Решение № 1590 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2014 г.

Решение № 1590 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Националната потребителска кооперация на слепите в България (НПКСБ), чрез процесуалния си представител адв. Иван Сотиров, срещу решение № 5437 от 12.08.2014 г., постановено по адм. дело № 5012/2014 г. по описа на Административния съд София-град. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на същото. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Плевен, не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - Георгица Тонкова Найденова - не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на НПКСБ против постановление на инспектор при ДИТ - Плевен, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение с Георгица Тонкова Найденова, считано от 5.03.2014 г. Съдът е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 5.03.2014 г. проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен, на обект: "Павилион за трикотаж" в гр. Плевен на ул. "Гренадирска" № 19, експлоатиран от НПКСБ, е установено, че лицето Георгица Тонкова Найденова е предоставяла своята работна сила за сметка и в полза на работодателя НПКСБ, без да има сключен трудов договор в писмена форма. При проверката е съставена декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, подписана от Георгица Найденова, в която същата е декларирала, че работи в предприятие на касатора от една година като магазинер, с работно време от 09:00 ч. до 18:00 ч. в делнични дни с уговорено възнаграждение 200 лева. Работното време се установявало и от поставена табела на входната врата на обекта. При проверката е представена заповед № 35 от 28.12.2012 г. на управителя на НПКСБ за прекратяване на трудовото правоотношение на Георгица Найденова, считано от 1.01.2013 г. по взаимно съгласие на страните. Представен е и комисионен договор от 1.01.2013 г., по силата на който на Найденова се задължава да извършва разпродажба в собствен обект - гр. Плевен на ул. "Гренадирска" № 19, на стоки, собственост на касатора срещу възнаграждение - комисионна в размер на 8% върху реализирания стокооборот за предходния месец. При тези данни по делото обосновано е прието от първоинстанционния съд, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност, през определен период от време, срещу уговорено възнаграждение, установено е също наличие на работно място, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В ал. 4 от същата норма е конкретизирано, че въз основа на постановлението по ал. 1, контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Неоснователно е възражението в касационната жалба, което е поддържано и пред първата инстанция, че Георгица Найденова е осъществявала дейността по продажба на стоките на касатора в изпълнение на граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно по комисионен договор, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. Лицето е било наето за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. С оглед горното като е приел, че с акта по чл. 405а КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,