Решение № 9595 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2011 г.

Решение № 9595 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл., във вр. с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Пирдоп срещу решение № 56 от 31.01.2011 г., постановено по адм. дело № 715/2010 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменено Решение № 116 по Протокол № 10/19.08.2010 г. на ОбС - Пирдоп - коригиращо плана за приходите за 2010 г., съгласно приложена актуализация. В жалбата се навеждат най общо доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Кметът на Община - Пирдоп, чрез своя процесуален представител - адв. Стоянов, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София област в производство по чл. 185 и сл. от АПК е отменил Решение № 116 по Протокол № 10/19.08.2010 г. на ОбС - Пирдоп - коригиращо плана за приходите за 2010 г., съгласно приложена актуализация. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че административния орган не е спазил процедурата по чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА)- за огласяване на проекта за изменение на бюджета; както и мотивите; не е предоставен срок от минимум 14 дни на заинтересованите лица за предложения и становища по проекта, т. е. не са спазени административно производствените правила по приемане на оспореното решение. Също така съда е направил извод, че приетият текст е в нарушение и на материално-правните разпоредби на закона - и по специално тези на чл. 11 - 18 от Закона за общинските бюджети (ЗОБ) разписващи правомощията на кмета на общината по приемане на общинския бюджет, които съгласно изрична правна норма - чл. 18 ЗОБ - са задължителни и при неговото (на бюджета) изменение. Решението е правилно. Спорните моменти по делото касаят съответствието на оспореното решение с нормите на материалния закон и нормите, регламентиращи реда за издаване на общи нормативни актове (административнопроизводствените правила). На тези въпроси административният съд е отговорил правилно с мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 80 от АПК за неуредените в раздел III въпроси по издаването на нормативни административни актове, се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове. Съдът, при отмяна на решението се е позовал на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, според който преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Възражението на касационния жалбоподател е, че решението е взето във връзка със задължителни указания, дадени от Министерство на финансите, касае конкретна процедура за реализиране на ЗИД на ЗДБРБ за 2010 г., поради което изискванията на ЗНА се дерогират. Становище, което не може да бъде споделено, не намира опора и в сочения от касатора Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Също така - нормата на чл. 77 от АПК задължава компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения. Самият проект за изменение и допълнение на нормативния акт не е предоставен за запознаване с трети заинтересовани лица и не им е дадена възможност да изразят становище по него. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд - решението е взето по проект, изготвен от група съветници, който не е обсъждан в комисиите към ОбС; проведено е единствено обсъждане на заседанието, в което е прието и самото оспорено решение. По отношение на съответствието на нормативния акт с материалния закон, правилен е правният извод на АС София област за незаконосъобразност на решението, поради противоречието му със Закона общинските бюджети и разписаната в чл. 11 до 18 включително процедура по изменение на общинския бюджет. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд - трето отделение,