Решение № 4414 от 26.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Министъра на туризма представляван от главен юрисконсулт Л. Арсова срещу Решение 5101 от 27.07.2022 год. постановено по адм. дело 10463/2021 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед Т-РД-16-225 от 07.09.2021 год. на министъра на туризма в частта, с която е предоставена безвъзмездна финансова помощ на България травъл ЕООД в размер на 11 550 лева по схема за държавна помощ SA.62887(2021/N) от 25.05.2021 год. и преписката е върната на министъра на туризма за ново произнасяне по заявление с вх. Рег. BG-176789478-2021-03-ОО52 от 19.07.2021 год. Министерство на туризма е осъдено да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 1 044 лева. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да се потвърди обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение за първата и касационната инстанция. Ответната страна България травъл ЕООД чрез адв.Москов изразява становище неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото, за което представя списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна. Като извърши проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Заповед Т-РД-16-225 от 07.09.2021 год. на министъра на туризма за предоставяне на безвъзмездна помощ по схема за държавна помощ SA. 62887/2021/N/ от 25.05.2021 год. на лица извършващи туроператорска дейност съгласно чл. 26а, ал. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП). С тази заповед на дружеството е предоставена безвъзмездна финансова помощ по схема за държавна помощ SA. 62887/2021/N/ от 25.05.2021 год. в размер на 11 550 лева за възстановяване на дължимите суми на клиенти за неосъществени пътувания в периода 01.03.2020 год.-31.12.2020 год. За получаване на помощта дружеството е подало заявление вх. Рег. BG-176789478-2021-03-ОО52 от 19.07.2021 год. като е кандидатствало за сума в размер на 68 039, 97 лева. С обжалваната пред първата инстанция заповед на България травъл ЕООД е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 11 550 лева. Срещу заповедта на министъра на туризма е подадена жалба от България травъл ЕООД като видно от същата оспорването е насочено срещу заповедта в частта, с която на дружеството е определена за изплащане безвъзмездна финансова помощ в по-малък размер от заявения по схемата и да задължите министъра на туризма да изплати в пълен размер сумата по схемата, така както е заявена в подаденото заявление. В решението си първоинстанционният съд е посочил, че предмет на разглеждане е жалбата на България травъл ЕООД срещу Заповед Т-РД-16-225 от 07.09.2021 год. на министъра на туризма в частта, с която е предоставена безвъзмездна финансова помощ на България травъл ЕООД в размер на 11 550 лева по схема за държавна помощ SA.62887(2021/N) от 25.05.2021 год. Така е формулиран и диспозитива на решението, а именно, че се отменя по жалба на България травъл ЕООД Заповед Т-РД-16-225 от 07.09.2021 год. на министъра на туризма в частта, с която е предоставена безвъзмездна финансова помощ на България травъл ЕООД в размер на 11 550 лева по схема за държавна помощ SA.62887(2021/N) от 25.05.2021 год. Така очертания предмет на разглеждане в първоинстанционното производство не съответства на заявения такъв с жалбата. Както бе посочено по-горе дружеството е насочило жалбата си срещу тази част от заповедта на министъра на туризма, с която не е предоставена безвъзмездна финансова помощ в искания размер, т.е. жалбата е насочена към заповедта, с която не се удовлетворява искането на дружеството за отпускане на безвъзмездна финансова помощ над 11 550 лева до 68 039, 97 лева. Дружеството не обжалва заповедта в частта, с която е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 11 550 лева, тъй като в тази част същото няма правен интерес от оспорване на заповедта. За сумата от 11 550 лева искането на дружеството е удовлетворено. Съдът обаче е очертал друг предмет на разглеждане в производството, който не е заявен от оспорващия, т.е. съдът се е произнесъл по жалба, която не е предявена. Формулирането на диспозитива на решението също не съответства на заявения предмет на обжалване-дружеството не обжалва заповедта на министъра на туризма в частта, с която се отпуска безвъзмездна финансова помощ в размер на 11 550 лева, тъй като същото няма правен интерес да обжалва в тази част. С отмяната обаче на заповедта в частта, с която на дружеството е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 11 550 лева по същество съдът е отменил положителен за дружеството административен акт, с който частично се удовлетворява искането му за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, което е недопустимо. Недопустимо е и защото дружеството не е подавало жалба срещу заповедта в тази част. При това положение настоящата касационна инстанция намира, че решението като недопустимо следва да се обезсили и делото да се върне на друг състав на същия съд за произнасяне по същество по жалбата подадена от България травъл ЕООД срещу Заповед Т-РД-16-225 от 07.09.2021 год. на министъра на туризма в частта, с която на дружеството е определена за изплащане безвъзмездна финансова помощ в по-малък размер от заявения по схема за държавна помощ SA.62887(2021/N) от 25.05.2021 год. На основание чл.226, ал.3 от АПК първоистанционният съд следва да се произнесе по въпроси за разноските. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение