Решение № 2841 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2012 г.

Решение № 2841 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- гр. София - Диян Желязков, против Решение № 937/06.04.2012 постановено по адм. дело № 2715/2011 по описа на Административен съд Варна, V състав, в частта с която е отменен Ревизионен акт № 03251100027/19.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба ООД "Стройпроект Крайчев стил" с адрес на управление гр. Варна, ул. "Т. Икономов" № 19 чрез процесуалния си представител адв. Колева я оспорва в писмена защита, депозирана в о. з. и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба в подробно становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 03251100027/19.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 404/15.07.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 08, 09, 11 и 12.2007 г., м. 02, 03, 04, 05, 06, 07 и 09.2008 г., м. 02, 05 и 11.2009 г. и м. 08 и 09.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 76 674,98 лв., за данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. е определен допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер общо на 36 229,30 лв. и за невнесения в срок данък са начислени лихви. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 08, 09, 11 и 12.2007 г., м. 02, 03, 04, 05, 06, 07 и 09.2008 г., м. 02, 05 и 11.2009 г. в общ размер 73 891,58 лв. следва да бъде отменен. обсъдил законосъобразността на административния акт като е отхвърлил жалбата на "Булгафрост" АД. Приел е, че не е налице и посоченото основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат, поради което ревизионния акт следва да бъде отменен и в частта, в която за данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. е определен допълнителен корпоративен данък за внасяне общо в размер на 36 229,30 лв. В частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството не е постъпила касационна жалба, поради което решението в тази си част е влязло в законна сила. За да постанови решението в обжалваната част на първо място АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, е приел законосъобразно, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Правилно в тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните СМР и проектни работи, тяхното действително изпълнение и приемане. Относно "Билита транс" ЕООД, представени са договорите, актове обр. 19, счетоводни справки и граждански договори за наети физически лица. От представените оборотни ведомости на дружеството е видно, че същото не разполага със собствени или наети ДМА, липсват и изплатени възнаграждения за работни заплати, осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ. Относно "Билита строй" ЕООД са представени са договорите, актове обр. 19, счетоводни справки и граждански договори за наети физически лица. От представените оборотни ведомости на дружеството е видно, че същото не разполага със собствени или наети ДМА, липсват и изплатени възнаграждения за работни заплати, осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ и фактури № 6/27.02.2009 г. и № 11/30.05.2009 г. не са отразени в счетоводството, като не е отчетен приход и начисления ДДС. Ревизионният орган е приел е, че по делото не е доказана, както кадровата, така и материално - техническата обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните услуги - различни видове СМР. Относно кадровата обезпеченост, е счел, че по делото не са налице категорични доказателства, за това, че доставчиците са разполагали с наети работници, които да извършат услугите, представляващи предмет на доставките и неналичие на доказателства за отчетени разходи във връзка с фактурираните услуги. От заключението на вещите лица по съдебно-техническата експертиза се установява, че процесните СМР са извършени на обектите, които са проверени от вещите лица. Този факт се установява и от представените протоколи от възложителите и изпълнителя /ООД "Стройпродукт К. стил"/ протоколи за приемане на СМР, като за извършените ремонтни работи жалбоподателя издава фактури, начислява ДДС и осчетоводява приход. Тези доказателства са предмет на проверка на вещите лица и по двете експертизи, като се установява надлежното отчитане на извършените СМР на обекти "Девня цимент", "Солвей соди" и "Провадасол", както по отношение на техническата документация, така и счетоводно. Съгласно заключението на СТЕ договорените и извършени от ООД "Стройпродукт К. стил" СМР на тези обекти включват извършването на квалифициран и неквалифициран труд. Свидетелските показания са съответни на писмените доказателства по делото - и на актовете за видовете СМР, приети и извършени от подизпълнителя и от изпълнителя и съответно на заключението на вещите лица по СТЕ за действително извършване на процесните СМР. След като извършването на оспорените услуги е потвърдено както от писмени доказателства, съставяни съгласно нормативните изисквания за приемане на СМР, така и от независими експерти, така и от физическите лица, извършили ги, първоинстанционният съд намира за безспорно доказано действителното извършване на процесните услуги - СМР на обекти "Девня цимент", "Солвей соди" и "Провадасол". Един от основните спорни моменти е именно кадровата и техническа обезпеченост на изпълнителя, включително и чрез подизпълнители да осигури достатъчно работна сила, която има и необходимата квалификация да извърши описаните СМР и наличието на транспортно средство за превоз. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Относно доставчиците ЕООД "Билита транс", и ЕООД "Билита строй", касационната инстанция счита, че в потвърждение на доводите на представителя на ответника за наличието на облагаема доставка са представените договори за извършване на СМР, приемо - предавателните протоколи и актове обр. 19, заключение по СТЕ за изпълнените СМР на конкретни обекти. По делото, освен писмените доказателства са изслушани показанията и на свидетели. Доставките са документално обосновани, с оглед на законовите предпоставки. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори с доставчиците, както и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. Обосновано съдът е кредитирал заключенията на вещите лица като компетентни и добросъвестно изготвени, обсъждайки ги при спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително извършени строително - монтажни работи и по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Непредставянето на достатъчно доказателства за материалната, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя СМР, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Случаят е идентичен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което приложимо е задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Тези Решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. На следващо място факта за липса на транспортни разходи, както е приемал ВАС в своята практика не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/. Представените фактури сочат, че между търговците за реално осъществена доставка на СМР. Съдът е обсъдил тези доказателства при преценката за реалността на процесните доставки и за наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. От съвкупната преценка на всички доказателства се установява, че процесните СМР, предмет на издадените от прекия доставчик фактури са фактически осъществени на процесните обекти. Това означава, че по всички тях е налице данъчно събитие свързано с доставката на тези СМР от което следва, че по отношение на същия са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото му на данъчен кредит, обратно на приетото от съда. Вярно е твърдението на приходните органи, че относимите писмени доказателства към релевантните за спора обстоятелства са представени едва в хода на съдебното производство, за което обаче не само няма процесуална пречка, но е налице процесуално задължение на съда за събирането им и изясняване на спора от фактическа страна, с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК, според която съдът е инстанция по съществото на спора. Неотносимо към спора по главния факт е и обстоятелството, че от страна на дружествата не са спазени изискванията на осигурителното законодателство и трудовото законодателство. Липсата на достатъчно доказателства относно изплатени възнаграждения на наети на договор физически лица, респективно на заплатени осигуровки само по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчното събитие - облагаема доставка не е относима към правото на данъчен кредит за получателя, тъй като основно понятие на ЗДДС е това за облагаемата доставка. Ето защо не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит за получателя по доставките. С оглед констатациите за установената реалност на доставките по процесната фактура не са налице основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството за този период по процесната фактура, респективно за наличие на задължения по ЗКПО. По водене на делото на ответника не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива от ответната по касация страна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение