Решение № 9037 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4069/2009 г.

Решение № 9037 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4069/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Еленка Радева Йончева и Никола Йончев Христов, и двамата от гр. Варна, против решение № 736/01.12.2008 год., постановено по адм. дело № 1662/2006 год. на Варненския окръжен съд, АО, с което е оставена без уважение жалбата, с искане за допълване на решение № 205/24.03.2008 год. по адм. дело № 1662/2006 год. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват, представени са писмени бележки, с доводи за неизяснени обстоятелства съществуващи проблеми и нарушения, които тегнат между собствениците в селищното образование "Пчелина", с които се иска допълването на решението, както и да се дадат указания, които да допринесат за установяване на справедливи вещноправни отношения между тях. Възражение по касационната жалба от ответните страни - Красимир Димитров Атанасов - Кателиев и председателят на Общински съвет - Варна, не е постъпило. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че е недопустимо да се иска допълване на решението № 205/2008 г. на съда с мотиви, каквито жалбоподателите считат, че следва да намерят отражение в диспозитивната част на горното решение, още повече, че съдът е изложил подробни мотиви в същото. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежни за производството страни, в предвидения срок, но въпреки това същата е процесуално недопустима. От данните по делото се установява, че с решение № 205/24.03.2008 год. постановено по адм. дело № 1662/2006 год., съдебен състав на ВОС е отменил решение № 2427-7/21.09.2005 год. на Общински съвет - Варна, за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ на селищно образование "Пчелина", по отношение на УПИ IХ-703 по приетия ПУП-ПРЗ, идентичен с имот пл. № 703 по КП от 1999 год., или с имот № 808 по КК на м. "Теке" от 1968 год., собственост на касаторите. Както правилно е отразил съдът, това решение е окончателно и не подлежи на касационно оспорване. С молба от 31.03.2008 год., (в едномесечния срок по чл. 193 ГПК отм.), е поискано допълване на диспозитива на решението с нови мотиви, подробно изложени в молбата. Допълване на решението може да се иска по реда и при условията на чл. 193 от ГПК, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. В случая, ВОС е спазил предвидената процедура - разгледал е молбата с призоваване на страните и се е произнесъл с допълнителното решение № 736/01.12.2008 год., оставяйки без уважение искането. Погрешно обаче този път, в него е посочено, че съдебният акт подлежи на касационно обжалване. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ГПК, допълнителното решение подлежи на обжалване по общия ред, но не и в хипотезата на едноинстанционност на основния съдебен акт, какъвто именно е решение № 205/24.03.2008 год. Последното е постановено при проведен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт, издаден по ЗУТ, обективиращ одобряване на ПУП-ПРЗ. Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, проектите за изменения на устройствените планове се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма на този закон. Член 132 ал. 1, т. 3 от ЗУТ предвижда, че решенията и заповедите за одобряване на устройствените планове, издадени по този закон, влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентния съд, а "компетентен съд", по смисъла на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, е съответният административен (окръжен съд по местонахождението на регулирания имот. Затова и в случая, решението на Варненския окръжен съд е окончателно, не е приложим общият ред за касационно обжалване, тъй като ЗУТ се явява специален закон, определящ особен ред и изключващ в случая, касационния съдебен контрол, т. е. налице е хипотезата на чл. 215, т. 4 АПК. В посочения смисъл е и ТР на ВАС № 1/2008 год., постановено по т. д. № 19/2007 год. А след като не подлежи на контрол основното решение, недопустима е касационна жалба и срещу допълнителното такова. Предвид изложените съображения, въпреки посочената в решението възможност за касационно обжалване, жалбата е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати, поради което и Върховният административен съд, второ отделение,