Решение № 12976 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Велико Търново, чрез юрисконсулт Недева, против Решение 2041 от 17.06.2024 г., постановено по адм. дело 201/ 2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата против оспорените разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Т. З., чрез адвокат Бойчев взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Велико Търново се е развило по оспорването от П. Т. З. на разпоредбите на чл. 67, ал. 1, т. 3 и чл. 67в, т. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново (Наредбата). С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил нищожността на оспорените разпоредби и е осъдил община Велико Търново да заплати на жалбоподателя разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че общинският съвет не притежава компетентност да приеме оспорените разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е нарушено. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Оспорената пред съда разпоредба на чл. 67, ал. 1, т. 3 от Наредбата гласи, че Входна такса за един музеен обект е За всички останали посетители 6.00 лв , а тази на чл. 67в, т. 1 определя входна такса за услугите, предоставяни от Регионален исторически музей град Велико Търново в размер на 10 лв. за индивидуални посетители, в обектите АМР Царевец , както и находящи се в с. Арбанаси църкви. Съгласно разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство (ЗКН) за индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети, като цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Законовата разпоредба изключва от компетентността на общинския съвет правомощията за определяне на цените за вход на музеи, финансирани от бюджета на общината, като му дава възможност единствено да съгласува предложените от директора на музея цени. Неоснователно е соченото в касационната жалба, че компетентността на общинския съвет да приеме оспорените разпоредби от Наредбата произтича от чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 9 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Общинският съвет като орган на местно самоуправление, е компетентен да приема норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи, при липса на законова уредба. Разпоредбата на чл. 9 ЗМДТ визира единствено правомощията на общинския съвет до приемане на разпоредби установяващи начина на определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като местните такси, които събират общините, са определени в чл. 6, ал. 1 от същия закон. В случая специалният закон изключва правомощията на общинския съвет да определя входни такси за музейни обекти. Правилно при така установеното административния съд е приел нищожност на оспорените пред него разпоредби и я е обявил с обжалваното решение. Неоснователни са и и доводите на касатора, че по съществото си с приемането на оспорените разпоредби е осъществил предвиденото в чл. 187, ал. 2 ЗКН съгласуване от общинския съвет, като финансиращ музея орган, на предложението на директора на музея. Разпоредбите от подзаконовите нормативни актове съдържат общи правила за поведение, имат действие по отношение на неопределен и неограничен кръг лица и многократно правно действие. Съгласуването е волеизявление с различно съдържание и правно действие. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, на ответника по касация следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски за адвокатска защита в размер на 1 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 12.07.2024 г., а искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. Първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение