Решение № 3084 от 23.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП), подадена чрез юрк. Кирилов срещу решение 1059 от 17.06.2022 г. постановено по адм. дело 209/2022 г. по описа на Административен съд- гр. Благоевград, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р 22000121001550-091-001 от 02.11.2021 г., издаден от Т. Богданов на длъжност Началник сектор - възложил ревизията и М. Седефчова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител за ревизията, органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден частично с решение 132 от 25.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение по същество касаторът твърди, че са налице кумулативно всички предпоставки за ангажиране на отговорността на развираното лице по реда на чл. 19, ал. 2 предложение първо от ДОПК. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго - по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето, а ревизионният акт - потвърден. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и на държавна такса за касационно обжалване. Ответникът И. Петков, [ЕГН] не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се съобрази с твърденията на страните, събраните доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред административния съд е бил Ревизионен акт (РА) Р 22000121001550-091-001 от 02.11.2021 г., издаден от Т. Богданов на длъжност Началник сектор - възложил ревизията и М. Седефчова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител за ревизията, органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден частично с решение 132 от 25.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на И. Петков по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК, в качеството му на управител на ИБП ТРЕЙД ЕООД /заличено в ТР/ за задълженията на дружеството установени с влязъл в сила РА Р 22002216004337-091-001 от 27.03.2021 г. в общ размер на 20 734.06 лв., от които: осигурителни вноски за ДОО за осигурители в размер на 7 654.34 лв., за вноски за здравно осигуряване в размер на 3 876.32 лв., вноски за УПФ за осигурители в размер на 2104.44 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 7 098.96 лв., за периода 01.12.2015 г. 31.12.2017 г. За да постанови спорното решение, съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да стигне до този извод съда е съобразил, че издаването на ревизионния доклад на 29.09.2021 г. е след изтичане на 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, изтекъл на 24.09.2021 г. Административният съд е анализирал материалноправната уредба за ангажиране на субсидиарната отговорност по чл. 19 ДОПК и елементите от фактическия състав за реализирането на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Прието е за безспорно че И. Петков е бил управител и едноличен собственик на търговското дружество за ревизирания период. В това си качество лицето е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Прието е за безспорно доказан и вторият елемент от фактическия състав на нормата на чл. 19, ал. 2 наличието на установени с влязъл в сила РА задължения на ИБП ТРЕЙД ЕООД /заличено в ТР/ за осигурителни вноски в общ размер на 20 734.06 лв. Между страните по делото е било спорно дали са налице третия, четвъртия и петия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, в приложимата за случая редакция, за ангажиране на отговорността на И. Петков. Административният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че наличието на третия елемент от фактическия състав на нормата на чл. 19, ал. 2 не се установява, като приема за недоказано твърдението на приходната администрация, че И. Петков е извършил плащания от имуществото на дружеството, представляващo скрито разпределение на печалба. Тези изводи на органите по приходите са базирани на банковите извлечения от сметка, притежавана от ревизираното лице в Юробанк България АД за постъпила на 18.08.2016 г. сума в размер на 17 196.84 лв. Според приходната администрация от значение е основанието за получената сума споразумение за прихващане на суми между ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП ЕООД, ПЪТНА И СТРОИТЕЛНА ЛАБОРАТОРИЯ ЕООД и ИБП ТРЕЙД ЕООД /заличено в ТР/, като пренасочването на превода по банковата сметка на И. Петков от името на ИБП ТРЕЙД ЕООД /заличено в ТР/ е с основание за заплати за 2016 г., като същата сума е изтеглена на каса от ревизираното лице на следващия ден /19.08.2016 г./. Решаващият състав е счел за недоказанo извършените плащания от имуществото на дружеството да представляват скрито разпределение на печалба, поради липса на извършен анализ на движението по сметките на И. Петров относно твърденията за извършване на теглене в брой от сметките на ревизираното лице и извършвани банкови преводи. Счетено е, че липсва проследяване относно заприходяване на въпросната сума на каса или осчетоводяването и. Прието е, че субективният елемент на фактическия състав не е доказан. Съдът е счел, че изводите на приходната администрация за липса на имущество на дружеството водеща до невъзможността публичното вземането да бъде събрано се опровергават именно от установеното след извършено проучване на имущественото състояние на дружеството, от което е установено притежавано движимо имущество запорирани МПС-та, налични суми в значителни размери по банковите сметки на дружеството, запорирани в ревизирания период и налични 19 000 лв. в разплащателна сметка на дружеството и 11 000 лв. касова наличност. Прието е, че не се установяват и обстоятелствата, че в ревизионното производство са предприети действия по събиране на публичното вземане от дружеството "ИБП ТРЕЙД" ЕООД /заличено в ТР/, както и че в образуваното производство по несъстоятелност на същото органа е предприел действия по удовлетворяване на вземането. Така мотивиран административния съд е приел, че не са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК на третото лице - управителя И. Петков и поради това е отменил (РА) Р 22000121001550-091-001 от 02.11.2021 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП гр. София. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите в регламентираната от чл. 120 ДОПК форма. Основателни са оплакванията в касационната жалба по отношение на изложените мотиви от първоинстанционния съд, че ревизионния доклад е издаден след срока за извършване на ревизията, което представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 117, ал. 1 ДОПК, РД се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14-дни след изтичането на срока за извършване на ревизията, но този срок е инструктивен и с изтичането му не се изчерпва по време надлежно делегираната материална компетентност за издаването му. В своята практика ВАС безпротиворечиво приема, че срокът по чл. 117, ал. 1 ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. Поради това, първоинстанционният съд е следвало да приеме, че при издаването на РА не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въпреки гореизложеното, основните мотиви за отмяна на ревизионния акт от първоинстанционния съд са други, поради което като краен резултат решението е правилно. Относимата за процесния случай разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. В настоящия случай безспорно установени са единствено следните елементи: И. Петков е бил управител на ИБП ТРЕЙД ЕООД /заличено в ТР/ от през ревизирания период, налице е задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружеството ИБП ТРЕЙД ЕООД/заличено в ТР/. Спорният и пред касационната инстанция въпрос се свежда до това извършените от ревизираното лице действия съставляват ли предвидените в чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от ДОПК и ако да - налице ли е причинно-следствена връзка между действията му и невъзможността публичните задължения да бъдат събрани от основния длъжник - дружеството. Тежестта на доказване на тези обстоятелства лежи върху органа по приходите и поради това обстоятелство настоящия касационен състав намира изводите на административния съд в тази връзка за основателни. Правните изводи на решаващият състав кореспондират със събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства. Именно поради липсата на ангажирани доказателства и липсата на анализ на сметките на ревизираното лице настоящият касационен състав счита, че не са доказани твърденията на приходната администрация, че извършил плащания от имуществото на дружеството, представляващo скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а ЗКПО. Законосъобразно съдът е приел за неправилни и недоказани изводите на приходните органи, че изтеглените парични средства от ревизираното лице представляват скрито разпределение на печалбата в негова полза, като отклонявайки парични средства от дружеството умишлено е намалил имуществото му и това е довело до невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски. Настоящият състав намира за недоказан и извода за наличие на причинно-следствена връзка между евентуалното недобросъвестно действие, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията. Правилно е прието, че не се установява и наличието на петия елемент от нормата на чл. 19, ал. 2, като от установеното в ревизионното производство е видно, че дружеството е разполагало с имущество, от което НАП да удовлетвори вземанията си -установените притежавани от дружеството МПС-та и налични пари по разплащателна сметка и касова наличност, надвишаващи задължението на дружеството. В допълнение следва да се посочи, че приходната администрация е обявила дълга за несъбираем, без да има данни да са осъществени каквито е действия по реализиране на публичното си вземане както в ревизионното производство, така и в производството по несъстоятелност на ИБП ТРЕЙД ЕООД /заличено в ТР/ при наличие на запорирани суми по банковите сметки на дружеството /представени доказателства пред първоинстанционния съд/ и липса на установени други кредитори с привилегировани вземания. Поради това настоящият касационен състав намира за недоказани изискуемите предпоставки за ангажиране на солидарната на отговорност на третото лице по реда на чл. 19 ДОПК, а именно недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което го оставя в сила. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника в настоящата инстанция, но поради липса претендирани такива в настоящето производство не се присъждат такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховния административен съд, състав на осмо отделение,