Решение № 7967 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Осогово Лес ЕООД със седалище в гр.Ботевград, подадена чрез процесуалния му представител адвокат В. Хорозова. Жалбата е против решение 137 от 05.02.2024г., постановено по адм. дело 1258/2022г. от Административен съд София - област. С него е отхвърлена жалбата на касатора Осогово Лес ЕООД против решение 23/04/1/0/02354/3/01/04/1 от 20.07.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 1 143 738,10 лв., заявена със заявка за плащане 23/04/1/0/02354/3/01 от 12.11.2020г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отменено решение 23/04/1/0/02354/3/01/04/1 от 20.07.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния представител адв. Н. Байчева, с отговор на касационната жалба и в съдебно заседания, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Развива доводи, че при постановяването на обжалваното решение от Административен съд София - област не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, които да налагат отмяната му. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадени от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение 137 от 05.02.2024г., постановено по адм. дело 1258/2022г. от Административен съд София област, е отхвърлена жалбата на Осогово Лес ЕООД против решение 23/04/1/0/02354/3/01/04/1 от 20.07.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 1 143 738,10 лв., заявена със заявка за плащане 23/04/1/0/02354/3/01 от 12.11.2020г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган. Приел е също, че оспореното решение е издадено при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, при спазване на материалния закон и целта на закона. В тази насока първоинстанционният съд е обсъдил и двете констатирани от административния орган нарушения. По отношение на констатирано нарушение на чл.43, ал.3 от Наредба 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции и материални активи от ПРСР 2014-2020г. (Наредба 9 от 21.03.2015г., Наредбата) съдът е счел, че изложените в акта съображения за изкуствено създадени условия и приложените в тази връзка доказателства, са достатъчни, за да се кредитира като правилен извода на органа за осъществяване на фактическия състав на чл.43, ал.3 от Наредбата. Съдът е извършил анализ на относимите разпоредби от Наредбата, чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, както и на решение на Съда на ЕС по дело С-434/12. Съдът, съгласно събраните по делото доказателства и описаните факти, е счел за безспорно, че между бенефициерите Грийн ленд форестЕООД, Ауто перфект груп ЕООД, Осогово лесЕООД, Кооперация Охрание 2013, Еко пан ООД, Европа7 ЕООД, Вал комерс груп ЕООД, Семи груп ЕООД и Семекс ЕООД са налице общи фактически отношения и умишлена координация. Установени са факти, които дават основание да бъде направен изводът, че създадените условия по одобреното заявление на Осогово лес ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 по ПРСР за периода 2014-2020г. и съответно сключения договор 23/04/1/0/02354 от 16.01.2018г. с управляващия орган нямат за цел повишаване на конкурентоспособността на земеделието в Република България, а единствено получаване на завишен размер на допустимото финансиране, което е в нарушение на чл.2 и чл.15, ал.2 от Наредбата. Административнитя съд е описал обстоятелствата, който категорично обосновават наличието на правни, икономически и лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, и липсата на функционална независимост между тях. Изрично е мотивирал извод и, че се доказва и наличието на субективния елемент на нарушението по чл.43, ал.3 от Наредбата. По отношение на второто констатирано от органа нарушение, а именно на разпоредбите на чл.16, ал.1, т.2 и чл.9, ал.2, т.3 от договор 23/04/1/0/02354 от 16.01.2018г. съдът е приел, че административният орган правилно е отказал изплащане на пълния размер на финансовата помощ, тъй като е налице неизпълнение на Договора и бизнес плана, от който неразделна част е таблица 5.1, според която жалбоподателят се е задължил да отглежда 312 броя телета порода лимузин в продължение на една година от 18.09.2020г. до 18.09.2021г. Съдът не е обсъдил наведените доводи от пълномощника на жалбоподателя по отношение на изпълнение на задълженията от страна на жалбоподател по т.15 от договора, тъй като такова основание за отказ за изплащане на финансовата помощ не е посочено в оспореното решение. Неоснователно според съда е и твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че своевременно е направил оспорване на констативни протоколи, които са приложени към административната преписка, като е изложил конкретни мотиви. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Настоящият съдебен състав счита за неоснователени доводите на касатора, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. Неоснователно и без да посочи конкретни аргументи, касационният жалбоподател твърди, че в съдебното производство по административни дела не се прилага ранната преклузия на доказателствени искания и оспорвания. В случая на основание чл.144 от АПК, безспорно е приложима разпоредбата на чл.193, ал.1 от ГПК съгласно която, заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а когато документът е представен в съдебно заседание (какъвто е настоящия случая), оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Във връзка с изложеното следва да се посочи, че жалбоподателят пред първата инстанция не е оспорил истинността на констативните протоколи и контролните листове за извършени проверки, представени по преписката, в преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК. Касационният жалбоподател твърди, че е оспорил констативните протоколи и контролните листове на 13.10.2023г., като видно от проведеното на 28.11.2023г. открито съдебно заседание, процесуалния представител на дружеството жалбоподател ги е оспорил по реда на чл.193 от ГПК и тогава. Въпросните констативните протоколи и контролните листове са приети в първото по делото съдебно заседание, проведено на 28.02.2023г. заедно с административната преписка и правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното от жалбоподателя оспорване, като е приел, че е несвоевременно направено. Същото е било преклудирано с изтичането на срока по чл.193, ал.1 от ГПК. При това се явява несъстоятелен доводът, че е било нарушено правото на защита на дружеството, тъй като е било лишено от правото да оспори констативните протоколи и контролните листове. Неоснователно е и другото оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в несъбиране на доказателства, поискани от страната, а именно недопускане на допълнителни задачи към вещото лице. Действително в откритото съдебно заседание на 28.11.2023г. процесуалният представител на жалбоподателя е поискал допускането на допълнителна задача към вещото лице, което да отговори на въпроса дали дружеството е изпълнило бизнес плана по килограми, който са заложени за животните, както и дали е продавано живо тегло или трупно месо. В случая с оглед основанието, послужило на административния орган за отказ, а именно неспазване на чл.16, ал.1, т.2 от договор 23/04/1/0/02354 от 16.01.2018г., чрез отговора на поставените въпроси не могат да се установят факти от правно значение за законосъобразността на решението на изпълнителния директор на ДФЗ, още повече, че вещото лице е отговорило на тези въпроси. Правилно първоинстанционният съд е преценил, като неотносими към спора и искането за допускане на допълнителни задачи към експертизата и разпит на свидетели, чрез който да се установява, че различните дружества имат различен предмет на финансиране. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от АПК, която касаторът твърди, че е нарушена, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Според чл.171, ал.2 от АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. В случая действителните факти от значение за спора са изяснени обективно и пълно в резултат на приетите по делото и ценени по реда на чл.171, ал.1 от АПК доказателства и събраните в хода на първоинстанционното производство допустими и относими към предмета на спора доказателства. Следва да се посочи и, че за съда не е възникнало задължение да събира по свой почин доказателства за релевантни за спора факти, които са останали недоказани поради бездействие на страните по спора. При правилно установена фактическата обстановка по спора, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. С касационната жалба се навеждат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно прилага разпоредбите относно свързаността на дружеството жалбоподател и останалите предприятия, посочени в акта, като конкретно посочва, че не е налице свързаност между посочените в акта дружества по смисъла на §1 от Търговския закон, §1, т.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и по чл.5 от Закона за малките и средни предприятия. Тези оплаквания не следва да се разглеждат от настоящия касационен съдебен състав, тъй като такива нарушения не са коментирани в мотивите на административния акт и не са послужили, като основание изпълнителният директор на ДФЗ да издаде оспорения административен акт. С процесното решение е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ във връзка със заявка за плащане от 16.01.2018г. на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, чл.49, ал.1, т.3 и чл.43, ал.3 от Наредба 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014-2020, както и чл.16, ал.1, т.2 и чл.9, ал.2,т.3 от договор 23/04/1/0/02354 от 16.01.2018г. Административният орган не е установявал основания на свързаност по смисъла на цитираните от касатора правни норми, като същото важи и по отношение на първоинстанционния съд. Едно от основанията, на които на касатора на Осогово Лес ЕООД е отказано изплащане на финансова помощ по заявка за плащане 23/04/1/0/02354/3/01 касае приложението на чл.16, ал.1, т.2 от договор 23/04/1/0/02354 от 16.01.2018г. Според цитираната разпоредба За периода от датата на сключване на договора, а когато е неприложимо-от въвеждане в експлоатация до изтичане срока по чл.6, ал.5 от Договора, ползвателят се задължава да осигури и поддържа броя животни, съгласно Таблица 5.1 вид и брой животни, в т.ч. естествения им прираст от одобрения проект, когато предметът на този договор включва инвестиции, насочени в сектор Животновъдство. Няма спор по делото, че инвестициите се включват в сектор Животновъдство, а видно от Таблица 5.1 на бизнес плана е предвидено, че Осогово лес ЕООД се задължава да отглежда телета, порода лимузин, брой 312 за първата година от изпълнение на бизнес-плана. В случая срокът на задължението започва да тече от въвеждане на инвестицията в експлоатация. Датата, на която това е станало е 18.09.2020г., видно от Протокол за установяване на годността на ползване на строеж и Разрешение за ползван на обекта, предмет на инвестицията. Именно към 18.09.2020г. ползвателят на помощта е следвало да се е снабдил с 312 бр. телета от порода лимузин и този брой е следвало да бъде поддържан от него във всеки един ден на една годината от 18.09.2020г. до 18.09.2021г. Видно от представените по преписката доказателства (контролен лист за извършена проверка на място; справка в регистъра н БАБХ), както и от приетата по делото ветеринарно-медицинска експертиза се установява, че ползвателят на помощта не е отглеждал необходимия брой животни - телета от порода лимузин, съобразно договора. Следва да се отбележи, че е без значение разликата в броя животни, установен от административния орган и от вещото лице, тъй и в двата случая се касае за брой значително под 312. С касационната жалба се твърди, че по делото е представено писмо вх.01-2600/596-1 от 19.07.2021г., с което жалбоподателят доказва, че е уведомил органа, че породите животни лимузин и херфорд са с еднакви показатели, поради което е без значение, че не всички отглеждани животни са били от породата лимузун. Цитираната технологична справка-становище относно сходството между двете породи, не може да обоснове извод, че за ползвателят на помощта не е съществувало задължението да отглежда 312 бр. телета от порода лимузин. Правилно е преценено от административния съд и, че с изпращане на справката ползвателят на помощта не е предприел искане за изменение на договора сключен с ДФЗ, а без такова отправено искане от страната, която не може да изпълни договора, ДФЗ не може да измени същия. Затова законосъобразно на основание чл.49, ал.1, т.3 от Наредбата и чл.16, ал.1, т.2 от договора с оспореното решение на Осогово Лес ЕООД е отказана финансовата помощ по подадената заявка за плащане 23/04/1/0/02354/3/01,, тъй като инвестицията не съответства на целите на проекта - а именно да се насърчи отглеждането на говеда порода лимузин, както е поето като задължение по договора и бизнес плана от дружеството. Коментираното основание за отказ е достатъчно за законосъобразност на отказа за изплащане на финансова помощ по заявката за плащане на Осогово Лес ЕООД. Затова обжалваното решение е правилно. Независимо от това, следва да бъде посочено, че касационният съд споделя изводите за първоинстанционния за законосъобразност на постановения отказ и относно изкуствено създадени условия. Административния съд обосновано е приел липсата на функционална самостоятелност и изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. В чл.60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. е записано, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. На национално ниво системите за оценяване по процесната мярка са уредени в Наредба 9/2015г. и по конкретно в чл.11, ал.1, в която е разписано, че не следва да се подпомагат лица, създали изкуствени условия за финансиране в противоречие с целите на закона. Както правилно е посочил Административен съд София - област, преценката на изкуствено създадени условия изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, като в този смисъл е Решение на СЕС от 12.09.2013г., постановено по дело С-434/12, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от Административен съд София - град. В решението е посочено, че чл.4, §8 от Регламент /ЕС/ 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. При това следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и да са установени улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. В случая съвкупната преценка на всички обективни обстоятелства и субективения елемент по реализацията на проекта, подробно обсъдени както в административното производство, така и в първоинстанционното съдебно производство, обосновават такъв извод. В разглеждания случай, след осъществените проверки от администаривния орган, са установени обстоятелства, сочещи на създадена схема на лични, правни, икономически, финансови и географски връзки, която представлява форма на умишлена координация между бенефициера Осогово Лес ЕООД и изброените в оспорения административен акт дружества. Така изградените връзки са описани детайлно в същия и не са опровергани в хода на развилото се съдебно производство пред Административен съд София област, като не е необходимо да се повтарят. Връзките между дружествата се установяват и чрез общо осъществяване на дейността по отглеждане на животни. Установено е не само, че едно и също лице се грижи за отглеждането на животните на всички седем дружества, но и прехвърляне на животни между животновъдните обекти. Доказани са и връзки от финансово естество между Осогово Лес ЕООД и останалите дружества. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на касатора не се дължат разноски. Такива на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да бъдат присъдени на ответника във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, представения договор за правна защита и съдействие от 15.03.2023г. и фактура към него, удостоверяващи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 50 167,20 лв. В случая спорът е с определен материален интерес отказаното плащане, а претендирания размер надвишава нормативно предвидения минимум според Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл.7, ал.2, т.7. Направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател се преценя за основателно, а поисканият размер на адвокатското възнаграждение - за прекомерен. Размерът му следва да бъде редуциран на 42 000 лв. Така касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на 42 000 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,