплинарното производство са постъпили още две искания за разрешаване на неплатен отпуск за 2014 и 2015 г., по които има отказ, но магистратът не се връща на работа и до 15.09.2015 г. продължава да работи в мисията.

В касационната жалба е наведен довод, че "членовете на ЗСВ не могат да повдигат дисциплинарно предложение за дисциплинарно санкциониране на магистрати". Дисциплинарното производство е инициирано от председателя на окръжния съд - възможност предвидена в чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, проведено е по чл. 318 от ЗСВ от дисциплинарен състав, определен от ВСС с решение по чл. 316, ал. 3, редакция ДВ бр. 103/2009 г., пред който са постъпили писмени становища от магистрата и неговия пълномощник ( "молба-становище от Ерменкова от 25.03.2015 г. - л. 355, 6.04.2015 г. -л. 414, молба от 22.05.2015 г., молба-оплакване от 12.08.2015 г., "изявление-протест" от 28.10.2013 г. и молба-сигнал от адвокат Ташев от 2.09.2014 г. л. 364 ). Дисциплинарното производство е приключило с решение по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ, с което е предложено наказание. Следователно правомощията от страна на административния ръководител и дисциплинарния състав са упражнени съобразно разпоредбите посочени по-горе, като магистратът е упражнил правото си на защита.

Неоснователно е твърдението, че уволнението е по причина, че жалбоподателката е международен съдия в Апелативния състав на Агенция за вещни искове във Върховния съд на Р. К., действайки като граждански личен състав в мисията на ЕС в областта на върховенството на закона в К.- EULEX KOSOVO. Уволнението е за неявяване на работа и неизпълнение на служебни задължение в посочения период от време като съдия в Окръжен съд-Блегоевград. Първоинстанционният съд е обсъдил защитната теза на жалбоподателката относно причината да не се яви на работа в окръжния съд, а именно договор с мисията на ЕС в областта на върховенството на закона в К. по Съвместно действие 2008/124/ ОВППС на Съвета на ЕС като граждански личен състав. В чл. 9, § 2 от Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета от 4 . 02.2008 г. е посочено, че EULEX KOSOVO се състои от персонал, който е командирован от държавите -членки или от институциите на ЕС, но в § 3 е дадена възможност EULEX KOSOVO да назначава по необходимост международен граждански личен състав и местен персонал на договорна основа. В случая Е. Е. не е командирована от държава-членка, а изпълнява функциите на международен съдия въз основа на договор с ръководителя на мисията, по който държавата не е страна. В тази хипотеза, за да е налице по националното право законово основание жалбоподателката да не изпълнява задълженията си на окръжен съдия в ОС- Блегоевград, същата следва да е в законен отпуск. Жалбоподателката е била в неплатен годишен отпуск във връзка с обучение по Програма "Стипендии за Централна и И. Е." на университета Джорджтаун, САЩ, в периода от 21.08.2006 г. до 1.09.2007 г. След това е командирована като национален експерт с решение на ВСС към генералния секретариат на Съвета на ЕС за срок от 2 години, считано от 21.01.2008 г., който срок е продължен до 22.01.2012 г., т. е. с още две години през който период от 4 години е ползвала неплатен годишен отпуск по реда на чл. 120а от КТ. С това правото й на неплатен годишен отпуск в максимално разрешения срок по чл. 120а, ал. 1 от КТ вр. с чл. 339 от ЗСВ като командирована в институциите на ЕС е реализирано.

За периода от време от 27.01.2012 г. до 30.06.2013 г., през който жалбоподателката изпълнява функции на международен съдия на основание договор като граждански личен състав към мисията, същата ползва неплатен годишен отпуск на друго правно основание- чл. 160 от КТ вр. с чл. 339 от ЗСВ., тъй като вече не е командирована от ВСС. В молбата от 22.05.2015 г. жалбоподателката изрично посочва, че тъй като мандатът на мисията е продължен за период от 15.06.2015 г. до 14.06.2016 г., предвид Решение 2014/349/ ОВППС на Съвета от 12.06.2014 г. за изменение и удължаване на срока на действие на Съвместно действие 2008/124/ ОВППС относно мисията на ЕС в областта на върховенството на закона в К., ръководителят на мисията е продължил мандата й като я преназначил за периода от 15.06.2015 г. до 14.06.2016 г. като международен съдия в мисията въз основа на договор сключен с ръководителя. Предвид това тричленният съдебен състав е посочил в решението си, че отсъствието на магистрата продължава, но това не е период, който е индивидуализира нарушението в решението на ВСС и е без значение за правилното решаване на спора.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че отказът на председателя на ОС-Б. да удължи неплатения годишен отпуск не е незаконосъобразен. Съгласно чл. 160, ал. 2 от КТ вр. с чл. 339 от КТ само за еднократното ползване на неплатен отпуск до 1 г. на магистрат, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а от КТ, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации, представлява право, е налице задължение на административния ръководител да го разреши. В случая Ерменкова е ползвала повече от една година неплатен годишен отпуск за периода от 21.08.2006 г. до 1.07.2013 г., разрешени от административния ръководител с отделни заповеди, приложени по делото, катко последният период е от 1.07.2013 г. до 14.06.2014 г. Като административен ръководител председателят на окръжния съд осъществява общо и организационно ръководство на окръжния съд по чл. 86, ал. 1, т. 1, редакция ДВ бр. 28/2016 г., поради което е въпрос на негова субективна преценка дали и кога да разреши неплатен отпуск на магистрат. Предвид периода от време, през който магистрата е бил в неплатен отпуск поради обучение и работа в мисия на ЕС, повече от една година, за административния ръководител не e съществувало вече задължение по чл. 160, ал. 2 от КТ да разреши искания неплатен отпуск за следващ период от време от 1.07.2013 г. до 14.06.2014 г. Доводите за дискриминационно отношение са предмет на жалбата на Ерменкова пред Комисията за защита от дискриминация, като съдебното оспорване не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, предвид висящността на адм. д. № 10193/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение.

Първоинстанционният съд е приел за неоснователно оплакването, че е нарушен чл. 42, § 1 и § 3 от ДЕС с мотиви, че Р. Б. изпълнява задълженията си като изпраща по реда на чл. 120а от КТ, респ. по чл. 81 от ЗДСл на работници и служители, които да изпълняват длъжност в мисия на ЕС, какъвто не е настоящия случай. Ерменкова е наета на работа въз основа на договор по чл. 9, § 3 от от Съвместно действие 2008/124/ОВППС на Съвета от 4 . 02.2008 г., поради което държавата -членка няма задължение към жалбоподателката, каквито биха съществували, ако бе командирована по реда на чл. 9, § 2 от Съвместно действие 2008/124/ОВППС. Н. съдебен състав споделя тези правни изводи. Волята на законодателя е ясна в контекста на отказа на 41 и 42 Народно събрание да приемат предложени изменения в чл. 331 от Закона за съдебната власт (л. 131) за разрешаване на неплатен отпуск за времето на изпълнение на съответна длъжност в мисия на Европейския съюз, за която се изисква юридическо образование, извън хипотезата на чл. 120а от КТ.

Не е нарушено правото на личен живот по чл. 8 от ЕКПЧ. Правото на личен живот, съгласно практиката на Съда за правата на човека в Страсбург, e свързано с идеята за личен живот като широка концепция и обхваща идеята за неприкосновеност, закрила от публичност, възможността да се живее живот без произволно нарушаване или намеса, включва в определена степен и правото да се установяват и развиват взаимоотношения с други човешки същества, особено в емоционалната сфера с цел развитие и проявление на личността ( EB v France hidoc 2008, X v I. N. 6825/74, 251-L-1992 и др.). Следователно правилно тричленният съдебен състав посочва в решението, че предвид определението за личен живот в Резолюция 428/1970 на Консултативното събрание на Съвета на Европа като право на човек да живее собствения си живот при минимална намеса, липсва нарушение в смисъла, в който се твърди в жалбата. Жалбоподателката е станала магистрат в съдебната система на страната по своя воля, не в резултат на принуда и въз основа на личен избор е предпочела да упражнява функциите на международен съдия вместо да се върне към служебните си задължения на магистрат към ОС-Б..

Не е допуснато нарушение и правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от Конвенцията, предвид направените отводи на съдии и неучастието им в съдебния състав постановил решението, след преценка, че за тях е налице основание да не участват в разглеждането на спора (определения от 2 и 4 декември, 2015 г., 20.01.2016 г и 2.02.2016 г., ). Въпреки впечатляващия неуважителен тон в жалбите до първостепенния съд, в синхрон със съдържанието на писмените изложения на жалбоподателката в административното производство и в касационната жалба, използвани изрази по отношение на съдии от Върховния административен съд за "тотална некомпетентност", "правораздаване в личен интерес", "злоупотреба с правосъдието явно за лични цели директно, арогантно и преднамерено" (л. 357), "недопустим произвол", обвинения в ""чудовищна юридическа неграмотност"-л. 70, в "явна, унизителна юридическа неграмотност"- л. 74, и т. н. и т. н., първоинстанционният съд се е придържал в оспореното решение към предмета на делото, запазил е професионален изказ и се произнесъл по релевантните за спора обстоятелства и развил правни съображения.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия