Решение № 13947 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2789/2018 г.

Решение № 13947 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2789/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М., представена от адв. М. К., срещу решение № 972/15.01.2018 г. на Административен съд Хасково по административно дело № 282/2017 г., с което е отхвърлена жалбата ? против принудителна административна мярка /ПАМ/ преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, наложена от старши специалист "КОН" при Общинска администрация Свиленград с разпореждане от 28.02.2017 г., отразено в констативен протокол № 0000000776/28.02.2017 г. От оплакванията на касатора се извеждат доводите му за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Отрича да са установени материалните предпоставки за налагане на ПАМ, тъй като не е изследван релевантния според него факт на момента на възникване на пречката за преминаване на другите участници в движението; наличието и на други паркирани ППС препятстващи преминаването и изборът на длъжностното лице да премести конкретния автомобил. Сочи информационни източници за установяване на обстоятелства към момента на паркирането на автомобила. Иска отмяна на решението и на административния акт. Ответникът по касация длъжностно лице от отдел "Контрол по общинските наредби" при Общинска администрация "Свиленград, чрез повереник изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Пред АС Хасково е оспорена ПАМ преместване на ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наредена от старши специалист "КОН" при Общинска администрация Свиленград с разпореждане от 28.02.2017 г. Писменото разпореждане е обективирано на един и същи лист хартия с констативен протокол № 0000000776 от същата дата и препраща към него. В констативния протокол е отразено, че МПС с конкретна марка и регистрационен номер е паркирано на ул. "Септемврийци" на място, където е възможно влизане или излизане на други превозни средства. За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че улица "Септемврийци" е публична общинска собственост, към нея е приложим режимът на пътищата. Управлението на пътя се осъществявало от кмета на общината, който със заповед № 3125/05.10.2016 г. на основание чл. 167, ал. 2 и чл. 168 ЗДвП е определил поименно длъжностни лица от общинската администрация компетентни за извършват и разпореждат преместване на ППС във вр. с чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" ЗДвП, като сред тези лица е и наложилият конкретната ПАМ. По арг. за противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП е изключил дължимостта на налагането на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП с мотивирана заповед. По установяванията на административния съд, основани на преценка на констативния протокол и на показанията на св. Митев, МПС е паркирано на място, правещо невъзможно преминаването на други участници в движението, което осъществявало предпоставките на последната хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Познавателната дейност на съда, на която са основани констатациите му, е осъществена при грешка в определяне на предмета на доказване. При действието на чл. 153 ГПК във вр. с чл. 144 АПК предмет на доказване са фактите от значение за решаване на делото и връзките между тях. Състезателното начало в процеса предполага страната да посочи, фактите, на които основава исканията си и да представи доказателствата за тях /чл. 8, ал. 2 ГПК/. Когато административният акт се издава в писмена форма, фактическите основания за разпоредената с него правна промяна са част от необходимото му съдържание – чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК. С арг. от чл. 170, ал. 1 АПК установяването на юридическите факти, пораждащи правомощието на администрацията да разпореди или осъществи конклудентно правната промяна е в тежест на административния орган. В случая възприетото от администрацията фактическо основание за налагане на ПАМ в констативния протокол от 28.02.2017 г. е паркирането на МПС на място, където е възможно влизане или излизане на други превозни средства. Липсва твърдение за паркиране по начин, правещ невъзможно преминаването на други участници в движението, поради което и този факт е извън предмета на доказване. Съответно неоснователно с осъществяването на този факт съдът е обвързал възникването на правомощието на длъжностно лице, натоварено от администрацията управляваща пътя, да нареди преместване на ППС, което е съдържанието на оспорената пред него ПАМ. Паркирането на място, където е възможно да влизат или да излизат ППС е забранено с разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Паркирането в нарушение на правилата за движение е хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП различна от изследваната от административния съд. Елемент от фактическия състав на ПАМ е мястото на неправомерното паркиране да е обозначено с неподвижен пътен знак. Липсва твърдение и установяване за този правно релевантен факт. Без да са осъществени материалните предпоставки на ПАМ налагането ? е неправомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу нея - неправилно. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на ПАМ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение