Решение № 11362 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6552/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - министъра на туризма, подадена чрез пълномощник, против решение 2131 от 01.04.2024 г., постановено по адм.д. 11759/2023 г. на Административен съд София - град, с което съдът е прогласил нищожност на негова заповед Т-РД-16-367/17.11.2023 г. за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на "КИТТ" ЕООД и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Според касатора решението е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил и анализирал представените по делото доказателства и е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Оспорва извода за нищожност на административиня акт. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "КИТТ" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че "КИТТ" ЕООД е подало заявление за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по обявена процедура за подбор на проектни предложения "Подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020". При извършената проверка за административно съответствие на проектното предложение органът, чрез назначената в процедурата комисия, е установил, че подадените чрез ИСУН формуляр и административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедурата от дружеството КИТТ ЕООД са подписани с КЕП от физическото лице В. К. С.. Към формуляра е приложено изрично пълномощно, в което, според комисията, не били вписани трите имена на представителя на дружeството. Органът е установил от справка в Търговския регистър, че представляващ дружеството е В. Б. Ч.. Кандидатът е уведомен за направената констатация, която според него е пречка за допустимост в процедурата. Дружеството в седмичен срок е приложило ново изрично пълномощно с дата 26.11.2020 г., съдържащо трите имена на управителя. Мнистърът на туризма е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидата "КИТТ" ЕООД със заповед Т-РД-27-77/22.12.2020 г. с мотиви, че проектното предложение не съответства с изискванията на Критерии 1 и Критерии 2 от одобрените Критерии и методология за оценка на проектните предложения (Приложение 5 към Условията за кандидатстване) и по т. 23 и т. 24, Раздел I, буква г) от Условията за кандидатстване. Заповедта е оспорена по съдебен ред и с решение по адм.д. 9535/2021 г. на Върховния административен съд актът е отменен, а преписката - изпратена по компетентност на министъра на туризма за разглеждане на проектното предложение на "КИТТ" ЕООД. Решението е окончателно и е влязло в сила. ВАС е приел, че трите имена на представителя по закон на дружеството, вписан в Търговския регистър са В. Б. Ч. и те се съдържат в текста на пълномощното, написани собственоръчно от лицето. Фактът, че в изречение първо на пълномощното този представител е вписан само с две имена, а именно Ч. В., по никакъв начин не променя първия установен факт. Упълномощителят в конкретния случай е дружеството "КИТТ" ООД, а не физическото лице Ч. и дружеството, действащото чрез органите си на управление, е индивидуализирано достатъчно чрез посочване на наименованието му, ЕИК и адрес на управление. В. Ч. е управител на дружеството и вписан в Търговския регистър по партидата на дружеството. Съдът е посочил, че дори и управителя на дружеството към 15.10.2020 година да беше индивидуализиран само чрез две от имената си, този порок на сделката по упълномощаване не обосновава извод за недействителност на същата, за да се приеме, че подаденият от пълномощника Формуляр за кандидатстване е подаден от лице без представителна власт. Дружеството има и друг управител, който е индивидуализиран и представителството се осъществява заедно или поотделно. Органът не е съобразил също, че коригирането на нередност на заявление поражда действие от датата на подаването му. След постановяване на решението на ВАС и връщането на органа за ново разглеждане на подаденото проектно предложение, органът е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед Т-РД-16-367/17.11.2023 г. Същата е издадена при условията на делегация от заместник-министъра на туризма по силата на заповед Т-РД-16-341/16.10.2023 г. на министъра на туризма. Органът е приел отново, че кандидатът е недопустим в процедурата, тъй като в представеното изричното пълномощно от 15.10.2020 г. били вписани само двете имена (Ч. В.) на представляващия дружеството. Представеното пълномощно с вписани трите имена на управителя е от 26.11.2020 г., т.е. след датата на подаване на проектното предложение - 15.10.2020 г. Административният орган повторно е приел, че е налице условието на т. 24, б. г от Условията за кандидатстване и Критерии и методология за оценка на проектните предложения, а новото пълномощно, макар и с вписани три имена, е от 26.11.2020 г. Обосновал се е повторно от правна страна, че кандидатът се явява недопустим на основание т. 23 и т. 24, раздел I, буква г от Условията за кандидатстване и Критерий 1 и Критерий 2 от одобрените Критерии и методология за оценка на проектните предложения. Новият акт е оспорен пред Административен съд София - град. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановена писмена форма и е мотивирана. Обосновал е извод за нейната нищожност, тъй като административният орган не е съобразил задължителните мотиви по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение на ВАС. Посочил е, че въпросът за наличие на надлежно подадено заявление, включително и по отношение на удостоверената надлежна и ясна представителна власт, е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Управителят на дружеството е ясно индивидуализиран, а упълномощителната сделка не е недействителна и представителната власт е редовно възникнала, респ. липсва основание за постановяване на отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочените от органа мотиви. Като се позовал на чл. 177, ал. 2 АПК, първоинстанционния съд е достигнал до извод, че административният акт е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, формирана с решение 712/27.01.2022 г. по адм. дело 9535/2021 г. на ВАС, а с издадения нов акт органът се е опитал да преодолее силата на пресъдено нещо на постановеното решение на ВАС, което е задължително не само за страните по делото съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, тъй като административният акт е бил отменен. С тези мотиви съдът е обявил нищожността на оспорената заповед Т-РД-16-367/17.11.2023 г. на заместник - министъра на туризма. Решението е правилно. Правилен е първоинстанционният извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма и в отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. В случая с влязлото в сила съдебно решение съдът е решил въпросът за наличие на надлежно подадено заявление, установена е представителната власт на дружеството. Приел е, че формулярът за кандидатстване е подаден от лице с представителна власт и упълномощителната сделка не страда от порок, въпреки изписването на две имена на управителя на дружеството - кандидат. Действително, поставеният за разрешаване пред административния орган въпрос е от неговата изключителна компетентност, поради което и преписката му е върната от съда за ново произнасяне. Издателят на акта е провел процедура по преразглеждане на подаденото заявление, но при новото произнасяне е следвало да съобрази дадените с влязлото в сила съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Органът е посочил в оспорената заповед, че я издава в изпълнение на указанията на съда, дадени с влезлия в сила съдебен акт. Въпреки това е приел повторно същите фактическите установявания и е формирал същия правен извод, т.е. постановеният отказ е идентичен като фактически констатации и правни изводи с първоначално отменения акт, поради което има повторно произнасяне на органа в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Ето защо, като е прогласил нищожност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат за касационната инстанция, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното, Върховният административен съд