Решение № 8698 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15762/2009 г.

Решение № 8698 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15762/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на НИПКИТОКС ООД, гр. Перник против решение № 245 от 4.11.2009 г., постановено по адм. д. № 724/2008 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-18-91/13.10. 2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Перник, в частта й за имот с идентификационен № 55871.514.2058. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт в атакуваната му част. Претендират се разноски. Ответникът изпълнителният директор на АГКК - София, чрез началника на СГКК - Перник и "Камет" ЕАД не изразяват становища. Ответникът "Еврометал" ООД, чрез пълномощника си, оспорват касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. По делото е установено, че жалбоподателят претендира собственост върху имот идентификационен № 55871.514.2058 и част от постройките в имот с идентификатор № 55871.514. 170, които са част от УПИ I, отреден за промишленост, с АДС 12569/1995 г. и заповед № РД 402/2002 г. на Областен управител на Пернишка област. С оспорената заповед е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на град Перник, като възражението на жалбоподателя е за погрешно отразени данни за собственост върху имотите и отразяването им на място с твърдение за нарушение разпоредбата на чл. 36, т. 2 и чл. 37 от ЗКИР. По делото са приети единична и тройна съдебно - технически експертизи, според които имотите на дружеството-жалбоподател по представените от него актове не могат да се идентифицират безспорно. Претендираните имоти са нанесени в КККР при съществуващото положение на място. Според експертите пълна идентификация на имотите по представените от жалбоподателя актове за собственост не може да се направи, тъй като се констатира разлика в обозначение и площи. Като е обсъдил доказателствата по делото и приетите експертизи, първоинстанционният съд е изложил мотиви за законосъобразност на административния акт в оспорената му част, като издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - органът постановил заповедта, предмет на обжалване. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 94 от 31.10.2008 г. Съответен на закона е приетият от съда извод, че заповедта в оспорената част е издадена при правилно приложение на материалноправните норми. Разпоредбите на Глава V от ЗКИР за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри установяват императивни изисквания към административния орган и към собствениците на поземлени имоти. Въз основа на данните по чл. 38 от ЗКИР за поземлените имоти, включващи площ, граници и собственици, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, както и изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно цитираната разпоредба границите се определят от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР; от работните материали, изработени по време на определяне на границите; от изображението върху одобрената кадастрална карта; от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 от закона, а посоченият текст от наредбата визира приоритетно данните от: означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; съществуващите на място материализирани граници; кадастрални планове, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ или ЗТСУ и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; от регулационни планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, чиито граници не са материализирани и от карти, планове или друга документация, предоставена по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации и др. Безспорно е установено за нуждите на това производство, че изискванията на посочените разпоредби са изпълнени. Имот № 55871.514.2058 и постройките в имот с идентификатор № 55871.514.170 са заснети в кадастралния план съобразно съществуващото фактическо положение и данните от регулационния и кадастрален план на гр. Перник от 1978 г. Събраните по делото доказателства сочат на извод, че е налице спор между двете дружества досежно собствеността на имотите по представените актове за частна държавна собственост и заповедите за отписването им от актовите книги на областния управител. Такъв спор обаче следва да бъде решен по съдебен ред съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗКИР. Този спор не е основание за отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, тъй като разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР намира приложение само в хипотезата на изменение на вече одобрен кадастрален план и е неприложима в производство при първоначално съставяне на кадастрална карта, какъвто е настоящият случай. Ето защо, наведените доводи в обратен смисъл не намират опора в закона и не се споделят от настоящата инстанция. Като е приел, че не са налице основания за отмяна на издадения от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, кадастър и картография административен акт в оспорената част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор разноски за касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Своевременно направеното искане от ответника "Еврометал" ООД за разноски е основателно, но не е доказано по размер. Липсват надлежно приложени писмени доказателства за реализирани разходи пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд,