Решение № 12124 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11415/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на земеделието, чрез процесуален представител срещу решение 1087 от 01.11.2022 г., постановено по административно дело 270/2022 г. от Административен съд София област /АССо/, с което е отменена негова Заповед РД-09-150 от 25.02.2022 г., в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" /ПДП/ за кампания 2021 г. са останали части от парцели с идентификатори: 70010-1225-10-1 с обща площ на декларирания парцел 1.11 ха като недопустима площ спрямо слой ПДП от 0.92 ха.; 70010-1225-9-1 с обща площ на декларирания парцел 0.33 ха като недопустима площ спрямо слой ПДП - 0.10 ха недопустима - находящи се в землището на [населено място] общ. Раковски, обл. Пловдив. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, респективно иска същото да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Т. Стефанов, чрез процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за законосъобразна форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с приложимия материален закон. За да достигне до този извод, АССо приема, че по отношение и на двата процесни парцели, и по-специално за приетите за недопустими части от тях няма посетени достатъчно контролни точки и снимки, от които същите да са видни, както и такива, показващи границата между допустимата и недопустима площ в рамките на съответния парцел. Прието е също, че не са налице и необходимият брой контролни точки съобразно големината на излизанията извън слоя, както и че липсват посочени основания за недопустимост на площите. Във връзка с последното, първоинстанционният съд е констатирал, че отсъства посочване на конкретните липсващи на място предпоставки за допустимост на площите по чл. 5 - чл. 9, респективно наличните пречки по чл. 10 от Наредба 2 от 26.03.2018 г., респективно отсъства посочване на нарушена правна норма. По така изложените съображения АССо е заключил, че оспореният пред него административен акт е постановен в противоречие с материалния закон, при нарушение на изискванията за законосъобразна форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед на което го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, като в тази връзка е назначил съдебно - техническа експертиза, както и повторна такава със същите въпроси и правилно е кредитирал данните от същата, като е стигнал до обосновани изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него Заповед. С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Министерство на земеделието, създава системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като данните в тази система се обновяват ежегодно чрез дешифриране компютърно разчитане на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверка на място по чл. 37 от същата, с цел отразяване на реално състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на ресорния министър и се обнародва в Държавен вестник. АССо правилно е посочил, че в конкретния случай относно критериите за допустимост е приложима Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, обн., ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г., в сила от 30.03.2018г. изм., бр. 14 от 15.02.2019 г., в сила от 15.02.2019 г., а относно редът за установяването им - Наредба 105 от 22.08.2006 г., въз основа на чл. 15, ал. 3 - приложима редакция, от която следва спазване и на правилата по издадените от министъра на земеделието, храните и горите методика и указания. В случая първоинстационният съд обосновано приема, че с оглед факта, че процесните площи попадат извън територията, за която има извършено актуално самолетно заснемане, следва допустимостта за подпомагане да се прецени въз основа на извършена теренна проверка. Резултатът от последната, както е разгледал съда, е отразена в протокол Протокол 1/ ФБл: 70010-1225 от 08.10.2021 г. /Протокола/, като в тази връзка е назначена съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, както и повторна такава със същите въпроси като след анализ на приложените към протокола данни от направената проверка, вещото лице е направило извод, че заявените от Стефанов площи в землището на [населено място] са били обект на проверката, но при последната са допуснати множество нарушения, довели и до липса на попълнени данни в посочения по-горе протокол. Във връзка с горното, правилно е кредитирано експертното заключение като е прието че са налице констатираните с него нарушения при извършване на теренните проверки и обективирането на резултатите от тях им в Протокол 1/ ФБл: 70010-1225 от 08.10.2021 г., а именно: липсата на контролна точка на границата между допустимата и недопустимата площ, както и контролна точка на северната граница между допустима и недопустима площ, които да покажат разликата между тях; липсата на посочване на вида на измерването в колона 2 от тази таблица - Вид; липсата на посочени причини за недопустимост в приложената таблица, както и несъответствието на посоченото във втора колона от същата площи с угари с представения от органа снимков материал; липса на необходимият брой контролни точки съобразно големината на излизанията извън слоя. Наред с изложеното, обосновано АССо приема за нарушена и нормата на чл. 15, ал. 4 от Наредба 105/2006 г., предвиждаща, че специализираните теренни проверки по ал. 2, т. 2 определят чрез използване на устройство за позициониране и измерване, чието допустимо отклонение на измерване отговаря на указанията на ЕК, като в случая правилно е прието че не са спазени техническите изисквания за извършване на съответните проверки, а за извършено контролно измерване на допустимите за подпомагане площи е използван софтуерен продукт Кадис, вместо посоченото в разпоредбата по горе устройство за позициониране и измерване /GPS/. Обоснован е и изводът на решаващият съд за липса на посочено фактическо основание за определяне на площите като недопустими за подпомагане. Посоченото в колона 5 от Протокола, а именно към момента на проверката има затревени бразди и при оглед следи от картоф не намерих по никакъв начин не обективира причините за недопустимост, като в таблицата липсва като посочена правната норма, считана за нарушена, като единствено е посочена Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от министъра на земеделието, храните и горите. Изложеното води до заключение за правилност на извода на първоинстанционния съд за липса на посочено фактическо основание при определяне на площите като недопустими. За посочените парцели не са представени доказателства, от които да е видно, че същите не отговарят на изискванията за включване в слой ПДП за кампания 2021 г., съгласно критериите, посочени в Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АССо, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. От изложеното до тук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССо. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора, направената от ответника по касация Т. Стефанов претенция за присъждане на разноски следва да бъде уважена, в доказан по делото размер 800 лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 28.11.2022г. и списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение