Решение № 317 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2011 г.

Решение № 317 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Г. Г. от [населено място], чрез настойника си Б. П. Здравкова, представлявана от процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 133 от 17.06.2011 г. по в. гр. д. № 225/2011 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 44 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1745 по описа за 2009 г. на Видински районен съд, като е

• развален договор от 30.05.08 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по н. а. № 150 г. II н. д. 350/08 г., сключен между Г. Г. Ц. и Арсена Л. Ц. /прехвърлители/и Д. К. М. и В. Н. М. /приобретатели/, с който е прехвърлена собствеността на апартамент № 1, с идентификатор 10971.502.175.3.1 по кадастралната карта на [населено място]/ [улица]/ срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите и дъщеря им - ищцата Д. Г. Г., поради неизпълнението му - до размера на притежаваната от ищцата 1/2 ид. ч., наследена от прехвърлителката Арсена Л. Ц.,

• отхвърлен е предявения от Д. Г. Г. против Д. К. М., В. Н. М. и Я. К. Веков иск с правно основание чл. 55, ал. 1 изр. 3 от ЗЗД за връщане на прехвърления имот - предмет на договора по н. а. № 150 г. II н. д. 350/08 г. като неоснователен и недоказан,

• отхвърлен е предявения от Д. Г. Г. против Д. К. М., В. Н. М. и Я. К. Веков иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК иск за обявяване за нищожен на договора, сключен на 3.08.09 г. за покупко- продажба между Д. К. М. и В. Н. М. /като продавачи/ и Я. К. Веков/като купувач/на процесния имот и за обезсилване на н. а. № 24, т. V д. № 418/09 г. като неоснователен и недоказан.

Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

С определение № 732 от 21.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставения въпрос - частичното неизпълнение на сключения договор - основание за пълно или за частично разваляне на договора е - в хипотеза, когато неизпълнението по отношение на единия кредитор е значително и е уговорено полагане на грижи и спрямо трето лице, без да е налице изпълнение. Противоречивото произнасяне на съдилищата по поставения въпрос е обосновано с решение № 35 от 23.03.99 г. по гр. д. № 966/98 г. на II г. о. на ВС, където при идентична фактическа обстановка - е прието, че неизпълнението по отношение на един от кредиторите, когато е значително, е основание за разваляне на целия договор. Преценено е, че следва да се съобрази, че искът е бил предявен от прехвърлителката Арсена Л. Ц., която е искала цялостно разваляне на сключения договор, но в хода на процеса е починала и е заместена от дъщеря си, която - от една страна е наследник и на двамата прехвърлители, а от друга е носител на самостоятелни права, доколкото в процесния договор е уговорено и в нейна полза гледане и издръжка.

В. съд е приел, че пред вид установеното неизпълнение от страна на ответниците на задълженията им по сключения на 30.05.08 г. договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по отношение на ищцата и майка й, искът за развалянето му следва да бъде уважен, но до размера на наследствените права на ищцата от майка й Арсена Ц. /която е предявила иска и е починала в хода на производството по делото/. Съдът е счел, че не се установява неизпълнение на сключения договор по отношение на другия прехвърлител Г. Г. до смъртта му, за който период - ответниците М. не били поканени и с оглед клаузите на сключения договор не дължели издръжка, а след смъртта му - задължението им спрямо него било погасено. Съдът подробно е изложил доводи, обосноваващи едно значително по обем и последици неизпълнение. Относно останалите предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 26 от ЗЗД и чл. 537 от ГПК въззивният съд е приел за правилни изводите на първата инстанция.

В съдебно заседание страните не се явяват, като касаторката се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената жалба. Представя писмена защита и претендира направените разноски.

Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира за правилна и споделя практиката, посочена в решение № 35 от 23.03.99 г. по гр. д. № 966/98 г. на II г. о. на ВС, съгласно която - когато е значително неизпълнението по отношение на единия кредитор е основание за разваляне на целия договор. Това е така, защото задължението за издръжка и гледане е неделимо както по своя характер, така и поради намерението на страните Когато е поето към повече от едно лице без да има уговорено разграничение, волята на страните е да се изпълнява общо, едновременно и неделимо. В този смисъл е и т. 2 от ТР № 30 от 17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, съгласно която когато неизпълнението не е незначително, дори и по морални съображения то може да обуслови основание за разваляне на договора, тъй като с оглед неговото естество, несъобразяването с правилата на добросъвестността и на морала има съществено значение. При активна солидарност - всеки един кредитор е овластен да преследва длъжника за цялото вземане и съответно да постави в действие всички последици от забавата, включително и да осъществи развалянето на договора изцяло.

В конкретния случай - първоначалната ищца Арсена Ц. е поискала разваляне на сключения договор изцяло, като е изложила фактически доводи, сочещи на неизпълнение на задължението не само спрямо нея, но и спрямо другия прехвърлител и спрямо третото лице, в чиято полза е сключен договора- нейната дъщеря и настояща ищца - Д. г. Установено е по делото, че към момента на сключване на договора/30.05.08 г./ прехвърлителите са били съответно- Арсена Ц. на 81 години, а Г. Г. -на 83години. Тяхната дъщеря- Д. Г. /която е трето лице, в чиято полза също е сключен договора/ е била на 45 г., боледувала е от "тежка форма на умствена изостаналост с прогресиращ ход", като "характера на заболяването и неговата прогресия" са я правили "неадекватна за вземане на решения"./Понастоящем, с решение № 98 от 9.11.09 г. по гр. д. № 391/09 г. на В. тя е поставена под пълно запрещение и се представлява от настойник/.

Безспорно е, че до смъртта на прехвърлителя Г./починал на 16.04.09 г./ ответниците М. не са полагали никакви грижи и не са давали издръжка на нуждаещите се с оглед възрастта и здравословното им състояние прехвърлители. Видно от приетата по делото служебна бележка изх. № 46 от 13.05.09 г. -по това време прехвърлителката Арсена Ц. "в резултат на остър психо-емоционален стрес" е била в "състояние на неадекватност, която в придружаване от мозъчно-съдова болест я правят неадекватна за вземане на решения". Независимо от тежкото състояние, в което са се намирали Арсена Ц. и Д. Г. и възникналата необходимост- приобретателите М. не са изпълнили поетото от тях по силата на сключения от 30.05.08 г. договор задължение - да им осигурят "нормален начин на живот, храна, облекло, осветление, отопление, почистване и поддържане на жилището, лекарства и медицинска помощ", "ежедневно да ги подпомагат при физическа немощ". Това не е станало и след като са получили нарочна покана, с нотариална заверка от 14.08.09 г., с искане за трансформиране на задълженията в паричен еквивалент /по 661 лв./. На 2.11.09 г. Арсена Ц. е подала трета по ред жалба до РП В. против ответниците Д. и В. М. с оплакване за нанесен й побой от страна на първите двама ответници. Посочила е, че след като те са се нанесли да живеят в жилището й, са я принуждавали да подписва различни документи, отнемали са ценните й вещи, осъществявали са физически и психически тормоз над нея и че тя изпитва основателен страх за живота и здравето си. На 17.11.09 г. Арсена Ц. е била убита, като на 4.10.10 г. в ОС Видин е внесен обвинителен акт за умишленото й умъртвяване по чл. 115 от НК срещу ответника-приобретател Д. М. -нов./Понастоящем последният е признат за виновен и осъден на първа инстанция по това обвинение/. Разпитаните по делото свидетели Х., Т. и И. установяват, че след смъртта на прехвърлителя Г. ищцата и дъщеря й - отслабнали, не си дояждали, двете били с един порцион от диетичен стол, ответниците М. ограничили контактите им с други хора, Д. Г. ходела мръсна, в безпомощно състояние постоянно "наакана и напишкана", домът бил неподдържан, в лошо хигиенно състояние. Без да изпълняват поетите със сключения договор задължения - на 3.08.09 г./четири месеца след смъртта на прехвърлителя Г./ - с н. а. 24, т. V рег. № 9184 д. 418/09 г. ответниците М. са прехвърлили процесния имот, в който са живеели кредиторката Арсена Ц. и нейната дъщеря на третия ответник Я. Веков.

Така изложените факти дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в случая е налице едно значително неизпълнението по отношение на предявилата иска Арсена Ц., което съставлява основание за разваляне на целия договор. В частта касаеща размера, до който следва да бъде развален сключения между страните договор - изводите на въззивния съд се разминават с тези на настоящия състав. В тази част въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това постановено друго, с което договорът да се развали изцяло.

В останалата част обжалвания въззивен акт е правилен и следва да бъде потвърден. Предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 26 от ЗЗД и чл. 537 от ГПК са неоснователни, защото след осъщественото с н. а. 24, т. V рег. № 9184 д. 418/09 г. прехвърляне - имотът вече не е притежание на ответниците М. и те не могат да върнат даденото на отпаднало основание, а само неговия паричен еквивалент/какъвто в случая не се претендира/. Сключеният между ответниците договор с н. а. 24, т. V рег. № 9184 д. 418/09 г. не е нищожен, защото ответниците М. са придобили собствеността по отношение на процесния имот силата на сключения договор за издръжка и гледане и са могли да ги отчуждават, независимо от запазеното право на ползване.

С оглед направеното искане, изхода от делото и на основание чл. 78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените пред въззивната и касационната инстанция разноски, съобразно уважената част от иска. Общият размер на разноските в посочените инстанции възлиза на 2 964 лв./193 лв. -държавна такса, 680 лв. -адвокатско възнаграждение пред втората инстанция и 211 лв. държавна такса и 880 лв. -за адвокатско възнаграждение пред касационната/. При жалба, касаеща предявени три иска, която е приета за основателна досежно един от исковете - следва да се присъдят една трета от направените разноски - 988 лв.

С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение