Решение № 4342 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Кмета на Столична община, подадена чрез процесуален представител, против Решение 23660/15.11.2024г. постановено по адм. дело 4089/2024г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Ф. А. Ф. Риъл Естейт 2007 ООД е прогласен за нищожен Ревизионен акт СФД23-РД-77-220/20.12.2023г., издаден от органи по приходите при Столична община, потвърден с Решение СОА24-РД28-10/15.03.2024г. от кмета на Столична община. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че неправилно съдът е приел наличие на нищожност на издадения акт, тъй като ЗВР е била връчена на ревизираното лице по съответния разписан в ДОПК ред. Сочи се, че за да приложат чл. 32 от ДОПК органа по приходите при Столична община са извършили две посещения на декларирания от РЛ адрес в ТР, а така също са извършени и две посещения по седалището и адреса на управление на дружеството, като за това са издадени и съответни протоколи обективиращи тези факти. Едва след извършване на тези процедури е приложена и нормата на чл. 32 от ДОПК като издадената ЗВР е била връчена чрез прилагане към досието на дружеството. По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на съдебния акт на АССГ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ф. А. Ф. Риъл Естейт 2007 ООД, чрез процесуален представител оспорва жалбата по доводи изтъкнати в писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е и основателна, предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА СФД23-РД-77-220/20.12.2023г., издаден от органи по приходите при Столична община, потвърден с Решение СОА24-РД28-10/15.03.2024г. от кмета на Столична община, с който на Ф. А. Ф. Риъл Естейт 2007 ООД са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2018г. 31.12.2022г. в общ размер на 37 185.48лв. За да прогласи нищожността на акта АССГ е приел, че издадената ЗВР СФД23-РД01-187/24.07.2023г. издадена от началник отдел ревизии и събиране на вземания към дирекция Общински приходи при Столична община, не е била връчена редовно на ревизираното лице. Съдът е посочил, че ЗВР, според органа по приходите, е била връчена по реда на чл. 32 от ДОПК, но не са били спазени изискванията на нормата липсват представени протоколи за извършени посещения, липсват и доказателства съобщението по чл. 32 от ДОПК да е било публикувано на интернет страницата на общината. АССГ е приел, че невръчването на ЗВР не е налице започнало ревизионно производство, поради което и извършените процесуални действия на ревизиращите органи са в нарушение на процесуалните правила разписани в ДОПК и по конкретно на нормите на чл. 113, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Това според първоинстанционния съд е съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо нищожност на издадения РА. Решението е неправилно, като постановено в несъответствие с установените по спора факти и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От фактическа страна се установява, че със ЗВР СФД23-РД01-187/24.07.2023г., издадена от Е. К. началник отдел Ревизии и събиране на вземания е възложено извършване на ревизия на Ф. А. Ф. Риъл Естейт 2007 ООД, с обхват на ревизията ДНИ за периода 01.01.2018г. 31.12.2022г. и ТБО за периода 01.01.2018г. 31.12.2022г. Спорът по делото е дали първата издадена ЗВР е била връчена редовно на РЛ, според касатора това е станало по реда на чл. 32 от ДОПК, докато според ответната страна не са налице предпоставките да се приеме редовно уведомяване на РЛ по този ред. Във връзка с горното настоящата инстанция приема, че изводите на първоинстанционния съд за нищожност на издадения РА не неправилни вследствие на процесуалното му бездействие във връзка с установяване на факта на връчване на ЗВР. Нормата на чл. 160 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК задължават първоинстанционния съд, при оспорване на РА, да разреши спора по същество, като извърши преценка относно компетентността на издателя на акта, формата в която е издаден акта, както и спазени ли са процесуалните норми касаещи издаването му вкл. и нормите свързани с връчване на издадените по време на ревизията документи. Нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК сочи, че заповедта за възлагане на ревизия се връчва на ревизираното лице. В константната си практика ВАС приема, че нарушението на тази разпоредба опорочава провеждането на ревизията и издаването на ревизионния акт до степен на негова нищожност. Началото на ревизионното производство е от връчването на заповедта, с която е образувано. Това е релевантния момент, към който се преценява спазването на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, който е преклузивен. Както ВАС приема надлежното връчване на ЗВР, не само гарантира правото на защита на ревизираното лице, но и валидното извършване на всички процесуални действия по установяване на задълженията, включени в обхвата на ревизията. В Глава VI от ДОПК Съобщения в нормата на чл. 29 е посочено начина на връчване на съобщения, като това е общия ред за уведомяване на заинтересованите лица. От своя страна нормата на чл. 32 ДОПК предвижда особени правила за връчване на съобщения и книжа в производствата по ДОПК, чиято приложимост се предпоставя от невъзможност да се извърши връчване по някой от редовните способи за това. Редовността на връчването се обуславя от кумулативната даденост от всички действия по чл. 32 ДОПК. Както се посочи по-горе първоинстанционния съд е процесуално бездействал при подготовката на делото, като не е дал изрични указания, както го задължава чл. 170 и чл. 171, ал. 4 от АПК, приложими на основание §2 от ДР на ДОПК, на издателя на РА да представи доказателства относно връчването на издадената ЗВР. Именно пропуска на съда е довел и до непопълване на делото с доказателствен материал установяващ връчването на ЗВР по реда на чл. 32 от ДОПК и представянето на тези доказателства пред настоящата касационна инстанция. Според чл. 32, ал. 1 ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция (ал. 2). Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ. Според чл. 28, ал. 1 ДОПК за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица адресът за кореспонденция е вписаният в регистъра адрес за кореспонденция. Видно е от приетите в касационната инстанция доказателства 2бр. протоколи по чл. 50 от 14.08.2023г. и 22.08.2023г. за посещение на адреса на кореспонденция на дружеството и 2бр. протоколи от 22.08.2023г. и от 30.08.2023г. за посещение адреса на управление на търговеца, че представител на дружеството не е бил открит на посочените от него адреси. Представени са и доказателства във връзка с изискването на чл. 32, ал. 4 от ДОПК разпечатка от сайта на Столична община за публикуване на съобщението по чл. 32 от ДОПК, както и известие за доставяне писмо с обратна разписка изпълнение на разписаното и в ал. 5. При така установените факти неправилно АССГ е приел, че ЗВР е нередовно връчена на РЛ, което предвид установения му адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28 от ДОПК, който не се оспорва, не е осигурило упълномощено от него лице за получаване на съобщенията. Органа по приходите е изпълнил в пълнота разписаните процесуални действия уредени в нормата на чл. 32 от ДОПК, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че процесната ЗВР редовно е била връчена на РЛ чрез прилагане към досието. При така установеното следва да се приеме, че ревизионното производство е започнало редовно и извършените след това процесуални действия във връзка с издаване на РА не са в противоречие с нормите на ДОПК т.е. ревизионното производство не е протекло при толкова съществени процесуални нарушения което да водят до нищожност на оспорения акт. Като е приел обратното АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд и постановяване на решение по съществото на спора. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по заявените от страните искания за присъждане на разноски за настоящото касационно производство. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение