Решение № 6877 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3843/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от земеделски производител /ЗП/ П. Н. Ч. чрез процесуалния си представител адв. С. Гайдарски, срещу решение №1528 от 02.12.2025г., постановено по адм. дело №563/2025г. на Административен съд –София област, с която му е отхвърлена жалбата срещу Уведомително писмо за отказ да се сключи анекс от Държавен фонд „Земеделие“ №28/м.4.1 към административен договор №BG06RDNP001-4.012-1947-С01 от 19.07.2023г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с материален закон и необоснованост – основание по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на съдебен акт по същество на спора, с което да се отмени оспореният акт и преписката да се върне на административния орган. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд - "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЗП П. Н. Ч., против уведомително писмо за отказ да се сключи Анекс от Държавен фонд „Земеделие“ №28/м.4.1 към Административен договор №BG06RDNP001-4.012-1947-С01 от 19.07.2023г. За да постанови този правен резултат административният съд след като е изяснил фактическата обстановка, е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, мотивиран е, като е налице съответствие между правната квалификация и посочените фактически основания за отказа. Установено е, че административният акт е законосъобразен като постановен в съответствие с чл. 39, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и договореностите. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Между страните по делото няма спор по фактите. Сключеният административен договор между Държавен фонд „Земеделие“ и П. Н. Ч. е със следния предмет Изпълнителният директор на фонда изплаща на бенефициента безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за изпълнение на проект №BG06RDNP001-4.012-1947, с наименование „Млечна овцеферма“, а бенефициента получава БФП и се задължава да изпълни одобрения проект, съгласно формуляра за кандидатстване (Приложение № 1), при спазване на договора, условията и изискванията на Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение по процедурата, правото на Европейския съюз и националното законодателство. В чл. 5, ал.2 от раздел II. „Срокове за изпълнение на одобрения проект“ на договора е посочено, че в срок до 90 календарни дни от сключване на договора бенефициента следва да избере изпълнител за разходите по проекта, за което се налага провеждане на процедура по реда на ЗОП или съответно по реда на Постановление на Министерски съвет №160 от 1 юни 2016г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ. Така договореното е в съответствие с Условията за изпълнение на одобрените проекти /л.99 от делото/. А в чл.5, ал. 3 от договора са предвидени хипотезите, при които срокът по ал.2 спира да тече. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Раздел V „Изменение и прекратяване на договора“ от договора изрично е посочено, че изменение и/или допълнение на договора извън случаите по ал.1, в т.ч. и за включване на нови членове в групата/организацията на производител, може да се извърши по мотивирано искане на Бенефициента, което е прието за основателно от Фонда, въз основа на представени към искането доказателства за преценка на неговата основателност. А с ал. 3 на чл. 16 от договора са предвидени хипотезите, при който не се допуска изменение и/или допълнение на договора. Към договора има приложение, в това число Приложение №1 - Проектно предложение, Формуляр за кандидатстване, в който на л. 84 /гръб/ от делото са описани конкретни разходи, в това число 6.3 – Балопреса с фолиращо устройство Poettiger, модел Impress 155 VC PRO и л. 86 от делото, в таблица предмет на предварителна процедура – Доставка на земеделска техника, с посочване на приложим нормативен акт, процедура, стойност и планирана дата за конкретна техника, а именно Балопреса с фолиращо устройство Poettiger, модел Impress 155 VC PRO. От Приложение №2 към договора в таблицата под №7 също изрично е договорена Балопреса с фолиращо устройство Poettiger, модел Impress 155 VC PRO. С уведомително писмо, Държавен фонд „Земеделие“ информира бенефициента, за направена редукция на 15 точки по критерия за иновативност, тъй като инвестицията „Балопреса с фолиращо устройство“ не отговаря на изискванията по Приложение №1 към условията за кандидатстване. Уведомителното писмо е обжалвано пред Административен съд – София област и с решение №757 от 12.06.2024г., съдът е отменил същото. Така постановеното решение е било потвърдено с решение №14006 от 27.12.2024г., постановено по адм. дело №7851/2024г. по описа на Върховния административен съд. На 25.02.2025г. в ИСУН е депозирана молба за сключване на допълнително споразумение към административен договор. Поискано е в допълнителното споразумение да се включи клауза за промяна срока по чл. 5, ал. 2 от административния договор с цел провеждане на процедура по реда на ПМС №160 от 1 юли 2016г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ, както и да се удължи срока за извършване на инвестицията до 30.09.2025г. Последвало е издаване на уведомително писмо за отказ да се сключи анекс №28/м.4.1. Държавен фонд „Земеделие“ е приел за неоснователно твърденията на бенефициента за непристъпване към изпълнение на проектното предложение в срока по чл. 5, ал.2 от договора, поради съдебно производство, което го е поставило в условие на правна несигурност, както и че размерът на финансовата помощ е определящ за възможното изпълнение. Фондът е приел, че с уведомителното писмо от 01.06.2023г. разходът за актив „Балопреса с фолиращо устройство“ е бил редуциран, но процесният актив е договорен. Проведеното съдебно производство по отношение на наложената корекция в проектобюджета не доказва наличие на обективна невъзможност, която да препятства бенефициента и има за последица неспазване на срока по чл. 5, ал. 2 от административния договор. Сочи се също, липса на доказателства, които да свидетелстват за настъпване на обстоятелства посочени в чл.4, ал.2, т. 1 до т. 4 от ПМС №162/2016г. при провеждане на процедура за избор на изпълнител на дейности, с публична покана, при спазване на правилата по ПМС №160/2016г., както в срока по чл. 5, ал.1, така също и в удължения с още 12 Месеца срок – чл. 39, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. Въз основа на което на основание чл. 16, ал.3, т.2 и т. 3 от административният договор Държавен фонд „Земеделие“ е отказал сключването на допълнително споразумение за изменение/промяна на срока по чл. 5, ал.2 от административен договор. При така установените факти, настоящият съдебен състав приема, че административният съд правилно е приел, че административният акт е постановен в съответствие с чл. 39, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на касатора, че административния съд е подменил съдържанието и самостоятелното приложение на чл. 39, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. В условията за изпълнение на одобрените проекти по процедура чрез подбор / на гърба на л. 96 от делото/ изрично е посочено, че административният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, включително одобреният към него проект, може да бъде изменян и допълван при условията на чл. 39, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕСИФ и изрично предвидените в сами договор основания. Като редът и условията за разглеждане на искането, както и основанията за недопустимост на направеното искане се уреждат в административният договор. Съобразно чл. 39, ал.2 от ЗУСЕФСУ одобреният с административния договор проект може да бъде изменян и/или допълван по мотивирано искане на бенефициента и извън случаите по ал. 1. Промяната не може да води до нарушаване на принципите по чл. 29, ал. 1. В чл. 16, ал.2 от договора е уредно, че изменение и/или допълнение на договора извън случаите по ал.1, в т.ч. и за включване на нови членове в групата/организацията на производител, може да се извърши по мотивирано искане на Бенефициента, което е прието за основателно от Фонда, въз основа на представени към искането доказателства за преценка на неговата основателност. А в ал. 3 на чл. 16 от договора са предвидени хипотезите, в който не се допуска изменение и/или допълнение на договора. С оглед така очертаната правна рамка действително разпоредбата на чл. 39, ал.2 от ЗУСЕФСУ допуска изменение на административния договор, но тази разпоредба следва да бъде съобразена с условията за изпълнение на одобрените проекти по процедура чрез подбор и подписания от страните административен договор, в който са договорили сроковете по договора, както и възможността за изменение на същия, поради което не е налице твърдяното от касатора. Тук е мястото да се посочи, че бенефициентът е поискал изменение на сключения административен договор, по отношение на договорения в чл.5, ал.2 срок. В направеното искане бенефициента твърди, че промяната се иска с цел провеждане на процедура по реда на ПМС №160 от 1 юли 2016г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ. В чл.5, ал.2 от договора е уговорено, че в срок до 90 календарни дни от сключване на договора бенефициента следва да избере изпълнител за разходите по проекта, за което се налага провеждане на процедура по реда на ЗОП или съответно по реда на Постановление на Министерски съвет №160 от 1 юни 2016г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ. А в чл. 5, ал. 3 от договора изрично са посочени хипотези, при наличието на които срокът по ал. 2 спира да тече. Аналогично е съдържанието и на чл.4, ал.2, т.1 до т. 3 от ПМС №162/3026г. А в чл. 16, ал.2 от договора, както по – горе е посочено е уреден редът за изменение и/или допълнение на договора, като изрично е посочено, че се подава мотивирано искане, ведно с доказателства, служещи за преценка на неговата основателност. В конкретния случай бенефциентът е следвало да изпълни задължението си съгл. чл.5, ал.2 от договора до 17.10.2023г., от една страна същия не представя доказателства, от които да се обоснове извода за настъпили обстоятелства посочени в чл. 5, ал. 3 от договора респ. на чл. 4, ал.2 от т.1 до т. 3 от ПМС№162/2016г. при провеждане на процедурата за избор. А от друга страна твърдението на бенефициента, че не е предприел действия по договора в предвидения срок, тъй като е бил поставен в условия на правна несигурност с оглед проведено съдебно производство по оспорване на уведомително писмо от 01.06.2023г. правилно е прието за несъстоятелно. Неразделна част от договора са изброените в чл. 26 от същия Приложения. В Приложение №1 – проектно предложение и Приложение №2 – Таблица с одобрените допустими за изпълнение на проекта и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ фигурира земеделската техника, която е била предмет на редукция в оспореното уведомително писмо. Същата е била договорена, поради което за бенефициента е следвало задължението в договорените срокове да предприеме действия по избор на изпълнител, противно на доводите на касатора. При така установеното правилно е постановен административният акт, с който на основание чл. 16, ал. 3, т. 2 и т. 3 от административния договор е отказано на бенефициента сключването на допълнително споразумение за изменение на срока по чл. 5, ал.2 от административния договор. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че първоинстанционния съд е постановил решението си в нарушение на чл. 177, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на уведомително писмо, в частта по т.1 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, състоящо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира по отношение на страните по делото. Аргумент в тази насока се съдържа и в чл. 297 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК и съгласно който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. България. Следователно решение № 757/12.06.2024 г. по адм. дело № 1400/2023 г. на АССО, потвърдено с решение №14006 от 27.12.2024г., постановено по адм. дело №7851/2024г. на ВАС е задължително и за настоящия състав. Но преценката на административния орган по отношение на отправеното искане за изменение на административния договор е ирелевантна за силата на пресъдено нещо и за задължителното по силата на закона - чл. 177, ал. 1 от АПК действие на влязлото в сила съдебно решени. Постановените съдебни актове са във връзка с корекция на проектобюджета, същите не доказват наличието на възникнала обективна невъзможност за бенефециента да не предприеме действия по договорените си задължения, съгл. чл. 5, ал.2 от договора. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспорения съдебен акт следва да бъде оставен в сила като валиден, допустим и правилен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение