Решение № 434 от 3.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1431/2014 г.

Решение № 434 от 3.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1431/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения В. П. Н. против решение № 9 от 4.02.2014 г. по внохд № 580/2013 г. по описа на Врачанския окръжен съд. В искането, изготвено лично от осъденото лице, се твърди, че решението и потвърдената с него първоинстанционна присъда са несправедливи, защото е определена незаслужено завишена санкция. Пред касационната инстанция искателят и неговият защитник поддържат направеното оплакване и настояват за смекчаване на наказанието. Прокурорът пледира против претендираната ревизия на въззивния акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Мездра с присъда № 298 от 29.10.2013 г. по нохд № 384/2013 г. признал подсъдимия В. П. Н. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив за времето от м. март 2013 г. до 27.03.2013 г. в [населено място], [община], отнел от владението на Е. Т. и Г. Б. без тяхно съгласие движими вещи общо на стойност 422,60 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата разрушил прегради, здраво направени за защита на имот и използвал техническо средство, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и б. "б" вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание пет години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК съдът групирал това най-тежко наказание с наказанията лишаване от свобода по нохд № 90/2013 и нохд № 130/2013, двете на Районен съд - гр. Мездра и по нохд № 381/2013 на Окръжен съд - Плевен до размера от пет години и четири месеца, който увеличил съгласно чл. 24 от НК с два месеца лишаване от свобода. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Враца потвърдил изцяло първоинстанционната присъда с решение № 9 от 4.02.2014 г. по внохд № 580/2013 г. Искането за неговата отмяна е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно. Подсъдимият В. П. Н. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът, след като установил, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, дал ход на делото в процедура на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 от НПК. При постановяване на осъдителната присъда съдебният състав индивидуализирал наказание в размер на осем години лишаване от свобода, което редуцирал по правилото на чл. 58а от НК до пет години и четири месеца. След групиране на тази санкция с тези по още три присъди съдът увеличил най-тежкото наказание - това от пет години и четири месеца с още два месеца, приемайки, че подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност поради големия брой осъждания и трайно установените му престъпни навици. Така определеният обем наказателна принуда е непропорционален на обществената опасност на извършените деяния и на осъденото лице. Двете предходни инстанции са подходили статистически при оценка на криминалното минало на подсъдимия и са подценили конкретните параметри на реално настъпилите общественоопасни последици, трасиращи обществената опасност на деянията, предмет на настоящето дело. В мотивите на въззивния съд /стр. 6 - стр. 25 от досието на делото/, в нарушение на чл. 56 от НК, са обсъждани обстоятелствата, дефиниращи повторност и немаловажен случай, които са взети предвид от закона при определяне на престъпния състав. В тази връзка без коментар са останали важни детайли от продължаваната престъпна дейност на подсъдимия, пряко рефлектиращи върху степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. В продължаваното престъпление са включени три деяния. Едно от тях останало във фазата на опита, тъй като бдителна съседка се скарала на крадеца и той оставил чувала със скраб, който намерил в дома на пострадалата С. Второто е за кражба на буркан с пчелен мед за 1,60 лева, който В. П. изял на място. Тези обстоятелства очертават по-ниска степен на обществена опасност на единното продължавано престъпление от приетата от въззивния съд, който се е позовал на значението на засегнатите обществени отношения, но се е въздържал се да обсъди конкретните параметри на реалното им увреждане от инкриминираната дейност. Откраднатите вещи общо са на стойност 422,60 лева и тяхното отнемане не накърнява обществения интерес по толкова укорим начин, който да обоснове потвърдените от въззивния съд тежки наказателноправни мерки. Вярно е, че подсъдимият е многократно осъждан, но посочените особености на конкретното деяние, поведението на дееца при опита за кражба и проявеното сътрудничество в досъдебната фаза не убеждават в необходимостта от така продължителен период на изолация в затвор. Санкцията от осем години лишаване от свобода очевидно не съответства както на обществената опасност на деянието и дееца, така и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Това налага нейното намаляване до пет години, които след редукция на основание чл. 58а от НК се свеждат до три години и четири месеца. При групиране на тази санкция с посочените от въззивния съд наказания по нохд № 130/2013 г., и нохд № 90/2013 г. на Районен съд - Мездра и нохд № 381/2013 г. на Окръжен съд - Плевен осъденият ще трябва да изтърпи най-тежкото от тях - е наказанието по нохд № 130/2013 г. - четири години лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав не намира основание за увеличаване на санкцията по реда на чл. 24 от НК. Принципно по-строгото санкциониране по реда на чл. 24 от НК се подчинява на общите принципи за определяне на наказанията, визирани от чл. 54 и чл. 36 от НК. При неговото приложение съдът индивидуализира санкцията на базата на оценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия след като се увери, че и най-лекото наказание няма да удовлетвори целите на наказателната репресия. В настоящия случай при всяка от подлежащите на групиране санкции съдът се е насочил към долната граница на предвиденото от законодателя наказание, държейки сметка за обществената опасност на деянията и личната обществена опасност на дееца. Разпоредбата на чл. 24 от НК не е механично следствие от натрупването на присъди, а инструмент за постигане на справедливо наказание. С тези аргументи този състав преценява, че срокът от четири години лишаване от свобода задържа наказанието в територията на разумното му въздействие без да осуетява неговия поправителен, превъзпитателен и предупредителен потенциал. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение