Решение № 2814 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2013 г.

Решение № 2814 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен ст. юрисконсулт Димитрова, против решение № 2803 от 26.04.2013 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 38 състав, по адм. д. № 4150/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на процесния административен акт и твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу оспореното уведомително писмо. Ответникът - Кемалдин Кямил Садък от гр. Тервел, представляван от адв. Рюстем, в съдебното заседание по делото, оспорва касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на постановеното съдебно решение, тъй като обжалваното уведомително писмо е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Счита, че при попълване на процесното заявлението за подпомагане, Общинската служба по земеделие не е изпълнила задълженията си по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ЗПЗП, в резултат на което ползваните от кандидата имоти погрешно са идентифицирани, съответно заявени за подпомагане. Излага, че до тази грешка се е достигнало поради това, че в договорите за аренда на земеделската земя имотите са описани по Картата за възстановената собственост (КВС), като същата не е подложена в основата на картите, които се използват при индивидуализиране на блока на земеделското стопанство (БЗС), като границите на имотите по КВС не са били нанесени в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), с оглед на което счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2803 от 26.04.2013 г. е отменено изцяло уведомително писмо изх. № 02-080-6500/4139 от 02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателната агенция за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона; ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на Кемалдин Кямил Садък разноски по делото в размер на 310 лв. За да достигне до този резултат, от фактическа страна Административният съд София - град е установил, че с подаденото Общо заявление за единно плащане на площ, жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП и СНДП 1 парцел с композитен номер Блок на земеделско стопанство (БЗС) 39127-46-1-1 с площ от 10,88 ха по СИЗП. При извършването на административни проверки, от административния орган е било установено, че заявеният от жалбоподателя парцел попада в двойно застъпване - части от него са заявени от други двама земеделски производители. На жалбоподателя и била дадена възможност да представи документи, доказващи правното основание за ползване на земеделските земи; като краен резултат застъпванията са били разрешени в полза на другите земеделски производители. Съдът е обсъдил и представените от жалбоподателя три броя договори за аренда, както и изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза, която е неоспорена от страните. От правна страна първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на изискванията на закона, допуснати в хода на административното производство, както и при несъответствие с целта на закона. Тези изводи съдът е изградил въз основа на доказателствата по делото - представени от жалбоподателя три броя договори за аренда, както и приетата без оспорване СТЕ, установяваща аналогичност на парцелите, за които са представени арендни договори и заявения за подпомагане парцел. След преценка на обстоятелството, че се касае за "огледални парцели", намиращи се от двете страни на дере, при аналогични граници, както и че в документите на жалбоподателя имотите са описани с номера по Карта на възстановената собственост, а се заявяват по Системата за идентификация на земеделски парцели, съдът преценил, че Общинската служба по земеделие не е изпълнила задълженията си по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗПЗП - не е оказала помощ на жалбоподателя при попълване на заявлението и идентифициране на ползваните от него площи. В резултат, обработваните от кандидата парцели са погрешно идентифицирани, съответно погрешно е заявен необработван от кандидата парцел. При това положение съдът е счел, че административният акт следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за повторно разглеждане на заявлението, като е дал е указания при новото разглеждане да се вземат предвид реално обработените парцели, за които жалбоподателят е представил арендни договори и които са в границите на допустимия за подпомагане слой. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото от съвкупната преценка на доказателствата по делото, в това число неоспорената съдебно - техническа експертиза и представените арендни договори, съдът е извел обосновано заключение, че парцелите, които жалбоподателят обработва, са погрешно идентифицирани като БЗС 39127-46-1-1, съответно този парцел погрешно е бил заявен за подпомагане, вместо реално обработваните от него парцели. От съдебно - техническата експертиза е видно, че действително по отношение на заявения за подпомагане парцел е налице застъпване, което не е разрешено в полза на жалбоподателя. Установено е, че имотите, за които кандидатът е представил три арендни договори, се намират северно от обрасло с храсти и дървета дере, като погрешно заявения от кандидата БЗС 39127-46-1-1 е с приблизително същата площ, огледално разположение на тези три имота, намира се южно от дерето и също граничи с дървета и храсти. При тези данни обосновано може да се приеме, че в случая се касае за грешка, допусната при идентификация на парцелите, която както е приело и вещото лице, се дължи на обстоятелството, че в документите на жалбоподателя имотите са описани с номера по Карта на възстановената собственост (КВС), а са заявени по Системата за идентификация на земеделски парцели (СИЗП). Безспорно е установено и, че по време на заявяване на парцелите КВС не се е виждала от служителите на ОСЗ, съответно от заявителите, тъй като не е била подложена в основата на СИЗП. При подаване на заявлението земеделският производител е могъл да се ориентира единствено по особеностите на терена - в случая и за двата имота - дере и дървесна растителност, както и по граници и локация, които според заключението на вещото лице са аналогични. Всички тези данни, установени от вещото лице и неоспорени от страните имат отношение и са правнозначими за установяване наличието или липсата на законовите предпоставки за предоставяне на финансово подпомагане по съответната мярка, като при преценката им съдът следва да съобрази освен буквата, и целта на закона. В конкретния случай действително земеделският стопанин погрешно е заявил за подпомагане БЗС, който не обработва и за който са налице застъпвания, които не са отстранени в негова полза. Както е отразено по- горе, по делото е установено, че тази грешка се дължи на обстоятелството, че границите на имотите по КВС не са били нанесени в СИЗП и не са се виждали нито от служителите на общинската служба при подаване на заявлението, нито от подателя на заявлението. Установени са и аналогични особености на терена, площ, локация и граници на имотите, за които са представени арендни договори и заявения от кандидата БЗС. При това положение общинската служба по земеделие е следвало да окаже помощ на кандидата при попълване на заявлението и идентифициране на ползваните от него площи. Неизпълнението на това задължение, визирано в чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗПЗП, е недопустимо да рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на кандидата за финансово подпомагане. Както правилно е установил административният съд, още по - малко може да му бъде налагана санкция за бъдещ период, при положение, че грешката при идентификация на парцела не може да се постави в негова вина, а целта на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията е да мотивира земеделските производители към добросъвестност при подаване на заявленията. В тази хипотеза от всички данни по делото е видно, че не е налице недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което да бъде санкционирано. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че административният съд правило е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за повторно разглеждане на заявлението, при което да бъдат взети предвид реално обработваните парцели, за които кандидатът е представил арендни договори и които са в границите на допустимия за подпомагане слой. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение