Решение № 289 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 628/2012 г.

Решение № 289 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 628/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на решението на Районен съд София по гр. д. № 5714/10 г. от 28.02.11 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Във връзка с това основание е посочено, че молителят като ответник по иска не е участвал в делото поради нередовно призоваване - съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Решението също не му е връчено по определения от закона ред - приложено е по делото на осн. чл. 50, ал. 2 от ГПК, без да е изпълнено изискването на приложимата в случая ал. 4. В молбата са изложени и съображения за неправилност на решението, с конкретни доводи от съществото на спора. Ответникът по молбата В. М. я оспорва като недопустима - подадена извън срока по чл. 305, т. 5 от ГПК и неоснователна. Евентуално намира, че ако делото бъде върнато за ново разглеждане, то следва да започне от връчване на съобщението за решението с указания за възможността да се обжалва пред по-горен съд. ВКС намира за неоснователно възражението за недопустимост на молбата поради просрочието й - видно от данните по делото, на ответника не е връчена нито една призовка и не се установява той да е узнал за решението преди поканата на ЧСИ за доброволно изпълнение на присъдената сума от 15.03.12 г. Молбата е подадена на 29.03.12 г., в срока по чл. 305, т. 5 от ГПК. При преценка на основателността й ВКС намира следното: първоинстанционното решение е изпратено на ответника по иска /молител/ на вписания в регистъра адрес за кореспонденция - [населено място], [улица]. Оттам съобщението е върнато, невръчено с отметка, че това е адресът на ответника, но при посещенията си на отбелязаните дати връчителят не е получил достъп до съответното помещение /никой не му е отворил/. При тези данни РС е приложил съобщението по делото и го е счел за връчено на осн. чл. 50, ал. 2 от ГПК. Този извод е неправилен - на осн. чл. 50, ал. 4 от ГПК, когато търговецът не е напуснал регистрирания адрес, но връчителят не намери достъп до канцеларията му или някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Последното не е изпълнено, затова връчването не е редовно, не е сложило началото на срока за обжалване и съответно - решението не е влязло в сила с изтичане на този срок. Ответникът по иска е узнал за постановеното срещу него осъдително решение на РС от поканата на ЧСИ, съответно оттогава тече срокът за обжалване на решението. Молбата от 29.03.12 г. е неоснователна в първата й част - с която се иска отмяна на решението по чл. 303, т. 5 от ГПК, тъй като то не е влязло в сила. Във втората част - с която се сочат оплаквания за неправилност на решението и се иска отмяната му, молбата е с характер на въззивна жалба и делото следва да се върне на РС за администрирането й като такава и евентуалното й изпращане за разглеждане от по-горния съд. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.