Решение № 5707 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2016 г.

Решение № 5707 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "И." ЕООД, със седалище и адрес на управление град С. против решение от 7.12.2015 г., постановено по адм. дело № 6427/2015 г. по описа на Административен съд С. - град /АССГ/, с което жалбата на дружеството против решение № Ж-999/2014 г. от 28.05.2015 г. на Комисията за защита на личните данни е отхвърлена. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Ответната страна - А. Д. Д. не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "И." ЕООД срещу решение № Ж-999/2014 г. от 28.05.2015 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на търговското дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушаване на разпоредбата на чл. 34а, ал. 2 от ЗЗЛД. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Касационната инстанция намира решението на Административен съд С. - град за правилно. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение № Ж-999/2014 г. от 28.05.2015 г. от компетентен орган - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства (чл. 36 от АПК). Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на решението в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД жалбоподателят "И." ЕООД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 34а, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД физическото лице, за което се отнасят данните, има право да възрази срещу обработването на личните му данни за целите на директния маркетинг, а съгласно ал. 2 на същия чл. 34а от ЗЗЛД администраторът уведомява физическото лице за правата му по ал. 1, т. 2 и 3. Видно от приложените по делото доказателства, както и данните от проверката, осъществена от административния орган, правилно е прието за установено, че "И." ЕООД е изпълнило фактическия състав на "директен маркетинг", съгласно легалната дефиниция на това понятие по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗЛД, изразяващо се в предлагане на стоки и услуги на физически лица по пощата, по телефон или по друг директен начин, както и допитване с цел проучване относно предлаганите стоки и услуги. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че е доказано допуснатото от оспорващото дружество нарушение на чл. 34а, ал. 2 от ЗЗЛД, изразяващо се в това, че в качеството си на администратор на лични данни не е уведомило лицето А. Д. Д. за правото му да възрази срещу обработването на личните му данни за целите на директния маркетинг, преди личните му данни да бъдат използвани с такава цел и да му бъде предоставена възможност да възрази срещу такова използване. В случая това задължение на е изпълнено и личните данни на Димов са обработени без негово съгласие именно за предлагане на стоки и услуги по телефона (§ 1, т. 15 от ЗЗЛД). При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че като допуска неправомерна употреба на лични данни на А. Д. без да уведомява физическото лице за правата му по чл. 34а, ал. 1, т. 2 и 3, жалбоподателят "И." ЕООД допуска нарушение на чл. 34а, ал. 2 от ЗЗЛД, за което законосъобразно административният орган ангажира отговорността му по чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД. Ето защо като достига до заключение за законосъобразност на административния акт и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона. Обжалваното решение е обосновано. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е обосновано налагането на санкция над минимално предвидената съгласно чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД, тъй като размерът на административното наказание е индивидуализиран от ответника съобразно степента на засягане на обществените отношения по защита на личните данни, като е определен размер под средния, предвиден за нарушението, като не са налице основания да се приеме, че същата е завишена. Касационната инстанция счита също така, че поведението на касатора е укоримо с оглед обстоятелството, че не е уведомило физическото лице за правата му, с оглед на което предприетото преустановяване на обажданията по телефона на Д. е неотносимо и не налага различен извод. Изводите на съда за издаване на административния акт от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Решението на Административен съд С. - град е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът прави анализ на събраните по делото доказателства, обсъжда доводите на страните и служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства е направен извода, че решението на КЗЛД е законосъобразно. Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд С. - град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение