Решение № 4932 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8462/2010 г.

Решение № 4932 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8462/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Спас Георгиев Спасов от гр. Пазарджик против Решение № 696/11.05.2010 г., постановено по адм. дело № 486/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 19879/2009/01.11.2009 г. на Началника на отдел "Пътна полиция" при ОД МВР гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и немотивирано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - Началника на отдел "Пътна полиция" при ОД МВР гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Спасов срещу Заповед № 19879/2009/01.11.2009 г. на Началника на отдел "Пътна полиция" при ОД МВР гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността". За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд гр. Пловдив е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно отказът на водача да бъде изпробван с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване за наличието на алкохол съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП Съдът намира за неоснователни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че последният не може да бъде санкциониран за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване за наличието на алкохол, тъй като не е управлявал лекия автомобил, а издаденото въз основа на АУАН № 091956/01.11.2009 г. наказателно постановление е отменено с решение № 1297/23.06.2010 г., постановено по НАХД № 1494/2010 г. по описа на РС-Пловдив. На първо място по делото липсват данни цитираното решение на РС-Пловдив да е влязло в законна сила, а на следващо място, дори и да е влязло в законна сила, то не променя фактическата обстановка към датата на издаване на оспорената заповед. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение