Решение № 12411 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8629/2016 г.

Решение № 12411 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8629/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД- П., чрез процесуален представител юрк. С. П., против решение № 1162 от 08.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2672/2015 г. по описа на Административен съд - П.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът възприел теза, че ищецът в производството разполага с достатъчно юрисконсулти, поради което не е следвало да упълномощава адвокати в производство по оспорване на наказателно постановление. Били налице всички предпоставки, свързани с основателността и необходимостта от уважаване на предявения иск. От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли обжалвания акт напълно и уважи исковете, като основателни и доказани. Ответната по жалбата страна депозира отговор, в който твърди, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, а изтъкнатите в жалбата твърдения са необосновани и почиват на неправилно прилагане на материалния закон. Правилно административния съд констатирал липса на пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и неблагоприятната промяна в имуществената сфера на наказания субект. Заплащането на разноски се дължало на договорно основание, свързано с налично облигационно правоотношение между страните, сключено по усмотрение на възложителя за защита на неговите права и законни интереси. Развиват се подробни доводи в тази насока. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима. Счита същата за неоснователна. Излага подробно становище по същество. Касационната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея акт, в описаните в закона срокове. Разгледана по същество е основателна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил исковата молба на "ЕВН Б. Е." ЕАД гр. П. против КЕВР, в която е претендирано заплащане на обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 1130 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалване на НП № НП-157/31.07.2014 г. Приел е за установено, че срещу ищеца е било издадено наказателно постановление, което в последствие е отменено по установения в закона ред. Разноските направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на наказателно постановление пред съда са приети като пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прието е, че възстановяването на претърпените вреди следва да се търсят именно по реда на ЗОДОВ. Въпреки наличието на изискуемите по закон предпоставки, в конкретния случай съдът е намерил основания за приложение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, т. е., че увреждането е настъпило по изключителна вина на пострадалия. Извършените процесуални действия от упълномощените и преупълномощени адвокати се ограничавали единствено и само в явяване в съдебно заседание. Жалбата и становището, депозирани пред отменилия наказателното постановление съд били изготвени от юрисконсулт. Ищеца разполагал с поне двама юрисконсулти, за които нямало данни да са били ангажирани по време на производството по АНД № 744/2015 г. на РС П., поради което ангажирането на адвокат, според първоинстанционният съдебен състав не може да се приеме като нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но при формулирани несъответстващи на същата правни изводи, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото е било безспорно установено, че Председателя на КЕВР е издал наказателно постановление с № НП-157/31.07.2014 г., с което на "ЕВН Б. Е." ЕАД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 20 000 лв. за нарушение на т. 3.3.6 от Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г., с което е осъществен състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. По жалба на дружеството срещу НП пред Пловдивски РС е образувано АНД № 744/15 г. С Решение № 795/15.04.2015 г., потвърдено с решение № 1810/08.10.2015 г. по адм. дело № 2027/2015 г. на Административен съд П., НП е отменено като незаконосъобразно. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление дружеството е ангажирало адвокат, като са представени и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящата инстанция не споделя извода на Административен съд П., свързан с наличието на основания за приложение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние само да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на наказателното постановление, издадено от държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице". Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по - горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на субект, чиято административно наказателна отговорност е ангажирана, и който твърди, че не е виновен и неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Законът не забранява ангажирането на адвокатска помощ при наличието на юрисконсулт в структурата на търговско дружество или организация. Как и по какъв начин да разпредели натоварването сред служителите си е решение, което има право и е задължен да вземе всеки ръководител на обособена като състав и йерархия структура, в това число и търговско дружество. Наличието на персонал, квалифициран и упълномощен по силата на трудов или друг вид договор да извършва юридическо обслужване на дейността на дружеството не изключва възможността за ангажиране на външни лица със съответната правоспособност за осъществяване на правна помощ и съдействие по конкретни случаи. Липсва каквато и да е законова пречка за ангажиране на адвокат за явяване в съдебно заседание в хода на образувано по жалба на дружеството ищец производство по оспорване на наказателно постановление. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционния съд е достигнал до обоснован и законосъобразен извод за наличието на всяка една от изискуемите по закон предпоставки за ангажиране на отговорността на административния орган. Становището на първоинстанционният съд за наличието на обстоятелства по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ не почива на нито едно, събрано в хода на съдебното дирене доказателство. От една страна липсват твърдения от ответника по иска, че юрисконсултите на щат в "ЕВН Б. Е." ЕАД - П. са били свободни за явяване в проведените съдебни заседания пред РС П., а от друга липсват извършени от съда или страните процесуални действия, насочени към изясняване на това обстоятелство. След като са били надлежно и своевременно упълномощени да представляват ЕАД пред съда в хода на производството по оспорване на наказателното постановление, процесуалните представители - адвокати, изпълнявайки възложените им правомощия са осъществили съответни действия по защита на интересите на представлявания и са получили съответно възнаграждение. Доколко ефективни са били техните действия настоящата инстанция не може и не следва да обсъжда. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде осъдена Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД сумата 1130 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № НП-157/31.07.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба - 16.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендираното обезщетение е безспорно установено по размер. Представен е договор за правна помощ и пълномощно от 20.02.2015 г. с описана в него дължима сума във връзка с оказване на правна помощ пред съответната инстанция, разглеждала производство по оспорване на НП. Представено е и платежно нареждане за превод по сметка на ангажирания от дружеството адвокат на сумата от 1130 лева, като е изрично посочена и причината за превода - " плащане по дело 744 ПРС". Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на "ЕВН Б. Е." ЕАД за присъждане на направените разноски в хода на адм. д. № 2672/2015 г. на Пловдивски административен съд, се явява основателна. Комисия за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД сумата от 200 лева, направени разноски за юрисконсултско възнаграждение - по 100 лева за всяка инстанция, определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и сумата 37,50 лв. държавни такси за двете инстанции, По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение