Решение № 1601 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11253/2008 г.

Решение № 1601 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11253/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Екатерина Благоева Алексиева, от гр. София, против заповед № РД 10-1009/14.08.2008 г. на министъра на образованието и науката. В жалбата не се сочат основания за незаконосъобразност на атакуваната заповед, а се твърди, че законоустановения срок за явяване на работа е пропуснат по независещи от жалбоподателката причини. Моли съда да отмени заповедта. Ответникът министърът на образованието и науката чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок. В писмена молба от 26.01.2008 г. жалбоподателката заявява, че прави отказ от оспорването на заповед № 53/15.01.2007 г. на министъра на образованието и науката и моли делото да бъде прекратено. Посочената заповед обаче не е предмет на настоящото производство, а Алексиева не е оттеглила жалбата си против заповед № РД 10-1009/14.08.2008 г. Ето защо настоящият състав намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. За да се произнесе по съществото на жалбата съдът взе предвид следното: С оспорената заповед, издадена на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Екатерина Благоева Алексиева. Като мотиви за издаването й е посочено - поради неявяване на държавния служител да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., след възстановяване от съда. По безспорен начин по делото е установено, че с решение от 8001/1.07.2008 г., постановено по адм. д. № 6015/2008 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 3129/19.03.2008 г., постановено по адм. д. № 3765/2007 г. на ВАС, с което е отменена заповед № РД-10-379/29.03.2007 г. на министъра на образованието и науката. С последната на жалбоподателката било наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Не се спори по делото, че в законоустановения двуседмичен срок от постановяване на касационното решение жалбоподателката не се е явила и не е поискала от органа по назначаването да бъде възстановена на длъжността, заемана до прекратяване на служебното й правоотношение. Молбата за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност е подадена на 1.08.2008 г. т. е. едни месец след влизане на решението в сила. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Следователно, за да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност не е достатъчно само и единствено отмяната на акта, необходимо е и действие на служителя, с което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността. В закона е определен, както срок за явяването на служителя в съответната администрация - двуседмичен, така и началният момент, от който този срок започва да тече - влизане в сила на съдебното решение. В конкретния случай срокът започва да тече от 2.07.2008 г. - деня следващ датата на постановяване на решение № 8001/1.07.2008 г. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че молбата на жалбоподателката е подадена след изтичане на двуседмичния срок, който е преклузивен. Същата не се е явила в двуседмичен срок, считано от 2.07.2008 г. в администрацията на министерството на образованието и науката, респ. не е уведомила в този срок органа по назначаването, че желае да заеме длъжността, на която е възстановена. Обстоятелството, че жалбоподателката не е имала достъп до електронната страница на съда е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед. Решението е обявено в деловодните книги на съда по предвидения за това в закона ред, а съдът се е произнесъл в законоустановения срок съгласно изискването на чл. 172, ал. 1 от АПК. Съобразно изложеното съдът намира, че атакуваната заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, при спазване на материалния закон. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение