Решение № 412 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2012 г.

Решение № 412 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Карамбелас" ООД против решение № 3108/30.12.2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 3219/2011 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА)№ 031101075/01.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, в частта, в която е потвърден с решение № 497/23.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за д. п. м. 08 и м. 09.2010 г. са определени допълнителни данъчни задължения, в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС, общо в размер на 39695,78 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски по делото в размер на 1243,92 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна и отмяна на РА в оспорената част. Поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и нарушение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са: необоснованост на извода на съда, че по фактурите, не са налице реални доставки, както и необоснованост на извода му, че в случая не са осъществени транзитни продажби.

Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Варна оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че решаващите изводи на съда за липса на транзитни продажби и липса на реални доставки по фактурите са обосновани и правилни.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното:

Пред административния съд е оспорена законосъобразността на РА, индивидуализиран по-горе в частта, в която за месечните данъчни периоди - м. 08 и м. 09.2010 г. на ревизирания субект е отказано признаване на правото на данъчен кредит по издадени фактури от трима доставчика, както следва-"Деа Дженкинс" ЕООД, "Палермо" ЕООД и "Транс агро" ЕООД. Предмет на доставките по всичките фактури са зърнени земеделски култури. Правното основание за отказа на данъчен кредит е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, а фактическото основание е формираният от приходния орган извод за липса на реални доставки по фактурите. Формираният извод е в резултат на следните констатации от страна на приходните органи, съдържащи се в РД към РА:

1. По фактурите от "Деа Дженкинс" ЕООД:

Констатирано е, че при посещението на адреса за кореспонденция на дружеството, представител не е открит; фактурите са отразени от доставчика в дневника за продажби и СД; констатирано е непредставянето от страна на доставчика на обяснения относно мястото и периода на съхранение на стоката, във връзка с представения договор за наем за помещение в с. Кнежа, не са представени фактури за платен наем и документи относно плащането на наема, не е представена оборотна ведомост за 2010 г., както и договори и анекси с ревизирания субект и с поддоставчиците§ двама от поддоставчиците не могат да бъдат открити на адресите им, а третият не е представил част от поисканите му документи.

2. По фактурите от "Палемо" ЕООД:

Констатирано е непредставянето на поискани от приходния орган документи от този доставчик.

3. По фактурите от "Транс агро" ЕООД:

Констатирано е разминаване на данните в обясненията на ревизираното дружество и документите за предаване на стоката. Установено е по документи (приемо-предавателни протоколи), че стоката е преминала от гр. Ботевград и гр. Плевен в гр. Русе, където е предадена на ревизираното лице, а според заявката от ревизираното лице към превозвача, стоката е следвало да се натовари от гр. София и от Вълчи трън; не са представени доказателства за движението на стоката между контрагентите; констатирано е, че предходни доставчици са "Ами 09" ЕООД, който от своя страна сочи за пряк свои доставчик "Геа груп" ООД, както и частни земеделски производители от с. Чепинци; констатирано е че към 01.08.2010 г. началното салдо на сметка 304 при "Геа груп" ООД е 0,00, както и, че на изпратените искания за представяне на документи от физическите лица-земеделски производители, такива не са представени.

Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, приемайки следното: от доказателствата по делото не се установява да са налице транзитни продажби по смисъла на чл. 329 от ТЗ. Анализирайки посочената разпоредба, съдът е стигнал до извода, че при този вид продажба следва да са налице отношения между три страни - между продавача и купувача (продажбено правоотношение), в което страните се договарят продавачът да престира не на купувача, а на посочено от него трето лице, договор между купувача и третото лице, по който купувачът по първия договор е продавач, а третото лице е купувач; транзитното изпълнение се произвежда между лица, които не са в правоотношение помежду си, но то води до изпълнение и по двата договора. Съдът е приел, че в конкретния случай не са представени документи-договори, транспортни документи и заявки, документи за разплащане, доказващи наличието на транзитни продажби.

Административният съд е приел, че не е доказана и реалността на извършените доставки. По отношение на доставките от "Деа Дженкинс" ЕООД, съдът изследвайки събраните доказателства е стигнал до извода, че липсват такива, които да доказват предаването на стоката от предходните доставчици на прекия и от последния на жалбоподателя. По отношение на останалите двама доставчика- "Палермо" ЕООД и "Транс Агро" ЕООД, съдът е приел, че от събраните доказателства не може да се приеме, че е налице предаване на стоките от предходните доставчици на преките, тъй като липсват приемо-предавателни протоколи, доказателства за транспортиране и съхранение на стоката в складова база, респективно изнасянето й от там. Прието е от съда, че съдебно-счетоводната експертиза, събрана в хода на съдебното обжалване също не доказва изпълнението на доставките. Формираният краен извод на първоинстанционния съд е, че обжалваният РА е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните доказателства, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Настоящата инстанция преценява решението като правилно. От значение за установяването на реалността на процесните доставки е доказване обезпечеността на преките доставчици с въпросната стока. В конкретния случай, жалбоподателят в чиято доказателствена тежест е установяването на действителното извършване на доставките, е следвало да докаже, че преките му доставчици към датите на въпросните фактури фактически са разполагали с доставените стоки във вида и количествата, описани във фактурите. В този смисъл е следвало да се ангажират по делото доказателства, че доставчиците са имали складови помещения или други съоръжения за съхраняването на стоката или товарни автомобили, в които тя да е натоварена. С изключение на "Транс Агро" ЕООД, за останалите двама доставчика не са представени документи, че са имали капацитет за складиране и съхраняване на стоката. Основателно, не е кредитиран представения наемен договор, по силата на който " Деа Дженкиснс" е наемател на помещение, тъй като видно от самия договор е, че наетото помещение не е индивидуализирано с точното му местонахождение, което препятства проверката за действителното му наличие. Следователно, правоотношенията, възникнали между жалбоподателя и"Деа Дженкинс" ЕООД, както и между жалбоподателя и "Палермо" ЕООД не са такива по договор за доставка, а правоотношения между посредници за осъществяването на доставки между трети лица.

По отношение на "Транс Агро" ЕООД е установено, че той има материална обезпеченост за съхранението на стоките, но от протокола за насрещна проверка на този доставчик е констатирано, че това дружеството е осъществявало посредничество за доставките, а не самите доставки.

По тези съображения, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че по процесните фактури не са осъществени реални сделки за покупко-продажба. Основателно е прието, че ДДС по фактурите е начислен без основание, респективно не е налице правото на данъчен кредит за получателя по тях. Съдът е постановил обосновано и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд