Решение № 1224 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2009 г.

Решение № 1224 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Георгиев Атанасов против Решение № 94 от 19.05.2009 г. по адм. дело № 175/2009 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Атанасов против Заповед № 551/24.02.2009 г. на директора на ОДМВР - Хасково за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), сега Закон за българските лични документи. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на събраните доказателства и незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за прилагане на мярката. Моли решението на административния съд да бъде отменено. С касационната жалба е направено и искане за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за тълкуване на чл. 18, § 1 от Договора за създаване на Европейска общност. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на постановения съдебен акт. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Решението на Административен съд - Хасково е недопустимо. Същото е постановено при отсъствието на процесуална предпоставка за образуване на съдебно производството, тъй като административният акт е оспорен след изтичане на предвидения за това срок (чл. 159, т. 5 от АПК). Жалбоподателят е уведомен лично за издадената заповед на директора на ОДМВР - Хасково, с която му е приложена принудителна административна мярка, както и за правото си да оспори акта по реда на АПК, на 05.03.2009 г. (съобщение, известие за доставяне). От датата на съобщаване на акта започва да тече предвиденият в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване. Срокът изтича на 19.03.2009 г., работен ден, а жалбата е подадена на 25.03.2009 г., т. е. срокът за оспорване е пропуснат. Фактът, че жалбоподателят получава препис от заповедта на 12.03.2009 г. е без значение за отчитане на срока за обжалване, тъй като законът свързва последния само със съобщаването на акта, което, както вече се посочи, е направено седмица по - рано. След като срокът за оспорване е пропуснат, жалбата пред Административен съд - Хасково е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като разглежда оспорването и се произнася с решение по съществото на спора първоинстанционният съд постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. С оглед изложеното относно недопустимостта на образуваното съдебно производство не следва да се разглежда и направеното искане за преюдициално запитване. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,