Решение № 3668 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13877/2011 г.
ВАСIII отделение14.03.2012 г.докладчик Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4173/14.09.2011 г. по адм. дело № 5060/2010 г. на Административния съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3668 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13877/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Здравка Василева Иванова от гр. София против решение № 4173/14.09.2011 г. по адм. дело № 5060/2010 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата и срещу заповед № РД-09-599/27.11.2008 г. на кмета на район "Надежда" при Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС е прекратено наемното правоотношение по отношение на общинско жилище, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, и разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил жалбата, съдът е приел, че със заповед № 98/16.12.2005 г. на кмета на район "Надежда" при Столична община, касаторката заедно с дъщеря си е била настанена в процесното общинско жилище, за което е бил сключен и договор от 17.01.2006 г. Наемателката не платила консумативните разходи за топлоенергия за повече от шест месеца и наемната цена в размер на 498,51 лв. и с обжалваната заповед № РД-09-599/27.11.2008 г., издадена от същия орган, наемните правоотношения били прекратени по съображения, че наемателката не е плащала консумативни разходи за топлоенергия за повече от шест месеца, месечен наем в размер на 498,51 лв. и е извършила сделки с недвижим имот - основание по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. По делото при повторното му разглеждане е било установено по безспорен начин от представеният Акт за общинска собственост № 1272/28.12.2004 г., че процесното жилище е общинска собственост, както и че наемателката не е плащала консумативните разноски за топлоенергия. Съдът правилно е приел, че заплащането на тези разходи след издаването на обжалваната заповед е ирелевантно за нейната законосъобразност, тъй като този факт е съществувал към датата на издаването на заповедта. Следователно, като правилно и законосъобразно, обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,