Решение № 7036 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2015 г.

Решение № 7036 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 66 от 1.10.2015 г. по административно дело № 118/2015 г. Административен съд - Ш. е отхвърлил оспорването по жалба на С. Н. С. от гр. Ш. срещу решение № Реш-33 от 8.05.2015 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ш., с което е отхвърлена депозирана жалба вх. № ПЖ-20/8.04.2015 г. и допълнение към същата с вх. № ПЖ#1/15.04.2015 г., подадена срещу разпореждане № 84/протокол № N01074 от 20.02.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което пенсията за осигурителен стаж и възраст е оставена в минимален размер и е отказано пенсията да се определи в действителен размер. Така постановеното решение е обжалвано от С. Н. С.. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, като се отмени и решението на директора на ТП на НОИ - Ш. и преписката да се върне на пенсионния орган с указание за определяне на пенсията му в действителен размер. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Ш., действащ чрез процесуалния си представител Л. И. (служител с юридическо образование), в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли атакувания с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага последната да се остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за основателна. С разпореждане № 15/протокол № N01423 от 11.12.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Ш. е отпусната, считано от 12.11.2014 г., пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Н. С. в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО, която с процесното разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО № 84/протокол № N01074 от 20.02.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Ш. е оставена в минимален размер, като е отказано пенсията да се определи в действителен размер по съображение, че разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО е неприложима, понеже с декларация от 12.11.2014 г. С. е декларирал, че няма да представи заверена осигурителна книжка за 2002 и 2003 г. Разпореждането от 20.02.2015 г. е атакувано от С. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган в частта му, с която не е определен действителният размер на пенсията над минималния размер. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - Ш. с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 8.05.2015 г. не е уважил сезиралата го жалба с основен мотив, че определянето на пенсията в минимален размер и отказът за изменението й в реален размер е следствие непредставянето на заверена осигурителна книжка и незачитането на осигурителния стаж за периода от 1.01.2002 г. до 31.12.2003 г., когато лицето е упражнявало трудова дейност като адвокат към Шуменска адвокатска колегия и като такъв е подлежало на задължително осигуряване, поради невнасяне на всички дължими осигурителни вноски. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт Шуменският административен съд е приел атакуваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Ш. за законосъобразно, като издадено от компетентен орган в установената форма с посочени фактически и правни основания без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. В мотивите на подложеното на касация решение съдът е аргументирал тезата, че непредставянето на заверена осигурителна книжка за целия период на упражняване на дейност и невнасянето на дължимите осигурителни вноски в пълен размер, препятства определянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер. Този извод, отнесен към иначе правилно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по настоящия казус и при съобразяване с относимата в случая нормативна уредба в приложимата й редакция, не може да бъде споделен. През периода 2002 г. - 2003 г. С. С. действително е подлежал на задължително осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице, упражняващо адвокатска професия. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В съответствие с тези разпоредби, при изчисляване на осигурителния стаж не е бил зачетен периода, за който от него като самоосигуряващо се лице не са внесени в дължимия размер осигурителни вноски (касае за 2002 г. - 2003 г.). По делото е установено, че за годините 2002 и 2003 С. С. е внасял авансови осигурителни вноски във връзка с упражняваната от него адвокатска професия в качеството си на самоосигуряващо се лице, но не е извършил плащане на изравнителните осигурителни вноски с оглед реализирания доход, деклариран с годишните данъчни декларации. Правото на органите на НОИ да съберат по принудителен ред тези дължими осигурителни вноски е погасено по давност. Възможност е за лицето да ги внесе доброволно и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а санкция за него е в случай на невнасянето им осигурителният стаж и осигурителният доход за тези години да не бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и определянето на нейния размер. Това е съдържанието на правилото за поведение, закрепено нормативно от законодателя при самоосигуряващите се лица. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват по реда, регламентиран в чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС): с осигурителни книжки, в които се посочва времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), приложима за осигурителните периоди до 1.01.2016 г. по силата на § 9 от ПЗР на ПМС № 45 от 5.03.2015 г. (ДВ, бр. 33/2013 г.), осигурителният стаж, осигурителния доход и направените от самоосигуряващите се лица осигурителни вноски се вписват в заверената осигурителна книжка, издадена от съответното териториално поделение на НОИ. Осигурителните книжки се заверяват при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (което в случая не е така - С. С. за периода 2002 г. - 2003 г. не е направил вноски за годишното изравняване по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО върху разликата между окончателния размер на осигурителния доход и дохода, върху който помесечно авансово е внасял