Решение № 13654 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12895/2008 г.

Решение № 13654 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12895/2008 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Найриз Сулеймани, гражданин на Афганистан, срещу решение № 574 от 1.10.2008 година на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария с доводи, че е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменено и преписката върната на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и недоказана и затова следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и анализира събраните доказателства при спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена от заинтересована страна по чл. 147 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение, в производство по общия ред, образувано по чл. 72, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 70, ал. 2, с чл. 68, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9, на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Найриз Сулеймани, гражданин на Афганистан. В молбата за предоставяне на статут Найриз Сулеймани твърди, че е напуснал държавата си по произход през месец април 2007 година нелегално, пребивавал е последователно в Иран и Турция и в началото на месец юни 2008 година е влязъл нелегално в България. В Афганистан работел като преводач за американската армия и когато това станало известно на близките му се почувствувал застрашен и напуснал страната. Изявленията относно това през кой период от време е бил преводач са противоречиви и не се подкрепят от представените удостоверения за завършени курсове. Изложените от молителя обстоятелства не съдържат данни за основателни опасения за страх по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. За него не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Той не е бил обект на преследване и няма данни да се приеме, че съществува вероятност за такива действия спрямо него в бъдеще. За Найриз Сулеймани не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Твърдения за риск от смъртно наказание или екзекуция няма. Срещу него не са били отправяни заплахи, нито са били предприемани мерки срещу живота и личността му. Той не е бил принуден да отпътува от страната поради реална опасност за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. По отношение на общата ситуация в Афганистан данните по представените пред административния орган доказателства кореспондират с тези по приложените в настоящето съдебно производство писма, справки и копия от месечните информационни бюлетини. В определени области на страната е налице насилие поради вътрешен въоръжен конфликт, но не се твърди, а и няма доказателства, действията между талибаните и правителствените и международни военни сили да са дали отражение върху живота на молителя. От изложеното е видно, че при произнасяне по молбата за статут са преценени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. При постановяване на обжалваното решение компетентният административен орган е спазил установената форма, не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съобразил е материалноправните разпоредби и целта на закона. По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 предложение последно от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение