Решение № 7067 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13257/2018 г.

Решение № 7067 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13257/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пазарджик, чрез адв. Кирова, против решение № 444/6.07.2018 г. по адм. дело № 234/2018 г. на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на И. Георгиев срещу заповед № 02/02.01.2018 г. на кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е наредено изземване на недвижим жилищен имот - частна общинска собственост, находящ се в [населено място], [улица], поради това че се държи без правно основание от Т. Хаджиева. Оспореният акт е издаден с оглед прекратеното наемно правоотношение за това жилище с Хаджиева, извършено с писмо № 44- T-181/26.09.2017 г. на кмета на община Пазарджик. За да отмени заповедта, е съдът е приел, че иззетото жилище не се държи без правно основание, тъй като писмо № 44- T-181/26.09.2017 г. на кмета на община Пазарджик има уведомителен характер, а административен акт за прекратяване на наемното правоотношение не е издаван. Решението е правилно по различни от изложените мотиви. Обжалваната заповед № 02/02.01.2018 г. е издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС в хипотезата на държан без основание общински жилищен имот. По делото не е спорно, че със заповед № 2563/8.10.2014 г. на кмета на община Пазарджик Т. Хаджиева (заедно със сина си И. Георгиев) е пренастанена в процесното жилище. Спорният въпрос по делото е доколко възникналите наемни правоотношения за това жилище са прекратени със писмо № 44- T-181/26.09.2017 г. на кмета на община Пазарджик, издадено на основание раздел V, точка 5. 1, б. "б" от Договор № 1330/16.10.2014 г. за отдаване на под наем на общинско жилище. Раздел V от посочения договор урежда хипотезите за неговото прекратяване, като съгласно точка 5. 1, б. "б" от същия, наемният договор се прекратява с едностранно тримесечно писмено предизвестие от наемодателя. По този спорен въпрос настоящият състав не споделя правните изводи на съда, като счита, че писмо № 44- T-181/26.09.2017 г. представлява властнически акт за прекратяване на наемните правоотношения. Независимо от липсата на наименованието заповед, писмото притежава белезите на индивидуален административен акт- издадено е от компетентен административен орган и съдържа изричното му волеизявление "прекратявам наемното правоотношение", правно основание, като несъмнено рефлектира в правната сфера на адресатите. Съобразно посоченото в писмото, наемното правоотношение е прекратено едностранно с тримесечно предизвестие, считано от датата на връчване на същото. Писмото е връчено при условията на отказ на 27.09.2017, удостоверено с подписите на четирима общински служители. При служебна справка се установява, че писмо № 44- T-181/26.09.2017 г. е обжалвано, като производството по делото е прекратено и актът е влязъл в законна сила едва на 12.09.2018 г. Въпросът за законосъобразността на писмото не може да бъде предмет на контрол по настоящото дело. С оглед изложеното, административният орган е издал заповедта за изземване на общинското жилище преди да е влязло в сила предходното писмо № 44- T-181/26.09.2017 г. за прекратяване на наемното правоотношение. Тъй като актът за прекратяване на наемното правоотношение е оспорен, към момента на издаване на заповедта за изземване на жилището не е налице стабилизиране на установеното с него фактическо и правно положение. По тази причина не може да се направи извод, че Хаджиева и синът ? И. Георгиев са обитавали без основание общинското жилище към датата, на която е разпоредено изземването му. Предвид изложеното, като е отменил обжалваната заповед № 02/02.01.2018 г. на кмета на община Пазарджик, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника И. Георгиев следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които съобразно възражението за прекомерност, фактическата и правна сложност на спора и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г., този съд определя на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,