Решение № 85 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2318/2012 г.

Решение № 85 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2318/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по жалба на подсъдимия Р. А. И. против решение № 119/16.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 234/2012 г. от Апелативен съд - Варна, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжния съд - Шумен От оскъдното съдържание на жалбата, изготвена от подсъдимия И., може да се направи заключение, че същият навежда касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, тъй като претендира "присъдата да бъде намалена" и да бъде изменен "режима за изтърпяване на наказанието". В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК. Подсъдимият И. е изразил становище за неучастие в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата, относно вида на затворническото заведение и първоначалния режим, определен от съдебните инстанции. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционната присъда № 15/18.07.2012 г., постановена по НОХД № 276/2012 г. от Окръжен съд - Шумен, подсъдимият Р. И. е признат за виновен в това, че в периода от лятото на 2011 г. - до 29.12.2011 г. без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - марихуана с тегло 214, 71 грама на стойност 1288,26 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. При условията на чл. 54 от НК наложеното наказание е три години лишаване от свобода, намалено до размера на две години лишаване от свобода на основание чл. 58а, ал. 1 от НК и глоба в размер на 5000 лева. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложеното му по тази присъда и по НОХД № 526/2012 г. на Районен съд - Шумен, а именно две години лишаване от свобода и е присъединено наказанието глоба в размер на 5000 лева. На основание чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е постановено това общо наказание да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип и при първоначален режим на изтърпяване "строг". Касационната жалба е частично основателна. Наложената на подсъдимия санкция по вид, размер и начин на изтърпяване на включените в нея наказания (глоба и лишаване от свобода), не разкрива белезите на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК. Всъщност, в самата жалба не се представят конкретни доводи в подкрепа на наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Такива доводи не се излагат и в съдебното заседание, проведено в касационната инстанция. Касационната проверка не констатира нарушения, довели до определяне на явно несправедливо наказание. По повод доводите, наведени във въззивната жалба, втората инстанция е анализирала всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанията. Определеният размер на същите е ориентиран към минимума на предвиденото в закона, което очевидно отразява приетия превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при индивидуализацията на двукомпонентната санкция. Въпреки приетото от въззивния съд наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство (самопризнанието на подсъдимия и доброволното предаване на наркотичното вещество), правилно е отречено присъствието на втората предпоставка, визирана в чл. 55 от НК - най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. По тези съображения Върховният касационен съд не намери основания за намеса при предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК. Основателни са обаче възраженията относно първоначалния режим и типа на затворническо заведение, определени за изтърпяване на наложеното общо наказание "лишаване от свобода". Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените, с изключение на тези по чл. 59, ал. 1, и рецидивистите се изпращат в затвори и затворнически общежития от закрит тип. За да утвърди приложението на чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, въззивният съд е приел, че подсъдимият И. е осъждан вече на лишаване от свобода по НОХД № 526/2012 г. и осъждането му по настоящето дело се явява второ, поради което са приложими посочените разпоредби. Пропуснал е обаче да съобрази, че подсъдимият не е рецидивист по смисъла на § 3, т. 1 от ДР на ЗИНЗС, тъй като макар и да е наказан по двете дела с лишаване от свобода за умишлени престъпления, за тях се определя общо наказание по чл. 23 - 25 от НК така, както е сторено с присъдата. Тоест, налице е едно осъждане на лишаване от свобода, размерът на общото наказание е под пет години, което определя приложимостта на чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Като не е съобразил това и е потвърдил присъдата в тази й част, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, прилагайки неправилно същия. Това нарушение може да бъде отстранено и от настоящия касационен състав, тъй като е в полза на подсъдимия, в какъвто смисъл решението следва да бъде коригирано. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение