Решение № 2150 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2015 г.

Решение № 2150 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Елена Милушева Петрова, подадено чрез адв. Чакърова и адв. Н. Хаинбоазка, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, на влязло в сила съдебно решение № 14296/01.12.2014 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, постановено по адм. д. № 1520/2014 г. Твърди се, че в последното съдебно заседание, проведено по адм. д. № 1520/2014 г., са направени нови доказателствени искания, както и че е налице процедура за сключване на споразумение, инициирана от Агенция "Пътна инфраструктура". Съдът не се е съобразил с тези искания и обявил делото за решаване. В същото време на съдийския състав е бил известен фактът, че е образувано т. д. № 6/2014 г., като произнасянето по него е преюдициално по настоящото дело и е от съществено значение за постановяване на валиден съдебен акт. Според Елена Петрова приложените към настоящото искане за отмяна - разпореждане от 12.09.2014 г. на Председателя на ВАС, разпореждане то 21.11.2014 г. на съдията-докладчик по т. д. № 6/2014 г. и разпореждане от 26.11.2014 г. на Председателя на ВАС са доказателства, които не са били известни по време на висящността на процеса и са нови обстоятелства от съществено значение за изхода на делото. Също така след постановяване на атакуваното решение молителката е узнала, че по идентични дела за землище, находящо се в района на кв. Требич, същият съдебен състав е спрял производствата по тях с мотив, че произнасяне ще има след приключване на т. д. № 6/2014 г., /справка адм. д. № 1584/2014 г., адм. д. № 1050/2014 г. на ВАС, III отд./. Претендира се отмяна на решението на ВАС, Трето отделение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по искането - Министерски съвет на Република България оспорва чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева искането като неоснователно. Подробни съображения излага в писмено възражение. Министърът на финансите - не изразява становище. Министърът на регионалното развитие оспорва чрез процесуалния си представител юрк. Никовска искането като неоснователно. Директорът на "Агенция пътна инфраструктура" оспорва чрез юрк. Белев искането като неоснователно и моли същото да бъде отхвърлено. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на същото следното: Искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение второ от АПК, поради което то е допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно. От данните по делото се установява, че с решение № 14296/01.12.2014 г. на ВАС, Трето отделение, постановено по адм. д. № 1520/2014 г., е отхвърлено оспорването на Елена Милушева Петрова от гр. София срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента", в частта относно определеното обезщетение от 1 661 лева за отчуждаване на 1.943 дка от имот с идентификатор по ККР 68134.1325.12 в землището на Требич, Столична община. Претендира се отмяна на решението на ВАС - Трето отделение с правно основание по чл. 239, т. 1 от АПК, което предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай, соченото като ново обстоятелство - образувано и неприключило производство по чл. 124 и сл. от ЗСВ по приемане на тълкувателно решение по т. д. № 6/2014 г. на ОСК на ВАС не може да се квалифицира като ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Висящността на производството, поставения в него въпрос и становищата на страните по него не обуславят визираните в искането основания за отмяна, тъй като дори и да бъде постановено тълкувателно решение, то ще има действие занапред при решаване на бъдещи спорове. Законоворегламентираната функция на тези решения е да уеднакви противоречивата съдебна практика, а не да пререшава (включително и чрез извънредните способи, в частност чл. 239, т. 1 АПК) вече приключили с влязло в сила решение съдебни спорове. Липсва и основанието по чл. 239, т. 4 АПК, съгласно което влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. В случая молителката не е ангажирала доказателства в тази насока, а единствено се посочва дела, образувани по жалби за отчуждаване на имоти с Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г., по които производствата са спрени. Тези дела касаят различни страни и предмет. В тази смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено по т. д. № 4/2010 г. на ОСК на Върховния административен съд, според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. С оглед изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема, че в случая не са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение № 14296/01.12.2014 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, постановено по адм. д. № 1520/2014 г., поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,