Решение № 1870 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6737/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол ЦУ на НАП, чрез юрк. Хаджийска, срещу Решение 127/29.05.2023 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. д. 91/2023 г., с което, по жалбата на Христов -трейд ЕООД, [ЕИК], гр. Смолян, [улица], представлявано от К. Христов, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-120-0065088/10.03.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Въведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон. Заявено е несъгласие с извода на съда, че мотивите на органа за продължителността на ограничителната мярка са бланкетни. Искането е за отмяна на решението, за отхвърляне на оспорването срещу административния акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Христов - трейд ЕООД, чрез адв. Пенева, в писмен отговор оспорва основателността й и претендира разноски. Представя Наказателно постановление 717992-F698376/10.08.2023 г., издадено от касатора, с което в тежест на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.06 г.) вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС и доказателства за плащане на 80 % от размера на имуществената санкция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Административен съд Смолян е сезиран с жалба от Христов трейд ЕООД срещу Заповед ФК-120-0065088/10.03.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП. С нея на търговеца е наложена ПАМ запечатване на търговски обект бистро, намиращ се в гр. Смолян, на [улица]за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г., изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена на 06.03.2023 г. в 12,09 ч. продажба на 3 бр. кебапчета с единична цена 1,20 лв. на обща стойност 3,60 лв., 1 бр. пържени картофи на стойност 1,60 лв., 1 питка на стойност 0,60 лв. и 2 бр. люти чушки с единична цена 0,10 лв. на обща стойност 0,20 лв., всички на обща стойност 6 лв., заплатени от клиент с банкнота от 10 лв., установено чрез скрито наблюдение. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0065088/06.03.2023 г. и приложенията към него. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Подробно е мотивирал извода си за доказаност на фактическите основания, посочени в нея, съответно за наличието на правното основание на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) ЗДДС в приложимата му редакция (ДВ, бр. 104 от 2020 г.) за налагане на ПАМ запечатване на обект. Аргументите на съда за основателност на жалбата са свързани с несъответствието на ЗНПАМ с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Решението е правилно. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове чл. 169 АПК. Безспорно, при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. Според ТР 4 от 22.04.2004 г. по т. д. 4/2002 г. на Общо събрание на съдиите от Върховния административен съд, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на пропорционалност се подкрепят от приетото от СЕС в Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 47, т. 51 и т. 56). Представеното и прието по делото Наказателно постановление 717992-F698376/10.08.2023 г., издадено от касатора, с което в тежест на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за същото нарушение, съответства на диспозитива на цитираното решение на СЕС. Поради това, макар издаването на НП да е факт, който не е бил установен в първоинстанционното производство, не се налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. Като е мотивирал незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, първостепенният съд е постановил правилно решение, което не е засегнато от порока, заявен в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът по касация, каквито дружеството е направило за заплащане на възнаграждение на адв. Пенева в размер на 800 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, в състав на Първо отделение