осигурителни вноски). На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от НПОС (в приложимата за казуса редакция) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания двумесечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Т. е. при непредставени надлежни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за 2002 г. и 2003 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст на С. С. е следвало да бъде отпусната в действителен размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в 2-месечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Нормата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходим за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход на С. са установени, с изключение на периода 2002 г. - 2003 г. В определения двумесечен срок лицето не е представило надлежните документи по чл. 41 от НПОС относно този период, но са представени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за останалите периоди след 1.01.1997 г. Следователно при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи общ осигурителен стаж на С., превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория труд, от 43 години, 8 месеца и 29 дни ( в него не са включени процесните 2002 г. и 2003 г., за които не са внесени окончателно определените с годишните данъчни декларации изравнителни осигурителни вноски) и установения за периода осигурителен стаж, за пенсионните органи не съществува пречка да определят индивидуалния коефициент на С. С. съгласно чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от КСО и съответно да изчислят отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 1.01.1997 г. В същия смисъл е и актуалната практика на шесто отделение на Върховния административен съд по сходни или аналогични казуси - решение № 4187 от 11.04.2016 г. по административно дело № 8603/2015 г., решение № 4190 от 11.04.2016 г. по административно дело № 8596/2015 г., решение № 5401 от 9.05.2016 г. по административно дело № 8667/2015 г., решение № 6083 от 19.05.2016 г. по административно дело № 9169/2015 г., решение № 6269 от 26.05.2016 г. по административно дело № 8603/2015 г., и др. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. Съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Правната норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният доход на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. (без периода 2002 г. - 2003 г., който трябва да се изключи) може да се установи от представените доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Периодът от 1.01.2002 г. до 31.12.2003 г., за който не са внесени в пълен размер дължимите осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж и съответно доходът от него не участва в изчисленията. Изложеното обуславя извод, че актовете на пенсионните органи, с които е отказано определянето на отпуснатата на С. С. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, са издадени в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, което не е съобразено от решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд. Анализирайки фактите по спора административният съд необосновано и материално незаконосъобразно не е отчел, че в наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж на С. не е включен процесният период 2002 г. - 2003 г., за който не са внесени изравнителните осигурителни вноски, и най-важното, че този период заради това няма никакво отношение към отпускането и определянето на размера на пенсията. В случая не е налице пречка за определяне на индивидуалния коефициент на С. С., като за периода след 31.12.1996 г. се вземе предвид средномесечният осигурителен доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски в пълен размер. При придобит от самоосигуряващото се лице осигурителен стаж с продължителност над 40 години размерът на пенсията му следва да се определи въз основа на данните за осигурителен доход в представените документи. Както бе отбелязано и по-горе в друг контекст, на основание чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Предвид горното трябва да се приеме, че са били налице всички нормативно изискуеми предпоставки компетентният административен орган да изчисли реалният (действителният) размер на отпуснатата на С. С. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, въпреки че за част от периодите, за които лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски в дължимия размер и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за тези периоди. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че за настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията, и дали могат да бъдат събрани принудително от органите или са погасени по давност (както е в случая). Същественото за целите на това производство е, че невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание само по себе си на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 от КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. След като стажът на лицето е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляване на размера й следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляването на действителния размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен като осигурителен стаж. Водим от горното, настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ - Ш. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване за отпускане в минимален, а не в действителен размер на пенсията на С. Н. С.. Като е отхвърлил жалбата на Стрелков, Шуменският административен съд е постановил подложеното на касация решение в нарушение на приложимия за казуса материален закон. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отменят и оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ - Ш. и потвърденото със същото разпореждане, а административната преписка се върне на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 6 от КСО за издаване на ново разпореждане при спазване на дадените по-горе задължителни указания. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, шесто отделение,