Решение № 12883 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Халим, ЕГН [ЕГН], общ. Кърджали, [населено място] , [улица], подадена чрез процесуалния представител адв. А. Димитров, срещу Решение 47/22.03.2021 г., постановено по адм. дело 322/2020 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 09/06/3/0/01354/3/01/04/01 с изх. 01-090-6500/291#16 от 25.09.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Кърджали, с който му е отказано второ плащане и е установено задължение за възстановяване в размер на 19 558,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК. Според касатора, органът е следвало да се произнесе с решение по реда на ЗУСЕСИФ, тъй като приложимата разпоредба е чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Твърди, че актът не съдържа основание за издаването му, както и че е налице точно изпълнение по сключения с ДФ Земеделие договор. Моли за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ОД на ДФ Земеделие Кърджали, оспорва чрез процесуалния си представител юрк. К. Милева, основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кюстендил е бил АУПДВ 09/06/3/0/01354/3/01/04/01 с изх. 01-090-6500/291#16 от 25.09.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Кърджали. Установено е, че между Т. Халим и Държавен фонд Земеделие има сключен договор 09/06/3/0/01354 от 09.05.2017 г. по мярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от ПРСР за периода 2014-2020 година. Договорът е с предмет отглеждане на пчелни семейства, като е предвидено, че към крайната дата на периода за изпълнение на бизнес плана 05.07.2018 г. икономическият размер на стопанството следва да нарасне до 10 255 евро, (при начален размер 7 925,02 евро) чрез отглеждане на 160 броя пчелни семейства, (при начален брой 124). Съгласно сключения договор, общата одобрена помощ е в размер на 29 337 лева, от които 19 558 лева са преведени на бенефициера. На 03.07.2018 г. лицето е подало заявление за второ плащане, към което е приложило 2 декларации от ветеринарен лекар, според които в пчелин в с. Рът, община Джебел отглежда 113 пчелни семейства, а в пчелин в с. Петлино, община Кърджали 47. При извършена проверка на място на 04.07.2018 г. е установено, че в пчелина в с. Петлино няма пчелни кошери, а в с. Рът има 68 функциониращи кошера. Поради това, с уведомително писмо от 17.10.2018 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Кърджали, лицето е уведомено за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Постъпило е възражение от бенефициера, в което е посочено, че липсата на кошери, съответно на пчелни семейства, се дължи на кражба, като пчелните семейства вече са възстановени до изискуемите 160. В периода 04.02.2019 06.02.2019 г. е извършена повторна проверка на място, която е потвърдила наличието на 160 пчелни семейства. Междувременно, с Решение 93/18.12.2019 г., постановено по а.н.д. 225/2019 г. по описа на ОС Кърджали, Т. Халим е признат за виновен, че на 03.07.2018 г. е представил неверни сведения по отношение на действителния брой отглеждани пчели, за да получи второ плащане. Поради това, и на основание чл. 9, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 17, ал. 1 и ал. от Договора и чл. 37, ал. 1, т. 12 от Наредба 10/10.06.2016 г., административният орган е издал АУПДВ 09/06/3/0/01354/3/01/04/01 с изх. 01-090-6500/291#16 от 25.09.2020 г., с който е отказал изплащане на сумата 9 779,00 лв., представляващо второ плащане, и е определил сума за възстановяване в размер на 19 558,00 лева. При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на акта. Решаващата инстанция е приела, че приложимият в случая ред е този, предвиден в Наредба 10/10.06.2016 г., съответно правилно административният орган е издал АУПДВ, а не решение по реда на ЗУСЕСИФ. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и не е засегнато от релевираните от касатора основания. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. По касационните оплаквания: Не може да бъде споделено възражението на касатора, че приложима към процесния случай е разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, според която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. При преценката относно вида на акта и процесуалния ред за неговото издаване следва да се съобрази разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В процесния случай производството по издаване на акта е започнало на 17.10.2018 г., съответно приложимият ред е този, регламентиран в Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 година. Също така, съгласно чл. 6, ал. 4 и чл. 13, ал. от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 5 години и шест месеца, считано от сключването му на 09.05.2017 година. Съответно към датата на откриване на производството по издаване на АУПДВ - 17.10.2018 г., както и към момента на издаване на акта - 25.09.2020 г., този период не е изтекъл, поради което правомерно и в съответствие с административнопроизводствените правила органът е издал АУПДВ, а не решение по реда на ЗУСЕСИФ. Видно от документите по преписката към делото, с Решение 93/18.12.2019 г., постановено по а.н.д. 225/2019 г. по описа на ОС Кърджали, лицето Т. Халим е признато за виновно, за това, че на 03.07.2018 г. при подаване на заявка за второ плащане е декларирал неверни данни по отношение на действително отглеждания от него брой пчелни семейства, за да получи финансиране. Поради това, правомерно, и в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1. т. 12 от Наредба 10 от 10.06.2016 г., на бенефициера е отказано второ плащане и му е установено задължение за връщане на отпуснатата до момента финансова помощ, тъй като с влязло в сила решение е установено, че лицето е представило документи с невярно съдържание. В този смисъл възражението на касатора, че при повторната проверка са били налични всички декларирани 160 броя пчелни семейства е ирелевантно, доколкото съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. В заключение, противно на твърденията, изложени в касационната жалба, процесният АУПДВ съдържа фактически и правни основания за издаването му, което е съобразено от административния съд. При този резултат по спора и с оглед заявената претенция, разноски за касационното производство следва да се присъдят в полза на ответника в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение