Решение № 15258 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2431/2019 г.

Решение № 15258 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2431/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Амелев от [населено място] против Решение № 2371/14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 430/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 8-Z-199/29.01.2018 г. на кмета на община Созопол в частта, с която е наредено премахването на установения незаконен строеж – преграден зид в коридора на първи партерен етаж. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се възприетите правни изводи относно валидността и законосъобразността на процесната заповед, както и се твърди, че съдът не се произнесъл по всички възражения и не бил обсъдил събраните доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на делото по същество. Ответната страна – кмета на община Созопол, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е заповед, издадена от кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ вр. чл. 223, ал. 1, т. 3 и т. 8 ЗУТ е наредено да бъдат премахнати – пристроена тераса към обект с идентификатор № 81178.501.550. 1. 5 по КККР на гр. Черноморец, преграден зид в коридора и пристроено помещение по северната фасада – входно антре и стълби и е забранен достъпа до обект представляващ склад, преустроен да се полза като стая с жилищно предназначение. Строежът е квалифициран от органа като строеж от V категория и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С обжалваното решение, съдът е отменил Заповед № 8-Z-199/29.01.2018 г. на кмета на община Созопол в частта, в която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е било наредено премахването на пристроена тераса към обект с идентификатор № 81178.501.550. 1. 5 по КККР на гр. Черноморец и пристроеното помещение по северната фасада – входно антре и стълби, по съображение, че същите попадат в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, съответно се явяват търпим строеж, който не подлежи на премахване. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на С. Амелев и е потвърдил заповедта относно премахването на незаконен строеж – преграден зид в коридора на първи партерен етаж в сграда с идентификатор 81178.501.550. 1 по КККР на гр. Черноморец, представляващ склад, преустроен да се ползва като стая с жилищно предназначение, като е забранен достъпа до строежа. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Правните изводи относно компетентността на органа, издал акта и относно спазване на административно-производствените правила, са обосновани и съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по приетата и неоспорена СТЕ се установява, че процесният строеж представлява – Преустройство, изразяващо се в изграждането на преграден зид на първия партерен етаж, с които се разделя помещението, явяващо се "обща част" на две отделни части, което възпрепятства достъпа на Я. Николчова за "топла" връзка между жилището находящо се на първия жилищен етаж и собствените й помещения, находящи се на партерния етаж в сградата. Преградата е изпълнена от зидарийни блокчета "итонг" от страна на помещенията, собственост на Я. Николчова, зидът не е измазан, а от страната собственост на жалбоподателя е шпаклована и с финишно покритие от латекс. Преграждането на обща част от помещение лишава останалите етажни съсобственици от възможност да ползват тези части. Това представлява строеж в хипотезата на преустройство по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както правилно е приел и съда. Това налага спазването на императивните разпоредби по чл. 148, ал. 2 и чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ, тъй като строежът се извършва в сграда с режим на етажна собственост и присъединява обща част. Правилен е и изводът на съда за законосъобразност на заповедта в частта, в която е забранен достъпа до обект с идентификатор 81178.501.550. 1. 5, представляващ склад, преустроен в стая за жилищно предназначение, доколкото за извършеното преустройство няма проектна документация за извършената промяна. Неоснователно е възражението, че липсва индивидуализация на обекта, подлежащ на премахване. Както правилно е прието, не е налице неяснота относно индивидуализацията и местоположението на зида, чието премахване е разпоредено с процесната заповед, тъй като и в констативния акт, и в заповедта, издадена въз основа на него, е посочено, че е извършена проверка на строеж "преустройство на гаражния етаж на жилищната сграда", находяща се в ПИ с идентификатор 81178.501.550 по КККР на гр. Черноморец/УПИ ХІІ, общ., кв. 66 по плана на гр. Черноморец. Правилно е прието и отсъствието на търпимост на процесния незаконен строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД на ЗУТ. В тежест на жалбоподателя е доказването на обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната незаконосъобразност на издадената заповед, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, като такива безспорни доказателства не са били представени. Не се установяват и допуснати от съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Решението се явява и обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства относно всички правно значими факти. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,