Решение № 4224 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15398/2009 г.

Решение № 4224 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15398/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ " Теник - Йордан Николов" гр. Пловдив против решение № 1140/10.08.2009 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 563/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-152/25.02.2009 г. на кмета на район Централен - община Пловдив, за премахване на поставено без издадено по надлежния ред разрешение временно преместваемо съоръжение, поставено върху терен - общинска собственост, представляващо метален навес с едноскатен покрив, с монтирани по средата плъзгащи врати, с носеща конструкция, изпълнена от метални колони и греди, ребра и столици - покрити с дървени пресовани плоскости, което се използва към кафе-аперитив "Арена", размери 9м/8,30 м, с обща площ 74,7 кв. м и с височина 3,00 м, находящо се на ул. "Отец Паисий" № 2, гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна кмет на район "Централен" - община Пловдив не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличието на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Със заключението на вещото лице по СТЕ, прието от съда, се потвърждават изцяло констатациите на длъжностните лица на район "Централен", че на място е изграден метален остъклен павилион и че е затворена площ от 50,5 кв. м по двете фасади с остъклена дограма. Така изграденият обект не е идентичен с разрешеното за поставяне временно преместваемо съоръжение-слънцезащитен навес /сенник/ без ограждане на фасадата към заведение за обществено хранене "Арена". Такова според наредбата на община Пловдив, уреждаща обществените отношения във връзка с поставянето на преместваеми съоръжения по чл. 56 ЗУТ следва да представлява "леко преместваемо слънцезащитно устройство, с подвижна отваряема конструкция", а изпълненото е стационарно преместваемо съоръжение с покрив, окачен таван от пресовани плоскости, инсталации, остъклени ограждения и метална конструкция. Ограждането по фасадата е изрично забранено в посоченото разрешение за поставяне, което е достатъчно основание да се приеме, че изпълненото е съществено различно от разрешеното за поставяне преместваемо съоръжение. Противно на твърденията на жалбоподателя, премахването само на огражденията по двете фасади, не променя вида и характера на изпълненото съоръжение като стационарно, вместо разрешеното леко устройство с подвижна конструкция. При тези фактически обстоятелства, изводите на административния орган и на съда за наличие на основанията по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ за премахване на изпълненото без разрешение преместваемо съоръжение са правилни и в съответствие с приложимия материален закон. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,