Решение № 3695 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6219/2017 г.

Решение № 3695 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6219/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Н. А. против решение № 587/3.11.16 г., постановено от Административния съд - П. по адм. д. № 281/16 г. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Н. Н. А. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерство на правосъдието с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена 30 000 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Ответникът - Министерство на правосъдието чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна. По основателността й приема следното: Пред административния съд е подадена искова молба, която е насочена срещу ГДИН и Министерство на правосъдието. С нея ищецът претендира обезщетение в размер на 30 000 лева за това, че като лишен от свобода, администрацията на затвора не е изпълнила задължението си за осигуряването му на безплатно облекло, обувки, тоалетни принадлежности и спално бельо в резултат на което е претърпял болки и страдания за периода от 3.01.2007 г. - 1.06.2009 г. С определение № 590/17.05.2016 г. съдът е конституирал като ответник по делото - ГДИН. С разпореждане от 1.06.2016 г. съдът е разпоредил да се призоват конституираните страни и Министерство на правосъдието. С протоколно определение от 5.07.2016 г. съдът е отбелязал в протокола от съдебно заседание като ответници - ГДИН и Министерство на правосъдието. С решението, което е предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е приел, че не са налице първия и втория елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно, не е налице незаконосъобразно бездействие, както и вреда за ищеца, отхвърляйки иска срещу двамата ответници. За да формира извода си, че не е налице незаконосъоразно бездействие, съдът е посочил, че през исковия период, ищецът е бил със статут на обвиняем и подсъдим, а не на лишен от свобода, а представените от ответника таблиците се отнасяли за полагащи се дрехи, обувки, спални и тоалетни принадлежности сочели на задължение на затворническата администрация за предоставянето им на осъдените на лишаване от свобода. Съдът е посочил като недоказано твърдението на ищеца, че са му причинени неимуществени вреди. Съдът е формирал също така извод за основателност на възражението за изтекла погасителна давност. За да формира този извод, съдът е приел, че със соченият край на исковия период, бездействието на затворническата администрация на Затвора гр. С. Загора се считало прекратено. Съдът е посочил, че краят на исковия период е 1.06.09 г., а исковата молба била предявена на 30.03.2016 г. поради което била изтекла петгодишната давност и искът за този период бил погасен по давност. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че решението на съда е неправилно като постановено при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. Съдът е допуснал до разглеждане една нередовна искова молба. Видно от съдържанието й е, че в нея се сочат двама ответника, без да се уточнява, дали искът се предявява солидарно и срещу двамата или е налице хипотезата на субективно съединени искове. В случай, че искането е за солидарно осъждане на ответниците, то съдът е следвало да изиска от ищеца посочване на обстоятелствата въз основа на които иска това. В случай, че спрямо ответниците са предявени самостоятелни искове, то съдът е следвало да изиска уточнение за всеки един от тях, какъв период касае и с каква цена е. Необоснован е изводът на съда за липса на бездействие на ответника. Съдът неправилно се е позовал на таблиците, които са представени по делото по този въпрос, вместо да тълкува понятията в приложимия закон - ЗИНЗС, в частта, регламентираща правото на лишените от свобода на дрехи, обувки, спално бельо и други принадлежности. Също така, макари и да е посочено в решението, необсъдено е останало обстоятелството, че през исковия период, ищецът е изтърпял 7-месечна присъда през 2007 г. Необоснован е изводът на съда, че краят на исковия период се свързва с прекратяване на бездействието на администрацията на З.-С. З.. Съдът не е изискал уточнение от ищеца, с какво свързва края на исковия период, липсват и доказателства по делото, че прекратяването на процесното бездействие се свързва именно с 1.06.2009 г. По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита, че решението е неправилно, поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, както и необоснованост на изводите на съда. Решението следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на съда за ново разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд