Решение № 4666 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2011 г.

Решение № 4666 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез мл. юрисконсулт Георгиев, против решение № 1378/4.08.2011 г. по адм. д. № 875/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, първо отделение, трети състав, с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 481/10.03.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на дружеството е определено допълнително задължение по ЕАД № 10BG003000H0128379/23.08.2010 г. - ДДС върху определената нова митническа стойност в размер на 228,86 лв., ведно с прилежащите лихви за забава. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Костов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1378/4.08.2011 г. по адм. д. № 875/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, първо отделение, трети състав, по жалба на "Садат" ООД, е отменено решение на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 10BG003000H0128379/23.08.2010 г. и е определено допълнително задължение за ДДС. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като митническият орган не е изложил никакви съображения относно това, защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговската фактура, издадена от турския продавач, като не са посочени и съответните доказателства, въз основа на които е направен извод, че декларираната стойност е занижена. Съдът е приел, че позоваването от страна на митническия орган за направен сравнителен анализ в базата данни на Агенция "Митници" не съставлява изпълнение на императивното изискване за мотивираност на акта. Прието е, че липсва посочване на конкретно осъществен внос, респективно продажби, за какви точно стоки, от кой точно износител, респективно вносител и други правнорелевантни факти, въз основа на които административния орган е направил сравнение и е изградил своите изводи. Съдът е изложил, че дори и да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от Закона за митниците (ЗМ), респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока, включително и такива за начина на определяне на тази стойност. Липсата на такива безспорно съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Според съда този факт сам по себе си е достатъчно основание да се отмени процесното решение на началника на Митница Пловдив като незаконосъобразно. Независимо от това съдът е разгледал спора по съществото, като въз основа на събраните доказателства, е направил извод, че неправилно е приложен материалния закон. Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. Съответна е разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства безспорно е установена подлежащата на плащане, а и реално платената цена на внесените стоки и не са налице основания за определянето й по чл. 36 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 г. на Съвета. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно е възприето като краен резултат, че представените от дружеството доказателства доказват по безспорен начин реалната митническа стойност на стоката по ЕАД № 10BG003000H0128379/23.08.2010 г. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи извода в оспорения акт, че стоката е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. Правилно съдът е приел, че акта е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, поради това, че при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни контрол. Отделно, съдът е изложил мотиви и по съществото на спора, съобразно приетите доказателства, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че на 23.08.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0128379/23.08.2010 г. "Садат" ООД е декларирал стока, представляваща "пликове от полимери и пропилена, напечатани, непредназначени за хранителни цели", с нето тегло 550 кг., с държава на произход Турция, изпращач "Елифджан Гъда Амбалаж Таах Сан. Ве Тидж" ООД, Турция и декларирана митническа стойност в размер на 579,15 евро или 1132,72 лв., под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление". Твърди се от митническия орган, че от направена съпоставка на продажби за износ от Турция за България, изнесени в същия момент, е установено, че цената на сходни стоки е по-висока. Последвало е издаването на Решение № 481/10.03.2011 г. на Началник Митница - Пловдив, с което административният орган е извел извод, че декларираната митническа стойност от вносителя е занижена и е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92. В хода на съдебното оспорване от оспорващия към жалбата са приложени придружени с превод на български език: Договор от 04.06.2010 г., сключен с доставчика, видно от който е, че в същия не е посочена конкретна цена на доставяните стоки, като е уговорено, че същата ще се определя и посочва в продажните фактури; представена е и квитанция за вземане, издадена от доставчика, съгласно която цената по процесната фактура № 91023/20.08.2010 г. в размер на 579,15 евро е получена по открита сметка на доставчика. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, в настоящото производство, от ответника по касация са представени допълнително и извлечения от счетоводството му за процесия период - м. 08.2010 г., а именно дневник за покупките, справка-декларация по ЗДДС, сметка 302 "Материали" и сметка 404 32 за доставчика "Елифджан Гида Амбалаж", както и Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС на "Садат" ООД за отчетен период август 2010 г. Относно представения по делото от митническия орган ЕАД № 10BG002008Н0012440 от 15.05.2010 г., за внос на стоки от Турция, с декларирани като стока № 1 "торби за опаковки, различни размери", въз основа на който ЕАД се твърди да е определена новата митническа стойност на внесената стока, административният съд правилно е приел, че стоките по двата вноса са декларирани с различен код по ТАРИК, което митническо тарифиране е прието от митническите органи, поради което не може на базата на този ЕАД да се направи извод за идентичност или сходство в достатъчна степен при двата вида стоки. При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесената стока, и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. В административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока. Това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата, без да е обосновано с надлежни доказателства. Липсва посочване на конкретно осъществения внос, с който е сравнен спорния, за какви точно стоки се отнася, от кой износител, респ. вносител и др. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, като по делото не са представени такива безспорни доказателства. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, правилно съдът е приел, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че декларираната митническа стойност е занижена. В тази връзка напълно неоснователно е твърдението, изложено в касационната жалба, че административният съд, с оглед служебното начало, е следвало да изиска служебно събиране на доказателства, дори и при неналичието на подобно искане от страните по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК, съдът е длъжен да указва на страните, че за някои обстоятелства от съществено значение за делото не сочат доказателства. Липсва законов текст регламентиращ задължение и правомощие на съда да събира служебно доказателства, с изключение на разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изр. 2, съгласно която съдът може да назначава служебно само вещи лица, оглед и освидетелстване. С оглед задължението си по чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК, съдът, в съдебно заседание от 3.05.2011 г. е указал, че следва ответникът да бъде задължен да представи по делото писмени доказателства за начина, по който е определена новата митническа стойност на стоката по реда на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета № 2913/92 г., както и въз основа на какви доказателства е станало това. Указано е и че изцяло в доказателствена тежест на ответника е да установи фактическите основания, послужили за издаване на административния акт. В този смисъл не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,